С веселие в Бога

Честит празник скъпи братя и сестри!

Голяма е духовната ни радост да сме под небесния покров на най-сияйната личност всред предстоятелите на Българската православна църква – свети патриарх Евтимий Търновски!

Енорийски вести

Братя и сестри,

Напомняме ви, че на 22 януари – неделя, ще честваме храмовия ни празник на небесния ни покровител св. патриарх Евтимий Търновски, а на 29 януари ще бъде отчетно-изборното събрание на общината ни с дневен ред – доклад, счетоводен отчет, време за въпроси и отговори за изминалия отчетен период от четири години и избор на ново църковно настоятелство.

Отговор на предложенията на кръг „Ценности на бъдещето“

Братя и сестри,

чрез сайта на Двери.бг станахме достояние на статия, публикувана на сайта на българския ежедневник Монитор, в която група т.нар. интелектуалци отправят 10 съвета към бъдещия президент на България (тук и тук).

Тъй като публикуваната статия блести с цинизма и арогантността си, би било неразумно да я прескочим с лека ръка и просто да кажем — ето още някой който се бори за светлина под слънцето. Необходимо е изказвания от този род да бъдат изобличавани изцяло и отрано, преди да са пуснали корени. Ето защо ще коментирам подробно предложенията на тези господа учени, за да изразя несъгласието с предложените от тях идеи. С удебелен шрифт са предложенията, а под тях са коментарите.

Позволяваме си подобни предложения (нарочно не ги наричаме съвети) по две причини.

Уважаемите господа наричат този свой текст предложения, а не съвети. Проблемът е, че тона, който те държат в целия текст е твърде наставнически и дори наместнически. Едва на няколко места се казва „предлагаме ви“, а изрази като „би било добре“, „ще се радваме ако“ не съществуват. За сметка на това използваното повелително наклонение звучи така: „отказвайте“, „правете“, „подпомагайте“ или пък „не се срещайте“, „не се правете“. Погледнато отстрани този тон звучи доста грубо и не на място. Този тон може би е държал някой регент на младия престолонаследник, но в никакъв случай не е редно клуб на мислещи да се обръщат така към бъдещ президент. И така господа, много е важно какво говорите, но и как го представяте. Дори от общия тон на писмото ви лъха арогантност.

Read more »

За една пълна с благодат година

Автор: проф. Антоний Хубанчев
източник: Двери на православието

Аз съм Алфа и Омега, начало и край — казва Господ, Който е, Който е бил и Който иде» (Откр. 1:8)

Господи, колко бавно тече времето за тези, които очакват! Колко бързо за тези, които се страхуват! Колко бавно за тези, които са в скърби и страдание! Колко е краткотрайно за ония, които се радват! А за всички, които обичат – времето не съществува… Пред нас е Новолетието…

Господи, благодарим Ти за дара на годишните времена. Те са отблясък от Твоята Премъдрост и ни помагат в стремителния бяг на времето да преценяваме минали дни и дела.

Благослови, Господи, нашия календар – нашето разпределение на времето. В него са подредени седмиците и месеците, нашата почивка, нашите празници и нашето всекидневие, всички наши спомени и паметни събития в борбата ни за съществуване на тази Земя.

Благослови часовете ни, за да вникнем в чудото на всеки миг. Това ще ни помага да не изпускаме нищо важно за нас. Дарувай ни радостта на истинското човешко общение. Подкрепи ни, да не се превърнем в бездушни роботи.

Нека календарът да краси домовете ни и нашия живот. Нека да ни напомня за светите ни празници, за просиялите в святост хора, за именните и рождените дни, за радостни и скръбни събития. Нека да ни помага да схващаме правилно живота чрез ценностите, постигани в тихите часове на труд, на саморазкриване, в творческите пориви на духа.

Господи, благослови и тази година – всеки неин ден и всяка нейна нощ!

Дай ни Твоето благословение, за да живеем според Твоето слово!

Дарувай ни в здраве и в чистота на душата и тялото да срещаме смяната на слънце и луна, смяната на годишните времена!

Да бъде тази година време на любов между човеците, на мир и справедливост на земята – скъпи дарове за всички нас!

Нали Ти, Господи, си казал, че Царството Небесно е подобно на зърно (Мат. 13:31), нали сърцата ни трябва да бъдат оная добра почва, която донася плод (Мат. 13:8), а кълновете на правдата, мира и радостта (срв. Римл.14:17) да възрастват сред живителните струи на Твоята благодат!

Ето, ние стоим тук, на нашата Земя, разтърсвана от милиарди многолики човешки съдби, просветваща сред тревожни отблясъци на електричество и атом и нашите ръце са протегнати към живота, светлината и радостта.

В нестихваща борба ние упорито се стремим да увековечим още тук, на тая Земя, частица светлина и истина, частица правда, частица красота, за да направим този свят по-добър, по-красив и по-съвършен. Защото Твоето Царство, Господи, не само се очаква, но и се създава като богочовешко дело. Запази и благослови добрите плодове на труда ни и чистите пориви на нашата радост от живота!

Това е Твоето творение, Господи, и ние, Твой образ и подобие, не сме създадени за тление, но за безсмъртие в Твоите обятия, Отче наш!

*(Из книгата «Аз съм Пътят и Истината, и Животът», С., 1997, с. 13-14)

Рождественско послание на митрополит Симеон

Скъпи братя и сестри,

предлагаме на вашето внимание посланието на митрополит Симеон, за предстоящия празник.

Можете да щракнете върху посланието, за да го уголемите или да изтеглите текста тук.

Евтимиев енорийски лист — XII 2011

Братя и сестри,

предлагаме на вашето внимание празничното послание на предстоятеля на нашата община — архимандрит Емилиян.

Скъпи братя и сестри,

Бог се въплъти, като прие човешки образ и тяло, без да загуби нищо от Своето величие, за да стане по-разбираем, по-близък за нас, откривайки завесата криеща Неговата същност. По такъв начин, приближавайки се до човека, Той го издигна към Себе Си. Христос доказа чрез делата Си Своята божественост и изпрати Своите ученици – апостолите, като преки свидетели да разпространяват истината за Него, да проповядват пътя начертан от Него, да разпръснат по целият свят Неговата духовна светлина.

Трудно е да се каже кое е по-голямо събитие – Въплъщението или Възкресението. Първото – дискретно приемане на човешки образ, не от някаква необходимост или закономерност, минава тихо и някак си незабелязано. Второто е един духовен взрив, който постепенно се разпространява до краищата на света. И двете събития са с огромни последствия за съдбата на човечеството, преобразявайки човека и обществото. Не случайно историята се дели на два периода – до и след Христа. И двете събития са „съблазън за евреите и глупост за гърците”.

От самото Си Рождество, Христос е бил преследван и мразен. „Мен са мразели и вас ще мразят”, казва Той на Своите ученици. И днес света мрази Христос и Неговите последователи. Най-преследваната религия в днешните времена е християнската. Другите религии са или властващи (държавни) или протежирани.
Хуления, дезинформации и клевети се сипят отвсякъде. Защо? Нима християните създават смутове, правят атентати, проповядват разврат?

ХХ-ти век е особено забележителен с гонения и геноцид над християни предприети от „кесаря” (господарите на този свят), който винаги се е стремял към цялата власт. Дали „кесаря” е безбожник, комунист или мохамеданин, това е безразлично. От него страдат християни, но и всички други, понякога и самите палачи. Само комунистическата идеология през ХХ-ти век превръща над 100 милиона човешки същества в „лагерна прах”.

Изключването на християнската етика от обществения живот води до превръщането на обществото в човешко стадо, за което апостол Петър казва: „Тия, обаче, като животни без разум, естествено родени за да бъдат ловени и изтребвани, хулят за неща, които не знаят, и ще погинат в своя разврат”, и още: „Обещават им свобода, а те сами са роби на разврата; защото от каквото е победен някой, на това и роб става”.

В Европа има силни тенденции към вероотстъпничество и ако продължава така, ще бъде наказана. Празно духовно пространство няма. Затова то се запълва с лъжеучения, езотеризъм, магии, хороскопи и идеологии, издигнати до метафизична вяра. Неприятно, но ние християните знаем, че „Бог поруган не бива!”

Христос посреди нас!

Ваш архимандрит Емилиян

Евтимиев енорийски лист — IX 2011

Братя и сестри в Христа,

Правим ви съпричастни чрез Двери на Православието на радостните новини, които достигат до нас от Берлин.

Първо, нашият митрополит Симеон навърши на 17 септември – 85 години. На многая лета, Владико!

Архимандрит Емилиян предаде топлия поздрав на цялата ни община на Негово Високопреосвещенство.

Второ, проведено беше първото заседание на новия Епархийски съвет на Западно- и Средноевропейската ни епархия, след като ІХ-я епархийски събор бе окончателно приет и одобрен от Св. Синод на БПЦ, с което се сложи край на проблемите, които преживяхме през последните близо две години.

В нашата енория всичко е спокойно, на 01 септември започна новата църковна година. Въведохме катехизис за деца – всяка първа неделя от месеца, която ще се води след св. Литургия от иподякон Иван Карагеоргиев – богослов и Елена Карагеоргиева – иконограф.

През отпуската на архимандрит Емилиян, нашата църква не затвори врати, св. Литургия имахме всяка неделя. Благодарим най-сърдечно на отец Николай Киселхов, на отец Румен Цветков и гостта ни от София отец Александър Лашков.

През лятото се представи пред Господа обичната ни леля Генка. Семейството й я погреба в родното й Бериево. Разбира се, че ще ни липсва, остави дълбок и скъп спомен в сърцата ни, но сигурни сме, че ще остане завинаги част от нас, от нашата община в Париж. Дълбок поклон пред светлата й памет! Бог да я прости!

Все още можем да видим предаването посветено на нашата община в Париж на сайта на телевизия Франс 2. Излъчихме добър сигнал към сънародниците ни и към френските зрители, зарадвахме старите си приятели и спечелихме нови. Да даде Бог пред нас отворен път!

Към пълния брой на листа

Излъчване на предаването за българската църковна общност в Париж по Франс 2

Братя и сестри в Христа,

Напомняме ви, че тази неделя на 11 септември от 9 часа и 30 минути по телевизионния канал Франс 2 ще бъде излъчено предаването за българската църковна общност в Париж.

В храма ни след светата Литургия ще се подготвим да го гледаме заедно на екран.

Емисията ще остане на сайта на телевизионния канал в продължение на една седмица.

Откъс от концерта в памет на християнските мъченици

Братя и сестри,

Вече можем да чуем и запис от годишния концерт на енорийските хорове, който се състоя на 22 януари т.г. в църквата „Св. Фердинанд“ в Париж по идея на асоциацията “Изследване на зараждането на християнството“. Организиран за трета поредна година в рамките на Седмицата за християнско единство, концертът обедини хорове от православни, дохалкидонски и католически църкви около темата за християнските мъченици. Молитвената среща изпълни просторния храм с многобройна публика, пред която певците свидетелстваха за хилядите светци и Божии угодници от Европа, Африка, Азия и Америка, отдали мъченически живота си за Христа и причислени към лика на светиите. С особена симпатия и съпричастност бяха посрещнати представителите на Коптската църква, преживяла кървавия атентат в Александрия на Нова година, и християни от Ирак, приети за лечение във Франция след атентата срещу катедралата в Багдад през есента на 2010 г.

За първи път в концерта участва група певци от енорийския ни хор — свещ. Румен Цветков, иподякон Иван Карагеоргиев, Юлия Талева и Елена Карагеоргиева. Те изпълниха Тропар на мъчениците и причастния стих за Деня на всички светии „Радуйте ся, праведнии“ по музика на Даниил Първопевец. По време на подготовката за концерта енорията ни беше представена и на предварителната кръгла маса, на която участниците изслушаха кратък разказ за мъчениците, просияли по българските земи.

Енорийски вести

Братя и сестри,

На 29 май, в 6 Неделя след Пасха – на Слепия, в църквата ни приехме националния френски телевизионен канал Франс 2, в рамките на предаване посветено на Българската православна църковна община „Св. патр. Евтимий Търновски” в Париж.

В неделния ден, необичайно, в малкия ни храм бяха разположени камерите и осветлението на техническия екип на телевизията. Отец Николай Озолин, харизматична личност, професор в Богословския институт „Св. Сергий Радонежски” в Париж беше водещ на предаването. След това започна и заснемането на първата част (до Евхаристийния канон) на светата Литургия.

Другата новина, е че приключи изложението на български съвременни православни икони, организиран от църковната ни община със съдействието на Българския културен център в Париж и което също беше заснето от френската телевизия. Успеха на това изложение намери продължение с покана и участие на част от иконите в експозиция на ЮНЕСКО на 31 май в Париж. В средата на юни българските православни икони са очаквани на изложение и в Люксембург.

Представянето на християнската ни православна община в Париж по френската телевизия показаха за нас няколко неща.

На първо място – признание. След години на премеждия, възкръсналата ни православна църковна община с предстоятел архимандрит Емилиян Боцановски само за 5 години, от деня, в който влезе в храма ни, твърде символично, на Цветница, Вход Господен в Йерусалим през 2006 г., започна да води редовен църковен живот, достоен да бъде споделен в християнските медии във Франция.

Второ, че църковна общност, особено в чужбина, може да се изгради само от достоен свещеник, който с търпение, вяра и много любов може да обгърне духовните си чеда, да ги направи християни, които да осъществят приемствеността в Българската православна църква.

Трето, че Божията милост, не можеше да дойде без молитвите на нашите предци, оставили след себе си трайна следа и добър спомен, както и по молитвите и бащинската грижа на митрополит Симеон.

Изключително много дължим и на приятелството и братското общение, които имаме с другите християнски общности в Париж.

Благодарим и на катедра „Църковни изкуства” при Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий” в лицето на д-р Ваня Сапунджиева, представила творбите на българските иконографи в Париж, чийто труд и талант бяха по достойнство оценени, както от официалните български институции и гости, така и от обикновенните французи посетили изложбата. Ще изредим отново имената на получилите признанието на френската публика български иконографи: д-р Ваня Сапунджиева, доц. Миглена Прашкова, Цветелина Максимова, Десислава Иванова, свещ. Добромир Димитров, младият и много талантлив Йордан Йорданов и нашата енориаша Елена Карагеоргиева, завършила образованието си в същата катедра на същия университет.

В 6 Неделя след Пасха – на Слепия, се опитахме да отворим очи и да видим и да напишем за доброто у ближните ни, което често е много близо до нас, но трудно забелязваме…

Ще завършим така, както обикновено ни отговаря архимандрит Емилиян, когато му благодарим за нещо: „Да благодарим на Господа!”