Category: Без категория

Евтимиев енорийски лист

Скъпи приятели,
Освен с десетия епархийски събор в Берлин новият Евтимиев енорийски лист (изтегли тук) ще ви запознае с престоящия фестивал (22-24 септември 2017) на православните младежи във Франция, скъпи гости на нашата енория, с книгата на световно известния френски православен богослов Жан-Клод Ларше, посветена на общуването и новите медии, които не винаги го улесняват, както и с мисли на светите отци за приятелството. В него ще намерите и богослужебната ни програма за месеците юли и август.

Приятно четене и слънчево лято!

Вечерня на „Православната младеж“

На 7 юни 2017 г. храмът ни бе домакин на ежемесечната вечерня, организирана от асоциацията  „Православна младеж“. Всяка първа сряда от месеца млади ентусиасти от различни народности и юрисдикции, устремили погледа си към Царството Божие, се събират, за да се помолят и беседват заедно. След богослужението, което запомнихме с приятелската атмосфера, отец Иван изнесе кратка беседа за даровете на Светия Дух и православната мисия, която въпреки всички трудности не трябва да ни се струва невъзможна, ако помним живия пример на светите апостоли и всички богодъхновени мъже, които въпреки всички закони на логиката са успявали и са оставяли в недоумение техните врагове. Мисия, която трябва да изпълняваме дръзновено, като обичаме света и същевременно му противостоим именно поради тази обич днес, когато основопоагащите богоустановени принципи на съграждането на едно общество – десетте Божии заповеди – са демонстративно отхвърляни и потъпквани (дори шестата Божия заповед – не убивай – е поставена под въпрос от новите законодателства, въдворяваши евтаназията и абортите като права). Но въпреки всички трудности не трябва да забравяме, че Христос, както пеем в пасхалния тропар, не просто е победил смъртта, а я е съсипал, буквално я е потъпкал (патисас от старогръцки). Имайки предвид тази негова победа, която е станала и наша, трябва да имаме повече доверие Нему, отколкото на нашите страхове, отбеляза още отецът.

Беседата, премина в непринуден разговор, продължил над час, в който православните младежи задаваха въпроси за историята и настоящето на Българската православна църква. Иподякон Ивайло Ганчев, който участва в дискусията, представи накратко историческите перипетии, през които е минал българският народ благодарение на православната си вяра. Той наблегна на фигурата на свети Паисий Хилендарски, предтечата на Българското възраждане и дори освобождение от турско робство, онзи, който накара българския народ да не се срамува от богатата си история, а да бъде благодарен Богу за нея. Прочувствено прозвучаха и думите на иподякон Николай Радков, който припомни за трудностите и гоненията, на които е била подложена Българската православна църква по време на атеистичния режим, свидетелствайки за това как хора, искрено вярващи в него са се обръщали към Христа и Православието.

Асоциацията на православната младеж покани нашите енориаши на ежегодния фестивал, който организира през месец септември и благодари за оказаното гостоприемство.

24 традиционен пикник посветен на светите братя Кирил и Методий

        Автор : Галина Кънева

Снимки : Николай Вуков

Българската църковна община “Свети Патриарх Евтимий Търновски” в Париж, отново бе движеща сила в организацията на традиционния пикник в Моранвилие състоял се на 28 май 2017. Заедно с българското посолство във Франция и културния ни институт в Париж, както и с българските училища от френската столица, отпразнувахме, за 24ти пореден път, в един от двата най-близки неделени дни до 24 май, паметта и делото на светите братя Кирил и Методий.

 

Празникът, предшестван от света Златоустова литургия отслужена в нашия храм в ранните неделни чесове, протече за трети пореден път под патронажа на Негово Превъзходителство господин Ангел Чолаков, посланик на Република България във Франция.

Госпожа Деметра Дулева, културно аташе към посолството, представляваща Негово Превъзходителство на събитието, откри тържеството с топло приветствие, подчертавайки, че много малко народи могат да се похвалят с ден, който съчетава в едно културата, писмеността и духът на една нация, ден който е важен не само за България, но и за културното наследство на цяла Европа.

Отец Иван Карагеоргиев, напомни в своето слово след молебена, който отслужи, че светите братя и техните ученици са създали нашата азбука, не за друго, а за да ни преподадат православната вяра, благодарение на която нашия народ е успял да премине и през най-тъмните векове на своята история и да остане верен и на Бога и на себе си; вяра, която e редно да пазим и преподаваме на нашите деца, понеже тя ни е съхранила.

През този ден имаше различни културни дейности, като изявите на учениците на българските училища в Париж и спектакъла на българска народна музика и танци на ансамбъл “Зора” и част от ансамбъл “Балкансамбъл”, които събраха любителите на български народни танци.

Играта, организирана за деца зарадва най-младите членове на българската общност и позволи на семействата да се радват на слънцето и зеленината, а традиционната томбола запали интереса на присъстващите.

В менюто бяха включени кулинарните специалитети на най-новия български магазин във Френската столица “Писанов“, който ще отвори вратите си в идните дни, както и традиционната баница.

Празникът на светите братя Кирил и Методий в Моренвилие е събитието, което след националния празник, събира  най-много българи от Париж и околностите. Тази година много нови лица се присъединиха към онези, които го почитат години наред.

На 20 май 2018 г., ако даде Бог, ще се състои специално юбилейно издание на пикника, послучай 25 годишнината на този празник на просвещението. Очакваме Ви!

 

Филм на France 2 за изложбата “Образ, икона, иконотворчество”

На 21 май 2017 г., France 2 излъчи филм за изложението “Образ, икона, иконотворчество” представено в Българския културен институт в Париж! Достоен 25-годишен юбилей на катедра “Църковни изкуства” при ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”! Чудесен завършек, със седмата ни поредна изложба, на прекрасно сътрудничество и приятелство! Красиво, подготвено и организирано с любов, и споделено с приятели!
Филмът…
https://www.france.tv/…/142079-exposition-d-icones-a-l-inst…#

Майка Мария (Скобцова)

  1. Автор :  свещ. Иван Карагеоргиев

В неделя на Самарянката, по време на традиционния ни ежемесечен катехизис за възрастни, бе представена книгата “Готово е сърцето ми” на Майка Мария (Скобцова), подарена от издателство Омофор за енорийската ни библиотека. Светица, близка до нас не само поради факта, че именно в Париж през първата половина на XX век прекарва 22 години от земното си битие, но и също така поради това, че е основала енорията, ръководена по настоящем от отец Николай Чернокрак. Духовник, който отваря нейните врати за да приюти нашата църковна община, когато тя остава без молитвен дом. Майка на три деца, монахиня в света и то на Запад, нейната необичайна съдба, излизаща от рамките на приетото, ни показва недвусмислено, че светостта е многолика и се определя не от това къде живеем, какво послушание имаме в света, а как го изпълняваме.

След прожекцията на беседата, оранизирана в книжарница « Къща за птици », в която участва и нашият Западно- и средноевропейски митрополит Антоний, последва интересна дискусия за жертвената любов на Майка Мария, която е победила сатаната не играейки по неговите правила, а отвръщайки на омразата с любов и на загубите (особенно на своята дъщеричка Настя) със себераздаване. На безразличието, тя откликва с жертва, стигаща до там, да даде своя живот за ближния, когото дори не познава.

Милост Божия е, че творенията на един толкова близък до Бога угодник, показващ ни че светостта е възможна, независимо от всички житейски перипетии, са достъпни и на български език.

 

 

 

 

Евтимиев енорийски лист

Скъпи приятели,

Христос Воскресе !

Жените мироносици донесoха най-благата вест на човечеството – Христовото Възкресение !

В Неговата радост и с проповед за тази неделя започва и новото издание на Евтимиевия енорийски лист (изтегли тук), което възстановява една добра традиция, чието начало е поставено през 2004 година. Освен прoграмата за идните богослужения и новини от енорийския ни живот, в него ще намерите и текстове от френски православни богослови, които за първи път се представят на българската публика.

Приятно четене !

Пасхален поздрав от митрополит Антоний

Великденска книжка

Скъпи приятели,

Получихме свиден дар – Великденска книжка, която центърът за образователни инициативи „Двери“ издава с благословението на Западно- и Средноеврепейския митрополит Антоний.

Изданието, разказващо за събитията от Страстната седмица и Възкресение Христово, дава възможност на децата сами да си направят книжка, като я илюстрират с прекрасни икони от манастира Дионисиат на Света гора. Тя е интересно и полезно четиво както за малките ученици, така и за цялото семейство.

Книжката, която се разпространява безплатно, благодарение на финансовата подкрепа на Западно- и Средноеврепейска епархия, можете да получите лично от митрополит Антоний, който ще оглави празничното богослужение в неделя 9 април – Вход Господен в Йерусалим. Утренята ще започне в 9,30 ч., а архиерейската Златоустова света литургия в 10,30 ч.

Отбелязваме и втория ни храмов празник – преди 11 години, той ни събра за да влезнем в нашия самостоятелен молитвен дом!

Заповядайте, за да споделим този дар и всички други, с които Бог ни обсипва (често пъти без да го осъзнаваме), понеже само споделения дар не е загубен!

Проповед за Неделя на митаря и фарисея

свещ. Иван Карагеоргиев


В името на Отца и Сина и Светия Дух, амин!

Скъпи в Господа братя и сестри,

Днес е първата Неделя от подготовката ни за Великия пост, чрез която насочваме духовния си взор към него поставяйки го под въпрос:  фарисеят е бил този, който е постил не веднъж, както го изисква Мойсеевия закон, а два пъти седмично, а митарят, пък е онзи митничар, презрян от обществото грешник, представляващ неговата утайка. Парадокс – митарят, който нищо добро не е направил по Мойсеевия закон си тръгва от Божия храм по-оправдан, отколкото фарисеят, който, не само го е спазвал буквално, но го и надминавал със своето усърдие. Започваме подготовката за поста; надсмивайки се над един вид пост, повърхностен, който не е достигнал до сърцето, който не е влязъл в душата. И това е може би същността на днешното Евангелие: човек може да прави правилните жестове, но ако те не му преобразят сърцето, те не са в негова полза. Просто, но в същото време много важно, особено за нас, които сме православни християни, които имаме учението Христово съхранено в пълнота. Но само това учение, братя и сестри, не стига. Това учение трябва не само вербално да го изказваме, а да достигне до сърцата ни. Ако не достигне до сърцата ни, не знам какво ще ни различи от фарисея, може би липсата на неговото усърдие в изпълнението на Божиите закони…

Двата персонажа, които влизат в Божия дом, имат много общи черти, Евангелието не е черно-бяло, а многопластово. Две души търсят Божието присъствие – и митарят, и фарисеят отиват в храма да се помолят. Единият, фарисеят, на пръв поглед не прави нищо лошо – той се моли с благодарствена молитва: „Благодаря ти, Боже, че…“. Проблемът на тази благодарствена молитва естествено не е благодарността, понеже ние винаги се събираме в храма да принесем светата Евхаристия (ευχαριστώ на новогръцки означава благодаря). Ние също се събираме тук, за да благодарим за това, че Бог ни е дал възможността да сме православни християни; да благодарим, че въпреки нашите беззакония, въпреки това, което сме, има още въздух в гърдите и сърцето тупти, има още възможност да се доближим до Бога. Проблемът не е в самата благодарност, а в нейната метаморфоза, която я преобразява или по-точно обезобразява в презрение, в самомнение, в гордост в това да си мисля, че аз съм повече от теб. Така тази псевдо благодарствена молитва е само един претекст за самохвалство. Фарисеят влиза и започва да благодари, че не е грабител, прелюбодеец или пък „като тоя митар“ (Лука 18:11). В същото време антиподът, митарят, който нищо не прави освен беззакония, много грехове, се моли „Боже, бъди милостив към мене, грешника!“ (Лука 18:13) и неговата молитва пробива небесата. Фарисеят не е осъден за двойния пост, не е осъден и за милостинята. Фарисеят е осъден за молитвата, или по-скоро за липсата на такава, понеже самохвалството няма нищо общо с молитвата и обратното. Както и митарят не е оправдан заради своите грехове, а заради своето смирение; оправдан е заради това, че е намерил много по-бързо от фарисея пътя към Бога, ясно начертан в 50-ти псалом, не чрез жертви, а с придобиването на това „сърце съкрушено и смирено“ (Пс.50:19). Жертвите не са излишни, обаче когато те не ни помагат нашето сърце да тупти „съкрушено и смирено“, сиреч постоянно да се бори със своята гордост, значи, че те не са принасяни правилно. Бог не се опълчва тук срещу добрите дела, но казва, че всички добри дела, които прави човек, трябва да ги прави все едно че не ги прави, ако иска, както се казва по народному ‘да му е видяно’. Ако човек не ги забрави, Бог не може да ги запомни.

Прочети още »

ПАТРИАРШЕСКО И СИНОДАЛНО РОЖДЕСТВЕНСКО ПОСЛАНИЕ

%d1%80%d0%be%d0%b6%d0%b4%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be-%d1%85%d1%80%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%be%d0%b2%d0%be

“Ето, Девицата ще зачене и ще роди Син,

и ще Му нарекат името Емануил,

което ще рече: с нас е Бог”

(Ис. 7:14; Мат. 1:23)

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

Столетия наред нечуваната вест за Христовото Рождество, с която се поздравяваме ние днес, е била само пророчество и очакване. Пророчество за обещания още на нашите прародители Месия, Който ще дойде, за да съкруши изконния враг на човека (Бит. 3:15), и очакване за повторното отваряне на вратите на рая и на вечния живот. Столетия преди дивното събитие на Въплъщението и Рождеството на Божия Син човечеството и цялото творение живееха само с вярата си в обещанието и с надежда за “славното освобождение на синовете Божии” (Рим. 8:21) и за настъпването на “благоприятната Господня година” (Лука. 4:19).

И ето, че всички надежди и очаквания се изпълниха ­ изпълниха се в тази свята нощ, когато Бог самовластно влезе в света, та никой повече да не бъде сам, защото “с нас е Бог” (Мат. 1:23). Ако пък това е така, ако наистина с нас е Бог, то тогава “кой ще е против нас?” (Рим. 8:31) ­ пита апостолът. Кой би бил против верните на обещанието, след като Сам Бог проводи Сина Си в света, за да бъде “светът спасен чрез Него” (Йоан. 3:17)?

Затова днес цялото творение се радва: “Земята поднася пещера на Непристъпния, ангели с пастири славословят, мъдреци със звездата пътешестват, защото заради нас се роди Отроче младо ­ предвечният Бог!” ­ така е възпявал някога Христовото Рождество богоозареният Роман Сладкопевец, така пее светата Църква и днес, и с това тържествено песнопение изразява цялата пълнота на радостта си от Божието присъствие сред нас и от тази с нищо не сравнима изява на всепобедната Божия любов: “Защото ­ свидетелства светият евангелист ­ Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен” (Йоан. 3:16).

От самото си начало проповедта за Господ Иисус Христос е разказ и свидетелство: разказ за конкретни исторически събития и свидетелство за тази от нищо непомрачима радост, която е донесена в света с Въплъщението и Рождението на Божия Син. Проповед и свидетелство за обновяването на Божия завет с човека и с творението, и неподправена радост от срещата с лежащия в яслите Богомладенец, към Когото в нощта на Рождество е устремено цялото творение. Свидетелство едновременно за Божието всемогъщество и за величието, дълбочината и смирението на Божията любов.

Тази дивна тайна на божественото домостроителство бе прозряла още Пресветата Дева, когато при вестта на Архангела изрече благодарността на целия човешки род: “Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си; свали силни от престоли и въздигна смирени… [и] си спомни милостта” (Лука. 1:51-54).

В смирението на Рождеството и на тихото влизане на Всемогъщия в нашия свят, в отсъствието на всяка показност и суетна слава, съпровождащи тържествените събития в света на човеците, Божието явяване посред нас се откри като тайнство едновременно на величието и на снизхождането, на всемогъществото и на смирението, и на всичко онова, което единствено Бог можеше да донесе в сътворения и толкова много възлюбен от Него свят: вяра и надежда, божествена милост и съвършена любов, спасение и вечен живот. Защото тези са плодовете от Боговъплъщението и от идването на Спасителя сред нас; от това тихо, но властно Божие снизхождане в творението, променило завинаги нашия свят и озарило всичко и всички “със светлината на познанието” – както пеем днес в празничния тропар на Рождество Христово.

От тези божествени плодове, скрити в съкровищницата на непознаващата граници Божия любов, продължаваме да черпим с пълни шепи и сега. И затова всички ние, които отново и отново посрещаме сред нас, в душите и сърцата си, Спасителя на света, в този благословен ден можем, заедно с праведния Симеон, да кажем, че и нашите очи виждат слизащото от Небесата към нас спасение, което Бог е приготвил “пред лицето на всички народи” (Лука. 2:31-32). И, в неизразимата си радост от Рождеството, да се присъединим към ангелското войнство и да възпеем откриващата се днес тайна на спасението: “Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!” (Лука. 2:14). Защото в тази свята нощ ние отново посрещаме Емануил, а това означава, че “с нас е Бог”!

Отечески приветстваме с празника на Христовото Рождество всички верни чеда на Православната ни Църква ­ в Родината ни и далеч от нейните предели, като всесърдечно благопожелаваме на всички крепко здраве, бодър дух и благословени от Бога успехи във всяко добро начинание!

Благодатта и мирът на раждащия се днес във Витлеем Богомладенец, и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас!

Честито и благословено Рождество Христово!

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД

† НЕОФИТ

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И

МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ

ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:

† Врачански митрополит КАЛИНИК

† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ

† Видинсuи митрополит ДОМЕТИАН

† На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ

† Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ

† Плевенски митрополит ИГНАТИЙ

† Ловчански митрополит ГАВРИИЛ

† Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ

† Доростолски митрополит АМВРОСИЙ

† Западно- и Средноевропейски митрополит АНТОНИЙ,

† Варненски и Великопреславски митрополит ЙОАН

† Неврокопски митрополит СЕРАФИМ

† Русенски митрополит НАУМ

† Старозагорски митрополит КИПРИАН

Забележка: По решение на Св. Синод това послание да се прочете от църковния амвон на Рождество Христово, 25 декември 2016 г.