Архиерейско посещение

 

Скъпи приятели,

Имаме радостта да Ви поканим на едно важно събитие от живота на нашата община свързано с пастирското посещение на Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний. В неделя на 21 април 2019 г., когато честваме Вход Господен в Йерусалим, нашия втори  престолен празник, в храма ни ще бъде отслужена празнична утреня от 9,00 ч. и архиерейска света литургия от 10,30 ч., след която всички заедно ще имаме възможността да споделим празничната трапеза и се срещнем с нашия архиерей.

Преди тринадесет години, по Божия милост, именно на Цветница, църковната ни община влезе заедно със Спасителя  в настоящия молитвен дом, предоставен  ни за самостоятелно ползване от Парижката католическа архиепископия.

Заповядайте за да посрещнем заедно Царят на царете и Господарят на господарите, възседнал осле и облечен в най-скъпата премяна : смирението !

Християнството и днешният свят : упадъкът на духовната основа на съвременна Европа

 

 

Скъпи прятели, приложено публикуваме доклада представен от предстоятелят на църовната ни община архимандрит Емилиян (Боцановски) в Българската академия на науките по случай  наградата “Почетен знак с лента на Института за изследване на обществата и знанието” , с която той бе удостоен на 12 февруари 2019.

Разглеждайки духовното състояние на съвременна Европа, първо трябва да уточним някои понятия. Днес повечето хора си мислят, че модерното общество или т.нар. светско общество е безрелигиозно, неутрално, а различните традиционни религиозни компоненти, които го съставляват, остават ограничени в частното пространство.

 

Никога не е съществувало, няма и днес общество без религия или поне някакъв неин явен или прикрит заместител. Ако направим преглед, започвайки от палеолита през древните развити култури, през Гърция и Рим и стигнем чак до Първата световна война, ще установим, че религията, метафизичната представа за човека и обществото са били основен градивен  елемент на всяка човешка общност без изключение. Човекът има вътрешно, интуитивно, макар и понякога притъпено чувство, че той и природата са създадени с някаква цел, че имат и някакъв смисъл, че имат начало и край и че на човека е отредена някаква роля в тази драма. Ако се вгледаме в етнологията, която се занимава с изучаването на примитивните култури, някои от които са на равнището на каменния век, които са съществували почти до наше време, а може би съществуват и днес в някои съвсем изолирани краища на света, култури, в които всичко е видимо и просто изразено, ще установим:

 

1 –  че няма общество без някакъв вид религия

2- че религията определя и пряко влияе върху правната система и организацията на даденото общество, политичското устройство, изкуството и морала.

 

Днес живеем в динамично време, с невиждано досега техническо и научно развитие от една страна, а от друга – върху мъглява, повърхностна, скалъпена идеологическа база. В тази база липсва нещо, което философите наричат телеология, а богословите – есхатолгия. Тези две понятия са сродни и фактически означават известна проекция в бъдещето. Такъв поглед към бъдещето липсва в днешна Европа, освен някои краткосрочни планове от административен, политически или технически характер. Липсата на такъв поглед към бъдещето е присъща на тоталитарните режими. Според техните идеологии историята свършва, намираме се в последния ѝ стадий и евентуално остават някои детайли за довършване, за да достигнем някакво идеално общество, някакъв „земен рай“.

 

Франсис Фукуяма (Francis Fukuyama), съветник на Джордж Буш (Старши), който предвижда след 1990 г. края на историята, като заявява, че сме „в последния стадий на идеологическата еволюция на човечеството и на универсализацията на западната либерална демокрация като крайна форма на човешкото управление“. Този край на историята според него може да бъде разглеждан и като църква на човешкия род.

 

Тази идея не е съвсем нова, предшественици с такива възгледи вече е имало. Според Хегел духът се въплъщва в държавата или както той твърди, „държавата е краен продукт на човешката еволюция“. За Хегел това е краят на историята. Според неговия ученик Карл Маркс краят ще дойде след пролетарската революция. Такива месиански теории и идеологии са опасни, защото твърдо приложени, водят до тоталитаризъм. Те са утопии без здрави корени, не отговарящи на реалния характер на човешкото естество и общество.

 

Днешната либерална демокрация се представя като нерелигиозна, неутрална, неангажирана в религиозния живот на обществото. Както бе казано по-горе, никое общество, никой режим не може да се задържи продължително без религия или заместител на такава. Дали ще открием такива елементи в зародиша, в основата на светското общество?

 

Пиер Льору (Pierre Leroux), автор на Encyclopédie Nouvelle (Нова енциклопедия), социалист и републиканец и един от идеолозите на лаицизма в средата на 19 век, обръщайки се към колегите атеисти и позитивисти, пише следното: “Общество без религия е чиста абстракция, която вие си въобразявате, понеже това е абсурдна химера, която никога не е съществувала. Човешката мисъл е една и тя е едновремено социална и религиозна. Тоест тя има две лица, които си кореспондират взаимно и се зараждат едно от друго. На такава земя отговаря такова небе и обратно, каквото е дадено на небето, земята следва“ (1). Същият автор добавя, че „религията на бъдещето няма да бъде християнството“, а че „революцията като цяло е една религия в зародиша си“. Дълго време преди Пиер ло Ру брилянтният враг на Църквата Волтер (Voltaire) заявява, че ако няма Бог, трябва да го измислим. Явно, че духовните отци на модерното общество не бъркат антиклерикаризма и антихристиянството с атеизма.

 

Наполеон Бонапарт, след кланетата на революцията и преследването на Църквата, като става император, също проумява, че без религия обществото не фукционира добре и заявява: „Ако бях евреин, щях да реставрирам храма на Соломон. Понеже съм католик, ще възстановя Църквата“. Тези идеи назряват и се разпространяват главно в интелектуалните и политическите среди в края на 19 в. и началото на 20 в. сред леви радикали и социалистически движения в Европа и особено във Франция, където тези среди са на власт между 1875 и 1940 г., и намират приложение.

 

Разбирайки добре, че никоя друга религия в това време не може да измести християнството, което е историческа и културна основа на обществото, Edgar Quinet (1803-1875), един от идеолозите на лаицизмаa предлага пълно разделение на Църквата и държавата. Целта на това разделение е изгонването на Църквата от училищата, за да се преподава „социализмът на модерното общество“. Смисълът на този развод не е отстраняването на религията въобще, а на християнството. Неговият последовател и приложител на практика на тези идеи е Ferdinand Buisson (1841-1932), президент на Лигата за човешки права и на Лигата за образование.

 

През 1905 г. бива издаден закон за разделянето на Църквата от държавата, като образованието става проводник на новата идея – Евангелието на човешките права.

 

Buisson отлично е разбрал, че за да има ред и равновесие в обществото не са достатъчни икономически, политически и социални реформи, но трябва обработка на съзнанието на обществото относно религията, от която според него всичко произлиза. Той също разбира добре, че суровият, вулгарен и повърхностен рационализъм не е на висота и трябва да се намери заместител, понеже унищожаването на традиционната религия оставя вакуум, който трябва да се запълни.

 

Резултатът от реформата от 1905 г. е не само изгонване на Църквата от училищата, но и затваряне на манастирите и редица други ограничения. Може да се допълни, че авторите на реформата, Жюл Фери (Jules Ferry), Frédéric Desmons (министър на културата), Felix Pecot (главен инспектор на образованието), Jules Steeg (главен инспектор на началното образование), и разбира се, Frédéric Buisson, всички са членове на Великия Ориент и поклонници на Великия Архитект.

 

Упоритият труд на апостолите на новата религия отначало е увеначан с успех, докато Първата световна война нарушава хода на нещата и е трябвало в името на единството на нацията да се правят известни отстъпки и компромиси.

 

Днес борбата продължава. Тази месианска религия се разпространява чрез каналите на държавните администрации в цяла Европа, като логично се започва от училищата. Неслучайно на конференцията на ЕС в Ница бе отхвърлено предложението на някои държави да се впише в Европейската конституция, че християнството е духовна и морална основа на Европа. По този случай „консервативният“ президент на Франция Жак Ширак навремето заяви, че християнството вече не е тази основа и че трябва да имаме предвид исляма и юдаизма.

 

В по-ново време, преди някоко години министърът на образованието в правителството на Франсоа Оланд, философът Венсон Пейон (Vincent Peillon), в своята книга  Une religion pour la république (Религия за републиката), казва: „Френският лаицизъм, неговото закотвяне в училището е ефектът от едно движение, започнало от 1789 г., движение на постоянно, непрестанно, упорито търсене на религия, която би могла да реализира Революцията като морална, социална и духовна цел. Затова ни трябва една универсална религия, която ще бъде лаицизмът. Трябва ни също и храм за нея и това ще бъде училището. И накрая, трябва ни също и свещенство и това ще бъдат „черните хусари“ на Републиката.“ В края на 19 в. и началото на 20 в. това са учителите, проводници на тази нова идеология.

 

Същият Vincent Peillon, който е от върхушката на властимащите и един от кандидатите за президент на Франция от социалистическата партия на последните вътрешнопартийни избори, пише на друго място, споменавайки своя предшественик Ferdinand Buisson. „Buisson ни откри също смисъла на това лаицизмът да се представи като религия. Това е преди всичко политически смисъл. Това не трябва да ни учудва, тъй като религиозното определя всичко друго, което Buisson като добър ученик на  Quinet е разбрал добре: за да се наложи господството на светското, „човешкият деизъм“ беше издигнат до ранга на официална религия на държавата. Религията на Buisson е преди всичко демократична религия. Мрачен, лицемерен, фанатичен, той винаги си служи с маската на религията, за да съблазни масите, за ги убеди да изберат демокрацията, която никога не биха избрали, ако не бяха измамени по този начин“ (3).  Всичко е казано ясно и в прав текст, без заобиколки. Да му мислят измамените маси, хванали се на въдицата на една фалшива и утопична религия за кой ли път. Същият автор с въодушевление заявява: „Училището има основна роля, защото то трябва да очисти детето от всички предрепубликански връзки, за да го извиси и превърне в  гражданин и това е едно ново раждане, превъплъщение, което става в училището, чрез училището, тази нова църква, със своето ново свещенство, със своята нова литургия, своите нови таблици на закона“ (4). Надявам се, че нашите министри на просветата не са се издигнали до такава духовна висота, за да не прилагат стриктно тези правила, които, предполагам, са налагани от Брюксел.

 

Какви са резултатите  от  прилагането в днешното общество на тази нова база? Опитите да се налага такова вече разпространено навсякъде учение водят до объркване на обществото и редица отрицатени резултати. Слава Богу, тази нова утопия не може да пресуши всички исторически корени. Здравият разум и естеството на човека имат вродено усещане за доброто и злото, незаличимо чрез пропаганда, обучение, промиване на мозъка и винаги изхвърлят тези наноси навън.

 

Дървото се познава по плодовете си. Какви са плодовте на тази нова идеология-религия-деизъм?

 

1- Атомизация на обществото чрез разпадане на семейството и груба намеса в неговия вътрешен живот; подронване на авторитета на родители и учители. Разлагане на здравия морал.

2- Налагане на противоестествени закони и правила на поведение.

3- Налагане на еднополови бракове и измислени полове. Всичко това обезценява семейството, като го превръща в плод единствено на чувства и привличания и нищо повече. Знаем добре, че днес голяма част от семействата се развеждат. Освен че допринася за атомизацията на обществото, всичко това засяга особено най-невинните – децата, които получават в по-голяма или по-малка степен психически травми, които понякога белязват целия живот. Навсякъде в Европа наблюдаваме драматичен спад на раждаемостта, явление, което има разнородни причини, но основната е нестабилността на семейството.

 

4- Вкарване в Европа на огромни мигрантски маси, нямащи нищо общо с европейската култура и начин на живот, и нямащи никакво намерение да ги приемат, а желаещи да наложат своите правила и разбирания, което разклаща устоите на европейските народи.

 

Биолозите знаят добре, че всяко гръбначно същество има територия, която брани. Човекът също е такова същество и има нужда от своя територия, дом, страна. Човекът е и обществено същество и принадлежи към семейство, род, народ. Пренебрегвайки тези дадености, политическите върхушки днес играят опасна игра.

 

Тези горесоменати явления и правила в някои страни се налагат с такава сила и упорство, като че ли става въпрос за жизнено важни въпроси за обществото ни. Аз лично съм наблюдавал разпръсването със сълзлив газ милионна мирна демонстрация против еднополовите бракове и за защита на традиционните ценности (2013), чиито участници не бяха водени от омраза към еднополовите двойки, а от интуитивното чувство, че се обезценява естественото семейство. Ние в България сме малко назад от тези велики придобивки, но си спомням как редица посланици в „по-напреднали“ в това отношение страни насърчаваха така наречените гейпаради у нас. Вярвам, че поне повечето от тях не са го вършили по собствена иницитива.

 

В последно време се забелязва отслабване на горепосочения месианизъм, скалъпен от различни съставки, понеже му липсват исторически и антропологически корени в обществото, и интуитивно се отхвърля като чуждо тяло. И понеже лаицизмът не е представян открито като религия, а прокарван подмолно, питам се как обществото ще го приеме като такова, когато даже не знае за съществуването на тази религия. Разделянето между държавата и религията в днешната форма е заблуда, тактика, на която, както видяхме, не вярват даже нейните автори и техните съвременни последователи. Липсата на здрав разум и перспектива на тази идеология ще доведе до срив, дай Боже без големи катастрофи, както по подобни  причини се разпадна Съветският съюз. Изходът от тази утопия е държавата да се откаже от напъните за създаване на нов човек, ново общество, и наистина да стане неутрална.

 

Както прозорливо отбелязва историкът и демограф Еманюел Тод (Emmanuel Todd) в книгата си Après la démocratie (След демокрацията), „една от възловите точки на съвременната криза, която не засяга само политическата повърхност на нещата, засяга в действителност метафизическата основа на обществото, дълбините на несъзнателните вярвания, идващи от една дълга история (5).

 

Що се отнася до християнството в днешната Европа и въобще в света, то постепенно е изтласквано в личната сфера и днес е най- преследваната религия. Само за изминалата 2018 година са избити над 3000 християни, при това не във войни и военни действия, а само за това, че са християни, главно в ислямските страни, но не само в тях. Изтласква се чрез закони, съзнателно заглушаване на гласа на Църквата, създаване на една антихристиянска атмосфера, изопачаване на християнскте ценности. В такава среда днес съществува Църквата в света. Слава Богу, тя не е преследвана директно, но държавата ѝ обръща гръб, отказвайки сътрудничество в духовната сфера, която, както посочихме по-горе, е естествена и неизбежна. Днешните политици нямат съзнанието за значението на духовната основа на обществото, за разлика от техните предшественици, част от които посочихме, чиито духовни напъни днес издъхват, оставяйки духовни развалини и вакуум. Този вакуум се запълва постепенно, особено в западноевропейските страни, от исляма и други по-екзотични религии.

 

Аз лично съм оптимист. Християнството има дълбоки корени, умее да съществува в изолация и преследване, които понякога му помагат да изчисти ненужни и вредни наноси и да се възроди отново върху рушащите се основи и вече губещите хватка фалшиви учения. То има здрава основа, благороден дух и ясно отговарящи на човешката природа принципи.

 

Християнството има реалистичен, не наивно-оптимистичен поглед към човека, съзнание за неговото несъвършенство и затова винаги е отхвърляло по някакъв начин учения като миленаризма, за съвършено общество и земен рай. Не може да се гради съвършено общество от несъвършени хора. Затова за християнството ролята на държавата не е да гради рай на земята, а да избегне много по-лесно настъпващия ад, за което е необходимо духовно и морално извисяване  на обществото. Сигурен съм, че няма по-добър начин, по-добър път, по-добра основа за това морално облагородяване от християнството, което не се постига веднъж завинаги, а трябва да се поддържа и обновява. Това е доказано от историята, която показва, като светла нишка в тъмната среда през вековете, известно облагородяване на човешките нрави и една динамика, чиято духовна основа е християнството и сред чиито плодове са научният и техническият прогрес.

 

Прочетено в БАН, София, 12.02.2019 г.

 

 

Източници

 

1.         Vincent Peillon, Une religion pour le République, 2010, Seuil, p. 48

2.         Pierre Leroux, De l’individualiste et du socialisme (1833) in « Aux philosophes, aux artistes, aux politiques », Paris, Payot, 1994, p. 83

3.         Vincent Peillon, op. cit. p. 196

4.         Vincent Peillon, La Révolution française n’est pas terminée, Seuil, 2008

5.         Emmanuel Todd, Après la democratie, Gallimard, 2008, p. 34

 

« Светителят хирург »

Скъпи в Господа братя и сестри,

На 14 март, Неделя на преподобна Мария Египетска, след светата литургия по време на традиционния катехизис за възрастни ще прожектираме в нашия храм филмът на Ангел Бончев « Светителят хирург » посветен на свети Лука Кримски.

В същия ден светото тайнство Елеосвещение (Маслосвет) ще бъде отслужено от 18,00 часа в храма “Св. Серафим Саровски”, намиращ се на 91, rue Lecourbe, Paris 75015, метро : Sèvres-Lecourbe или Volontaires. По вече установена традиция именно в тази неделя, православни свещенослужители и миряни от различни юрисдикции се стичат от цял Париж и околностите му, за да изпросят заедно милост от Лекаря на лекарите и Му поверят своите телесни и душевни недъзи.

 

 

26-ти традиционен пикник в Моренвилие

Уважаеми сънародници,

С радост Ви каним на 26-тия традиционен пикник в Моренвилие, посветен на празника на Българската писменост и култура и делото светите равноапостолни братя Кирил и Методий. Празникът, който се осъществява под патронажа на Негово Превъзходителство Посланика на Република България във Франция г-н Ангел Чолаков, ще се състои в неделя на 19-ти май – начало 11,30 ч. Той ще включва програма от Българските училища в Париж, музика и танци с ансаблите Зора и Балкансамбъл, обичаното от всички лото, игри за най-младите участници в пикника. И тази година ще имаме радостта събитието да се води от  актрисата Анна Танчева ! За трета поредна година Кетеринг Писанов ще се погрижи за нашето настроение с хубава българска скара, напитки и традиционни български продукти. Неговият щанд ще отвори в 12,30 ч.
Както обикновенно има организиран транспорт, който тръгва в 10,00 ч. пред храма на българската църковна община в Париж (1, Rue de la Croix Moreau, 75018 Paris).

За целта неделното богослужение е изтеглено по-рано и ще започне в
8,00 часа. Молим ви да резервирате места своевременно – по възможност най-късно до 12 май – на телефонен номер 06 95 87 23 55 – моля оставете съобщение – или пишете на : karageorgievich@gmail.com. Чудесно е, ако се включите в разхода за превоз, на който препоръчителната цена е 10€ за отиване и връщане. Covoiturage е също добре дошъл, т.е. ако имате място във вашата кола и желаете да помогнете в организацията, можете да се обадите на номера посочен по-горе и да кажете с колко места разполагате.

Очакваме ви многобройни, както всяка година за да бъдат празникът и радостта ни пълни ! 19-ти май 2018, залата и поляната при кметството на Morainvilliers ! До тогава, актуална  информация очаквайте на сайта и фейсбук страницата ни !

Евтимиев енорийски лист

Възлюбени в Господа братя и сестри,

Във втория за годината брой на Евтимиевия енорийски лист, избрахме разсъжденията на големия светител от 19 в. Теофан Затворник за отправна точка пред духовните усилия на Великия пост. Благодарим на енориашите, които се потрудиха за подбора и представянето на материалите от необятното богословско наследство, което ни е оставил светецът. Приятно четене и спасителен пост!

 

Неделя 17 февруари – затруднено движение в областта на храма

Уважаеми сънародници,
В неделя 17 февруари, метростанцията Porte de la Chapelle ще бъде затворена след 9 часа –
https://www.ratp.fr/travaux-manifestations/manifestations
и движението в сектора ще бъде затруднено –
https://www.francebleu.fr/infos/transports/paris-le-quartier-de-la-porte-de-la-chapelle-evacue-pour-neutraliser-une-bombe-1550160532
поради обезвреждането на снаряд от Втората световна война.
Храмът ще бъде отворен и богослужението отслужено. Префектурата потвърди, че той не влиза в периметъра, който ще бъде евакуиран.

Българската академия на науките отличи архимандрит Емилиян

Архимандрит Емилиян (Боцановски), наш приятел в Христос, духовен отец, предстоятел на Българската православна църковна община “Св. патриарх Евтимий Търновски” в Париж бе удостоен с “Почетен знак с лента на Института за изследване на обществата и знанието” при Българската академия на науките за особени заслуги за развитие на Института в духовната сфера и във връзка с дългогодишното му сътрудничество с Българската академия на науките, както и за приноса му за утвърждаване на Православната вяра зад граница.
Церемонията се състоя на 12 февруари 2019 г. в централната сграда на БАН.
Честита награда, отец Емилиян!
С нами Бог!

Църковното настоятелство

Годишно отчетно събрание – 24 февруари 2019

Братя и сестри,
Годишното отчетно събрание на общината ни ще се състои на 24 февруари 2019 г., неделя, след светата Литургия.  На него ще направим преглед на дейността и финансовото състояние на общината, ще обсъдим бюджета и проектите за следващата година, както и въпроси и предложения. Присъствието на активните членове е желателно, за да спазим коректно задълженията си пред френските власти като култова асоциация.
Заповядайте!
Църковното настоятелство

Евтимиев енорийски лист

Какво ни говорят звездите, които човечеството се стреми да покори? На какво трябва да служи трудът на учените? Несъвместими ли са вярата и науката? Зашо мъдреците, водени от Витлеемската звезда, стигат до Христовите ясли след неуките овчари ? Тези разсъждения са отправната точна в първия за годината брой на енорийския ни лист.  В него споделяме и радостта си от един успял проект : осмата поредна изложба на православни икони.  Да не забравяме и предстоящото ни годишно-отчетно събрание на 24 февруари 2019 г., на което ще обсъдим важните въпроси за общината.

С любов! За изложението на икони в Париж!

Автор : Мариус Устабашиев

За осма поредна година, този път в навечерието на Рождество Христово, Българската православна църковна община “Св. патриарх Евтимий Търновски” в Париж и Българския културен институт в Париж, представиха прекрасна изложба от икони и дърворезби, наречена “Радост и светлина” на 15 български творци, почти всички възпитаници на Катедра “Църковни изкуства” при ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”.

Зрели, майсторски, изящни, вдъхновени творби на млади автори, възторжена оценка на публиката, радостни организатори и гости. Изложбата беше открита на 4-ти декември, а на другия ден получи покана от Брюксел. Приехме поканата. Достойна, артистична и духовна проява, “Радост и светлина” ще продължи и ще достигне до нови приятели на православната икона.

Изложението бе заснето от православния френски сайт orthodoxie.com, който ще излъчи репортаж. Любезно ни бяха предоставени заснетите кадри от свещ. Живко Панев, за да направим пълна емисия и ние. Ще я видим скоро! Имаме приятели, които ще направят това възможно!

А сега малко история, защото всяко начало има край и идва време за оценка.

Тези осем поредни изложения превърнахме в събития, очаквани, оценени и отразени по достойнство за френската публика. Два пъти изложенията бяха представяни в 30- минутни предавания на телевизионния канал FRANCE 2. Телевизионният канал КТО на католическата телевизия в Париж също ги отрази в емисиите си. Изложенията посетиха и официални гости, и приятелите ни от всички братски християнски общности в Париж.

Изложенията носеха различни имена “Иконата”, “Изкуството на иконата”, “Образ, икона, иконотворчество”…

В Париж, на тези изложения видяхме творби и се запознахме с едни от най-големите съвременни иконографи и иконографски школи, като световно известния теоретик и майстор на съвременната икона проф. Георгиос Кордис, изключителните иконографи и преподаватели от Петербург проф. Евгения Давиденко, доц. Ярослава Алексеева и доц. Филип Давидов, талантливите и безпорни майстори иконографи от Румъния д-р Михай Коман и Габриел Китук, интересните творби и творчески търсения в областта на съвременната иконопис на проф. Тодор Митрович и Биляна Йованович от Сърбия, очарователното иконографско изкуство на Славица Михайлова от Македония.

В Париж представихме прекрасни творби на зографите ни Лора Малева и Ангел Радушев и на мнозина други наши иконографи.

Сега, специално за приятелите ни от катедра “Църковни изкуства” при ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, с които започнахме всички тези изложения заедно. Миналата година празнувахме 25- годишния юбилей от създаването на катедрата. Цялото ръководство пристигна в Париж, ръководителят на катедрата доц. Миглена Прашкова, деканът на Богословския факултет Евгений Николов, доц. Симеон Захариев и Марио Конов. В Париж беше представен 25-годишен труд на иконографи, майстори на църковната резба и творчески екипи, възпитаници на катедрата, работили в многобройни наши храмове, вкл. и на Атон.

В тези години голяма подкрепа и приятелство получихме от посланиците ни във Франция г-н Ангел Чолаков и г-н Марин Райков, от митрополит Антоний, наш приятел, съмишленик, опора във всичките ни начинания.

В тези години, Господ ни даде окрилена църковна община, която беше достоен организатор, участник, домакин, предвождана от предстоятеля ни архимандрит Емилиян Боцановски, който Бог ни дари по своята милост, дръзновенно църковно настоятелство, енергичен, предан и достоен втори свещеник, отец Иван Карагеоргиев и неговата презвитера Елена Карагеоргиева, иконограф, с които направихме възможно първото ни участие в изложба на икони в галерията към църквата Saint-Pierre-de-Montmartre, и изложението на икони в имението на големия импресионист от началото на 20-ти век Гюстав Кайбот в Yerres. От доброто начало се родиха добри плодове.

Много снимки имаме от тези благодатни осем години, но тук ще споделя една, за да покажа чувството си към д-р Ваня Сапунджиева, организатор и куратор на почти всички изложения, от катедра “Църковни изкуства” при ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, и към г-жа Диана Игнатова – директор на Българския културен институт в Париж, предоставила ни галерията, логистиката по изложенията, приятелството си. За теб, Ваня и за вас, г-жо Игнатова, за професионализма и причастността ви да станат тези събития възможни и значими – с уважение и любов!

През тези осем години, като църковна община, излязохме от стените на храма и избрахме да представим пред френската публика съвременната православна икона, така както я сътвориха нашите приятели, иконографите, като отворен прозорец към Царството Божие! Направихме го с радост и лекота! И заедно! На тези изложби ключовата дума е заедно!

С нами Бог!