Маслосвет

Светото тайнство Елеосвещение (Маслосвет) ще бъде отслужено на 25 март (Неделя на преподобна Мария Египетска) от 18,00 часа в храма “Знамение на Пресвета Богородица” намиращ се на 87, boulevard Exelmans – 75016 Paris, а не в храма “Св. Серафим Саровски” (75015). Всяка година в тази неделя, православни свещенослужители и миряни от различни юрисдикции се стичат от цял Париж и околностите му, за да изпросят заедно от Лекаря на лекарите милост и Му поверят своите телесни и душевни недъзи.

Евтимиев енорийски лист

Стенопис от параклис „Св. Николай“ – Св. Влас. Автор – Елена Карагеоргиева

Скъпи приятели,

Запътени към Празника на празниците, Чудото на Христовото Възкресение, обезсилващо смъртта и въвеждащо ни във вечността, предлагаме на Вашето внимание новия Евтимиев енорийски лист (изтегли тук). Великопостното послание на Западно- и Средноеврпейския митрополит Антоний ни припомня защо е необходимо да постим и как да изминем достойно този благодатен път през пустинята на нашите страсти в търсене на Живата Вода или Божия образ в нашите сърца. А размислите на св. Йоан Шанхайски за психологията на обидата могат да ни изведат от омагьосания кръг на “активния” егоист, който обижда и “пасивния”, който се обижда, като не забравяме най-важното – това, че сме създадени за да обичаме.

Програмата ни за месеците март и април е наситена със събития: малко повечерие с  целия Богородичен акатист на 23 март 2018 г., тайнство елеосевещение на 25 март, археирейска света литургия на Цветница, 1 април- втория ни храмов празник и др.

Приятно четене и до скоро виждане !

Да възпеем Светлината!

Автор  : Галина Кънева
На 10 март 2018 г. енорийският ни хор взе участие в десетия юбилеен междуцърковен концерт, организиран от Асоциацията за изследване на ранното християнство (ЕЕchO). Събитието се състоя в парижката църква “Св. Евгений и св. Цецилия”, темата на тазгодишната църковно-музикална среща беше “Иисус Христос – Светлина за Изтока и Запада”. Певците от десет християнски общности от френската столица и околностите ѝ представиха образци от своето духовно-музикално наследство, съхранено през вековете. Сред тях бяха хорът на румънската катедрала “Св. Архангели”, на арменската църква в Шавил, певци от коптската, халдейската, маронитската и мелкитската църква, както и френски състави за грегорианска музика. Голямото разнообразие от типичните за всяка общност мелодии беше споено от общите теми: Светата Троица, Христос, св. Богородица, мирът, божествената светлина, прошката, евхаристията, братството, милостта. Нашият хор изпълни “Велико славословие” на 1 гл., “Свете тихий” и “Отче наш” на 5 гл.

Това е четвъртото подобно концертно участие на общината ни, която неведнъж се е включвала и в останалите прояви на асоциацията. Те са посветени на изследването на корените на християнството, възраждането на традицията на наизустяване на евангелията, междухристиянския диалог и най-вече подкрепата за подложените на гонения християнски общности в Близкия изток. На тях беше посветен и състоялият се концерт.

Благодарим на певците от нашия хор, които всеотдайно, под ръководството на г-жа Юлия Талева, надмогнаха всички предизвикателства и самоотвержено отдадоха сили, за да се представим подобаващо на тази музикална и молитвена среща.
хорът на арменската църковна община
хорът на халдейската църкoвна община

ПАТРИАРШЕСКО И СИНОДАЛНО ПОСЛАНИЕ ПО СЛУЧАЙ 140-ГОДИШНИНАТА ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ 3 МАРТ 2018 г.

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

С дълбока вяра в Бога и синовна благодарност към Него за Неговата велика милост и неизброимите Негови щедрости към нас – към нашата държава и към Православната ни Църква – и тази година с подобаваща тържественост отбелязваме славната и паметна за всяко българско сърце годишнина от Освобождението на страната ни от иноверното османско иго. Прекланяме се пред жертвения чутовен подвиг на Русия и православното войнство, отдало живота си за нас в Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г., и въздигаме молитви и благодарения към небесата заради изгрялата на този ден, преди четиринадесет десетилетия наша свобода. Величаем неизповедимия Божи промисъл и скланяме глави пред подвига и пред паметта на загиналите десетки хиляди, знайни и незнайни воини, които оставиха костите си по бойните полета на войната, за да бъдем днес ние свободни, за да може православна България да гради сама и независима своето настояще и своите бъднини.

В този паметен ден не забравяме и за нашите, български опълченци, които – рамо до рамо с освободителите – отдадоха и своя дял във великото дело на освобождението на Отечеството. С дълбока признателност си спомняме и за всички наши славни предци – апостоли на българската свобода, които не се примиряваха с робското положение на народа ни, и още с героичното Априлско въстание от пролетта на 1876 г. показаха на света, че дългите столетия на иноверното иго не са сломили непреклонния български дух. Пред всички тях и пред героичното наше опълчение и днес ние свеждаме глави и молим Всемилостивия Бог да ги приеме в Своето Царство, защото с жертвата си и с пролятата си кръв те доказаха, че българската свобода не е дошла за нас даром, но е била извоювана с решимостта и твърдостта на един древен и достоен, отхвърлящ всяка чужда зависимост и всяка историческа неправда народ.

Православна България винаги ще помни и благоговейно ще почита стореното от всички свидни жертви на братските православни народи и на нашия народ, и от поколение в поколение ще предава разказа за величието на Христовия дух и героизма на православното войнство, проявен в битките при Свищов и Никопол, Велико Търново и Ловеч, Казанлък и Стара Загора, при Елена и особено при Шипченската и Плевенската епопеи. Завинаги в родовата ни историческа памет ще пребъдват и светлите образи на руските и българските духовници – архиереи и други, на Царя-Освободител Александър II, на генералите от непобедимата руска армия и на дейците на дипломатическия фронт, с чиито обединени усилия, на днешния ден, преди сто и четиридесет години бе поставен краят на петвековното робство и беше положено началото на новия и свободен живот на съвременна България.

Днес – десетилетия след събитията от зимата на 1877-1878 г., – редом с дължимата благодарност и признателността ни към нашите славни освободители, ние не можем да не припомним, че нашето политическо освобождение бе резултат и естествен завършек на стореното от поколения родолюбиви наши предци, които мечтаеха и които работеха за достоен, свободен и независим живот на православния ни народ. Историческата ни памет ни повелява никога да не забравяме, че столетия наред за тази възжелана свобода радееха поколения наши предшественици: родолюбиво духовенство и просветни дейци, занаятчии и търговци, заможни и малоимотни. Не можем и не трябва да забравяме и за изключителната роля, която изиграха за съхраняването на православния български дух и нашите манастири, в които грижливо се пазеше нашата книжовност и родната ни памет, и които – в благоприятното за това време – отгледаха и възпитаха героите на църковно-освободителното ни движение. С дълбока благодарност и днес ние свеждаме глави пред родолюбивото българско свещенство, от което православният ни народ получаваше не само спасителните Тайнства на светата ни Православна Църква и наставления за вярата и благочестието, но и най-важните уроци по родолюбие и родова памет.

Верен помощник на нашето родно православно духовенство в критичните години, предшествали нашето Освобождение, беше и руското православно духовенство, което – в ярка изява на братска любов към поробените си български братя – разгласяше истините за робската ни участ из цяла Русия. С дълбоко искрени и вдъхновяващи слова духовните пастири на православния руски народ изтъкваха вековните духовни и културни връзки на братските ни православни народи, подчертавайки решаващия български принос за градежа на руската духовност и държавност през Средновековието. Кулминация на тази братска помощ и подкрепа, и решаващ момент, определил някога хода на събитията и бъдещето на народа ни, бе прочувственото писмо, изпратено след кървавото потушаване на Априлското въстание от Екзарх Антим I към Петербургския митрополит Исидор, в което се описваше бедственото положение на народа ни и върху което Всеруският цар и самодържец Александър II Николаевич постави паметната си резолюция: „България да бъде освободена”!

Братя и сестри,

В памет на славната годишнина от Освобождението и в знак за продължаващото през годините наше братско в Христа общение, през настоящата година честванията на Трети март бяха уважени от официална делегация на братската Московска Патриаршия – представителство, оглавено лично от Светейшия Московски и на цяла Русия патриарх Кирил, и посещение, което е още една категорична изява на нашето църковно и народно единство и което удвоява радостта ни от днешния празник. Да молим Бога и да работим усърдно, щото това единство и тази наша братска в Христа любов никога да не оскъдяват, а да пребъдват във вековете и още повече да се задълбочават, защото животът на светата Православна Христова Църква е живот в единство и в братска любов, в споделена обща вяра, надежда и ценности – наш общ живот в Христа Иисуса, в лоното на Неговата света Църква, която Той основа за нас, за да живеем в нея заедно – в единство и в единомислие, и заедно да се спасяваме в нея.

Да благоволи Бог над нашите Църкви и нашите братски православни народи, и да благославя от небесата всяко наше угодно Нему и доброполезно дело и всяко съвместно наше начинание, с което да оделотворяваме високото звание, към което ни е призвал не друг, а Сам Господ наш Иисус Христос (Еф. 4:1-4), Който пръв ни възлюби и отдаде Себе Си за всички нас и „за живота на света” (Иоан 6:51) – за да имаме живот и да го имаме „в изобилие” (Иоан 10:10).

По случай 140 години от Освобождението отечески приветстваме и поздравяваме с тържеството на свободата всички верни чеда на Православната ни църква – в Родината и далеч от нейните предели, и молим Всеподателя за Неговото небесно благословение над скъпата ни майка България!

Честит и благословен да бъде празникът на българската свобода!

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД

† НЕОФИТ

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И

МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ

ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:

† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ

† На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ

† Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ

† Плевенски митрополит ИГНАТИЙ

† Ловчански митрополит ГАВРИИЛ

† Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ

† Доростолски митрополит АМВРОСИЙ

† Западно- и Средноевропейски митрополит АНТОНИЙ

† Варненски и Великопреславски митрополит ЙОАН

† Неврокопски митрополит СЕРАФИМ

† Русенски митрополит НАУМ

† Старозагорски митрополит КИПРИАН

† Врачански митрополит ГРИГОРИЙ

† Видински митрополит ДАНИИЛ

Храмов празник : покана

Скъпи приятели,

В неделя, 21.01.2018, ще отпразнуваме деня на нашия небесен покровител св. Патриарх Евтимий (20.01). Гост на храма ни ще бъде доцент д-р Дан Йоан Муресан, специалист по средновековна история. Той е преподавател в университета в Руан, автор и съавтор на изследвания за историята на Византия и Югоизточна Европа, със специален интерес към Константинополската патриаршия и православния свят на Балканите.

След празничното богослужение – тържествена утриня 9,30 ч., света литургия 10,30 ч. – ще чуем неговата лекция за влиянието на делото на св. Патриарх Евтимий в културното наследство на съседните ни страни. Тя ще бъде на френски език, при нужда ще осигурим симултанен превод на български.

 

Заповядайте !

 

Eвтимиев енорийски лист

Изгрев в Хималаите. Снимка: Добринка Менгова, Васил Грамов.

Скъпи в Господа приятели,

Честита, благословена, здрава и мирна нова 2018 година!

Всяко  начало на новата година е изпълнено с надежда, понеже Христос идвайки на земята не само става началото на едно ново летоброене, но на един нов живот, по-силен от смъртта. В новия брой на нашия енорийски лист (изтегли тук), ще откриете начатките на този живот в Рождественското празнично послание на Западно- и Средноеврпейския митрополит Антоний. Зощо Рождество Христово е “детски празник” и за “тайно живеещото в нас дете”, ще научите от творчеството на отец Александър Шмеман, грижливо подбрано от нашия енориаш Александър Икономов. Други двама членове на енорията ни – Васко и Добринка, ни заведоха на… Еверест, правейки ни съпричастни към тяхното вълнуващо седеммесечно пътуване в Азия. За простия и суров живот на местните хора, “удивително спокойни пред нищетата и заплахата от неизбежния сблъсък на земните пластове, който всеки миг може да ги заличи от лицето на земята” ще прочетете в “Поздрав от челото на земята”.

Освен програмата за месеците януари и февруари в новия Евтимиев лист ще намерите и две покани – за храмовия ни празник и лекцията посветена на нашия небесен покривител (21 януари 2018 г.), както и за годишното отчетно събрание, което ще събере на 28 януари членовете на енорията ни.

Благодатна нова година и приятно четене !

Рождественско послание до боголюбивия клир, монашествуващите и миряните на Западно- и Средноевропейска епархия

Христос се ражда – славете Го!

Христос слиза от небесата – посрещнете Го!

Христос е на земята – извисете се!

Пейте на Господ, всички на земята,

радостно Го възпейте, народи, защото Той се прослави!

(Първа песен от катавасиите на Рождество Христово)

Досточтими отци, Възлюбени в Господа братя и сестри, скъпи чада на богоспасаемата ни Западно- и Средноевропейска епархия,

Според библейското богооткровено гледище Христовото Рождество е център на общочовешката история. То е живоносен предел между света на Стария и Новия завет. Към него е насочена неутолимата жажда за истината на стария човешки свят, грохнал безпомощен в греховете си, изплашен от собствената си смърт. От него черпи благодатните си сили, в него живее и се утвърждава новият човешки свят, повярвал в звездата на родилия се Младенец и в непреходната сила на ангелското тържество, тъй очарователно откроено в незабравимата песен: „Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение!“ (Лука 2:14)

Празникът на Христовото Рождество се показва в съзнанието на вярващия човек като божествен триумф над злото. До появата на Витлеемската звезда човешкият свят се е задушавал в собственото си безсилие да разбере и осмисли истината на живота. Тъй дълбоко грехът се е бил настанил в него, че той превърнал себе си в арена на страшни борби и насилия, където непрекъснато се сблъсквали кървавите стихии на завистта и омразата, на глада и нищетата, на користолюбието и властолюбието. И тъкмо в тоя най-критичен момент, по думите на св. ап. Павел „Когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона, за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението “ (Гал. 4:4-5). Из Рождественските ясли прозвучава едно изтъкано от божествените лъчи благовестие, което осенява и вдъхновява човешкия род. Небесата славословят Бога, защото е необикновено дивно снизхождението Му към отчуждилия се от Него и Неговата истина човек. И тъй, празникът Рождество Христово се оказва празник на неизмеримото Божие благоволение над немощите на човеците и заедно с това празник на човешкото благоволение пред необозримото величие на Сина Божий. Из Витлеемските ясли лъха ведрина, която прочиства човешкия разум, за да вникне в тая истина и да я разбере. Плодът е разцвет на онова смирение в разума, което е в състояние да превърне цялата земя в неръкотворен храм на това Божествено Рождение, в който всички хора с една уста и едно сърце могат, заедно с ангелите да възпяват славата на Бога в чистотата на мира и благата воля.

Обичани в Господа братя и сестри,

Нека сега, когато духовно усещаме радостта от Рождението по плът на нашия Спасител Господ Иисус Христос и прекрачваме прага на новата 2018 година, да отправим молитва към Всеподателя Бога да благослови всички ни, да пази своя народ и го укрепя във вяра и благочестие. Нека, макар и далеч от родината, да се помолим за нея щото да дарува на управниците ни мъдрост в ръководенето й, а на нашия народ мир и благоденствие!

Поздравяваме всички наши духовни чеда, епархиоти на Западно- и Средноевропейска епархия на БПЦ-БП, със светлия празник на Христовото Рождество. Нека светлината от звездата на родения Богомладенец озарява вас и вашите близки!

Честито Рождество Христово! Честита настъпваща нова 2018 година!

+ Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний

Евтимиев енорийски лист

Скъпи в Господа братя и сестри,

В навечерието на Рождественския пост, новият брой на енорийския ни лист (изтегли тук), ви предлага откъс от книгата на Бертран Вержели „Изкушението на човека-Бог“, преведен за първи път на български език, в който френския православен философ анализира някои от опастностите грозящи онова човечество, което върви срещу законите на своя Творец. В новия брой ще откриете също така пътеписа на Галина Кънева, посветен на последното поклонническо пътуване на енорията ни до Покрова на Пресвета Богородица; няколко фрази от проповедите, произнесени от енорийските ни свещеници за Въведение Богородично, както и богослужебната програма за месеците ноември и декември.

Приятно четене и до нови срещи !

Поклоническо пътуване до покрова на Пресвета Богородица

Автор: Галина Кънева

Снимки: Ивайло Ганчев

На 14 октомври 2017 г. Българската православна община “Св. Патриарх Евтимий Търновски” в Париж, с благословението на  Западно- и Средноeвропейския митрополит Антоний участва, за пореден път, в поклонническото пътуване до град Шартр, Франция, организирано от Руския поклонически център на Корсунска епархия в Париж. Градът, разположен на 80 километра югозападно от френската столица, беше избран за място на поклонението, тъй като в неговата катедрала се пази покрова на Пресвета Дева Мария : дреха, типична за еврейското общество, наподобяваща шал с необичайни размери – дължина 5 метра и ширина половин метър – която, според църковното предание и исторически източници, е била носена от св. Богородица. За пръв източник на информация за светинята се смята трудът „Слово за пренасяне на честния покров на Богородица във Влахерна“ на Теодор Синкел. Празникът Покров Богородичен (покров означава покривало или защита) възниква през X в. и е свързан с видението на св. Андрей Юродиви и неговия ученик Епифаний как св. Богоридица, се моли за жителите на Константинопол, и ги покрива със своята дреха за да ги защити от нашествието на сарацините.

Поклонническата програма започна със света божествена Литургия, отслужена на църковнославянски, български и френски език от отец Николай Никишин и отец Иван Карагеоргиев в криптата към катедралата, изпълнена с много богомолци, между които шестнадесет наши енориаши. В криптата се съхранява малка частица от покрова.


След литургията бе отслужен акатист във величествения храм пред реликвария, в който се пази по-голямата част от светата дреха. В проповедта си преди чинопоследованието, отец Иван Карагеоргиев припомни на вярващите, че след Въплъщението Христово и Неговото Възкресение, материята може да бъде проводник на духа. Давайки примери от богослужебния живот на  Православната църква, като освещаването на материалния свят посредством осветена вода, преподаваща благодатните дарове на Светия Дух, той подчерта значението на светините, до които се е докосвал Спасителя и най-близкият до Него човек – Божията Майка,  готова да приеме и утеши под своя покров всички свои осиновени деца, по силата на вярата им в Христос. След молебена отец Николай Никишин напомни за историята на пренaсянето на покрова на св. Богородица в Шартр. Реликвата е подарена на крал Карл Велики от императрицата на Константинопол Ирина и през 876 г. е дарена на катедралата на Шартр от Шарл льо Шов, внук на Карл Велики. Освен, чудесата свързани с лични житейски изпитания, той подчерта, че Владичицата е допринасяла, посредством своя покров и за разарешаването на кризисни ситуации на държавно ниво, като например, отблъскването на викингите през X век.

Празникът, станал традиция, спомагаща за намирането на нови приятели в Христос и за засилването на братските отношения между българската и руската православни общини в Париж, завърши с участие на всички присъстващи в братска трапеза и свободна програма за посещение на града.

Евтимиев енорийски лист

Скъпи в Господа братя и сестри,

В началото на църковната година предлагаме на вашето внимание новия брой на нашия енорийски лист (изтегли тук), в който ще откриете пояснителна статия за съборността на Църквата, изповядвана от всеки православен християнин в Никео-Цариградския символ на вярата, слово на св. Ефрем Сирин за честния и животворящ Кръст, пътеписа  « Спомени от Грузия » на нашия енорияш и член на църковното настоятелство иподякон Ивайло Ганчев, както и богослужебната ни програма за месеците септември и октомври.

Приятно четене !