Филм на France 2 за изложбата “Образ, икона, иконотворчество”

На 21 май 2017 г., France 2 излъчи филм за изложението “Образ, икона, иконотворчество” представено в Българския културен институт в Париж! Достоен 25-годишен юбилей на катедра “Църковни изкуства” при ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”! Чудесен завършек, със седмата ни поредна изложба, на прекрасно сътрудничество и приятелство! Красиво, подготвено и организирано с любов, и споделено с приятели!
Филмът…
https://www.france.tv/…/142079-exposition-d-icones-a-l-inst…#

Майка Мария (Скобцова)

  1. Автор :  свещ. Иван Карагеоргиев

В неделя на Самарянката, по време на традиционния ни ежемесечен катехизис за възрастни, бе представена книгата “Готово е сърцето ми” на Майка Мария (Скобцова), подарена от издателство Омофор за енорийската ни библиотека. Светица, близка до нас не само поради факта, че именно в Париж през първата половина на XX век прекарва 22 години от земното си битие, но и също така поради това, че е основала енорията, ръководена по настоящем от отец Николай Чернокрак. Духовник, който отваря нейните врати за да приюти нашата църковна община, когато тя остава без молитвен дом. Майка на три деца, монахиня в света и то на Запад, нейната необичайна съдба, излизаща от рамките на приетото, ни показва недвусмислено, че светостта е многолика и се определя не от това къде живеем, какво послушание имаме в света, а как го изпълняваме.

След прожекцията на беседата, оранизирана в книжарница « Къща за птици », в която участва и нашият Западно- и средноевропейски митрополит Антоний, последва интересна дискусия за жертвената любов на Майка Мария, която е победила сатаната не играейки по неговите правила, а отвръщайки на омразата с любов и на загубите (особенно на своята дъщеричка Настя) със себераздаване. На безразличието, тя откликва с жертва, стигаща до там, да даде своя живот за ближния, когото дори не познава.

Милост Божия е, че творенията на един толкова близък до Бога угодник, показващ ни че светостта е възможна, независимо от всички житейски перипетии, са достъпни и на български език.

 

 

 

 

Традиционен пикник за празника на българската култура и писменост

7

И тази година църковната ни община е организатор на традиционния пикник по повод 24-ти май – празникът на българските култура и писменост, на който си спомняме и за делото на светите братя Кирил и Методий. Съорганизатор и тази година е българското посолство в Париж а събитието ще се проведе под патронажа на посланика на Р. България във Франция, Н. Пр. г-н Ангел Чолаков. Помощ в организацията оказват и Българския културен институт в Париж, както и българските училища действащи във френската столица.

Празникът ще се състои в неделя 28-ми май на поляната пред кметството на Моренвилие (Morainvilliers 78630). Началото на празничната програма ще бъде в 11.30 ч.

Ето някои детайли относно събитието като за повече информация може да посетите страницата на посветена на пикника на нашия сайт (тук) или на фейсбук страницата ни (тук).

Както всяка година, и тази основни действащи лица на прзника ще бъдат децата и преподавателите от българските училища в Париж. Празникът ще започне с програма подготвена от училищата.

Има организиран транспорт, който тръгва в 10.00ч. пред храма (1 rue de la Croix Moreau, 75018). Цената е 10 € за двупосочен билет. За резервация може да се обадите на 06 95 87 23 55. Ако имате свободни места във вашата кола и желаете да помогнете, може да се обадите на същия номер.

Хубаво е всеки да предвиди консумацията си. Тази година за скарата и българските специалитети ще се погрижи фирма « Vas & Co », която предстои да отвори магазин за български продукти в Париж.

За хубавото настроение ще се погрижат от ансамблите „Зора“ и част от музикантите на „Балкансамбъл“.

Ще се постараем малките гости да не скучаят като сме им приготвили забавни игри, с цел да опознаят малко повече културата и историята ни.

Заповядайте, за да отбележим заедно и тази година светлия празник!

Евтимиев енорийски лист

Скъпи приятели,

Христос Воскресе !

Жените мироносици донесoха най-благата вест на човечеството – Христовото Възкресение !

В Неговата радост и с проповед за тази неделя започва и новото издание на Евтимиевия енорийски лист (изтегли тук), което възстановява една добра традиция, чието начало е поставено през 2004 година. Освен прoграмата за идните богослужения и новини от енорийския ни живот, в него ще намерите и текстове от френски православни богослови, които за първи път се представят на българската публика.

Приятно четене !

Пасхален поздрав от митрополит Антоний

Aрхиерейско посещение и 25 години от катедрата «  Църковни изкуства » (ВТУ), в Париж

автор : свещ. Иван Карагеоргиев

В края на Великопостния период и в навечерието на Страстната седмица, Българската Православна църковна община в Париж « Свети патриарх Евтимий Търновски », получи голям духовен подарък, поднесен от Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний, който осъществи пастирска визита в периода 4-10 април 2017 г., както и от катедра « Църковни изкуства » към Богословския факултет на Великотърновския университет (ВТУ) « Св. св. Кирил и Методий ». Четирима преподаватели членове на факултета дойдоха лично за да отпразнуват във френската столица 25 годишнинaта от създаването на катедрата – доц. Евгений Николов – декан на Православния богословски факултет, доц. Миглена Прашкова, ръководител на катедра « Църковни изкуства », доц. Симеон Захариев и преподавател Марио Конов. Една изключителна изложба на икони, дърворезби и репродукции на стенописи и мозайки, от преподаватели и ученици на Великотърновската иконописна школа бе открита на 6-ти април в Българския културен институт в Париж. Вернисажът на седмата поредна изложба на съвременна православна иконопис, организирана от църковната ни община в сътрудничество с Българския културен институт и Българското посолство в Париж, започна с песнопения на енрийския хор, ръководен от г-жа Юлия Талева. Събитието бе заснето от екип на телевизия France 2 и ще бъде излъчен в рамките на единствената православна емисия на френската национална телевизия « Orthodoxie » на 21 май 2017 г. Митрополит Антоний, посланика на Република България във Франция, Негово Превъзходителство г-н Ангел Чолаков, доцент Николов и доцент Прашкова бяха интервюирани от отец Николай Озолин, водещ на предаването и почетен декан на Православния богословски институт « Свети Сергий ». За втори път в рамките на няколко години, фокусът на предаването е насочен към традиционните изложби организирани от църковната община.

В сряда 5-ти април, митрополит Антоний, заедно с посланика на Република България във Франция, Н. Пр. г-н Ангел Чолаков, поднесоха празнична икона на свето Благовещение, за новопостроената катедрала « Света Троица » (намираща се точно срещу Българското посолство), на Корсунския епископ Нестор, отговарящ за руските църви под омофора на Московска Патриаршия във Франция, Швейцария и Португалия. Иконата, изографисана от Цветелина Максимова, влезе веднага в богослужебна употреба в навечерието на празника Благовещение който се празнува по юлиянския календар (7.04) в тази епархия на РПЦ-МП. След благодарствения молебен отслужен от двамата йерарси в който молитвено участваха също и духовници от катедралния храм, както и нашите енорийски свещеници архимандрит Емилиян Боцановски и отец Иван Карагеоргиев, епископ Нестор показа на своите гости културно-просветния център, построен към катедралата и обмени с тях идеи за бъдещи съвместни мероприятия.

В петък 7-ми април, преподавателите на Великотърновския университет се срещнаха с отец Николай Чернокрак, декан на Православния богословски институт « Свети Сергий ». Посещението в института бе непосредствено предшествано от поклонение, заедно с митрополит Антоний и група миряни от БПЦО « Св. патриарх Евтимий Търновски » пред трънения венец на Иисус Христос, съхраняван в Парижката Света Богородица. Отец Чернокрак им показа институтския храм и стенописите на Димитрий Стелецки, които го украсяват, след което ги прие в кабинета си, коментирайки с тях конкретни постъпки за обмен на студенти и преподаватели по вече съществуващия договор между двете учебни заведения.

Българските гости му подариха от своя страна няколко книги – историята на Богословския факултет, книга посветена на проф. Прашков, основател на катедрата и новоиздадената книга « Готово е сърцето ми » на майка Мария (Скобцова), изпратена от издателство « Омофор » специално за свещеника, който се явава днес приемственик на енорията в Париж, основана от нея.

В същия ден, преподавателският колектив, благодарение на съдействието на Посланика на Република България във Франция Н.П. г-н Ангел Чолаков, успя да посети един от най-големите институти по реставрация в Европа – Центъра за изследване и реставрации на музеите във Франция, намиращ се до Лувъра. Освен срещата с ръководителя на научно-изследователските дейности г-н Мишел Мену и обмена на идеи, който я съпътства, българските гости изразиха желание подобен център, събиращ на едно място всички необходими уреди за реставрационни изследвания, да бъде основан и в България.


Архиерейската света литургия, на Вход Господен в Йерусалим, станала вече традиционна, поради факта, че общността ни влезе в настоящия богослужебен дом именно на този празник преди вече 11 години, бе своеoбразна кулминация на празничните дни. Митрополит Антоний, който в съслужение с храмовото духовенство оглави светата литургия, подчерта в проповедта си смирението Господне, изразяващо се в това, че Царят на царете влиза в Йерусалим не на карета, а възседнал осле. Смирение, което не Го е възпрепятсвало да прави чудеса, а е способствало за тях, бидейки едно от тях. В края на богослужението, деканът на Великотърновския богословски факултет, доц. Евгений Николов, изрази благодарността на академичното ръководство към митрополит Антоний и БПЦО « Св. патриарх Евтимий Търновски » за оказаното гостоприемство и положените усилия направили възможно осъществяването на настоящата изложба. Всички присъстващи богомолци получиха, палмови клонки от архиерея, както и картички на български и френски език издадени от църковното настоятелство по случай идващия Празник на празниците. Най-младите енориаши се сдобиха с прекрасната Великденска книжка изготвена от работилница « Двери » в сътрудничество със Западно- и Средноевропейска епархия.

Великденска книжка

Скъпи приятели,

Получихме свиден дар – Великденска книжка, която центърът за образователни инициативи „Двери“ издава с благословението на Западно- и Средноеврепейския митрополит Антоний.

Изданието, разказващо за събитията от Страстната седмица и Възкресение Христово, дава възможност на децата сами да си направят книжка, като я илюстрират с прекрасни икони от манастира Дионисиат на Света гора. Тя е интересно и полезно четиво както за малките ученици, така и за цялото семейство.

Книжката, която се разпространява безплатно, благодарение на финансовата подкрепа на Западно- и Средноеврепейска епархия, можете да получите лично от митрополит Антоний, който ще оглави празничното богослужение в неделя 9 април – Вход Господен в Йерусалим. Утренята ще започне в 9,30 ч., а архиерейската Златоустова света литургия в 10,30 ч.

Отбелязваме и втория ни храмов празник – преди 11 години, той ни събра за да влезнем в нашия самостоятелен молитвен дом!

Заповядайте, за да споделим този дар и всички други, с които Бог ни обсипва (често пъти без да го осъзнаваме), понеже само споделения дар не е загубен!

Проповед за Неделя на митаря и фарисея

свещ. Иван Карагеоргиев


В името на Отца и Сина и Светия Дух, амин!

Скъпи в Господа братя и сестри,

Днес е първата Неделя от подготовката ни за Великия пост, чрез която насочваме духовния си взор към него поставяйки го под въпрос:  фарисеят е бил този, който е постил не веднъж, както го изисква Мойсеевия закон, а два пъти седмично, а митарят, пък е онзи митничар, презрян от обществото грешник, представляващ неговата утайка. Парадокс – митарят, който нищо добро не е направил по Мойсеевия закон си тръгва от Божия храм по-оправдан, отколкото фарисеят, който, не само го е спазвал буквално, но го и надминавал със своето усърдие. Започваме подготовката за поста; надсмивайки се над един вид пост, повърхностен, който не е достигнал до сърцето, който не е влязъл в душата. И това е може би същността на днешното Евангелие: човек може да прави правилните жестове, но ако те не му преобразят сърцето, те не са в негова полза. Просто, но в същото време много важно, особено за нас, които сме православни християни, които имаме учението Христово съхранено в пълнота. Но само това учение, братя и сестри, не стига. Това учение трябва не само вербално да го изказваме, а да достигне до сърцата ни. Ако не достигне до сърцата ни, не знам какво ще ни различи от фарисея, може би липсата на неговото усърдие в изпълнението на Божиите закони…

Двата персонажа, които влизат в Божия дом, имат много общи черти, Евангелието не е черно-бяло, а многопластово. Две души търсят Божието присъствие – и митарят, и фарисеят отиват в храма да се помолят. Единият, фарисеят, на пръв поглед не прави нищо лошо – той се моли с благодарствена молитва: „Благодаря ти, Боже, че…“. Проблемът на тази благодарствена молитва естествено не е благодарността, понеже ние винаги се събираме в храма да принесем светата Евхаристия (ευχαριστώ на новогръцки означава благодаря). Ние също се събираме тук, за да благодарим за това, че Бог ни е дал възможността да сме православни християни; да благодарим, че въпреки нашите беззакония, въпреки това, което сме, има още въздух в гърдите и сърцето тупти, има още възможност да се доближим до Бога. Проблемът не е в самата благодарност, а в нейната метаморфоза, която я преобразява или по-точно обезобразява в презрение, в самомнение, в гордост в това да си мисля, че аз съм повече от теб. Така тази псевдо благодарствена молитва е само един претекст за самохвалство. Фарисеят влиза и започва да благодари, че не е грабител, прелюбодеец или пък „като тоя митар“ (Лука 18:11). В същото време антиподът, митарят, който нищо не прави освен беззакония, много грехове, се моли „Боже, бъди милостив към мене, грешника!“ (Лука 18:13) и неговата молитва пробива небесата. Фарисеят не е осъден за двойния пост, не е осъден и за милостинята. Фарисеят е осъден за молитвата, или по-скоро за липсата на такава, понеже самохвалството няма нищо общо с молитвата и обратното. Както и митарят не е оправдан заради своите грехове, а заради своето смирение; оправдан е заради това, че е намерил много по-бързо от фарисея пътя към Бога, ясно начертан в 50-ти псалом, не чрез жертви, а с придобиването на това „сърце съкрушено и смирено“ (Пс.50:19). Жертвите не са излишни, обаче когато те не ни помагат нашето сърце да тупти „съкрушено и смирено“, сиреч постоянно да се бори със своята гордост, значи, че те не са принасяни правилно. Бог не се опълчва тук срещу добрите дела, но казва, че всички добри дела, които прави човек, трябва да ги прави все едно че не ги прави, ако иска, както се казва по народному ‘да му е видяно’. Ако човек не ги забрави, Бог не може да ги запомни.

Прочети още »

Представяне на книгата на св. Макарий Египетски „Творения. Духовни беседи, послания и слова“

автор Александър Икономов

С тази статия започваме да публикуваме на интернет сайта ни резюметата на книгите, представени ежемесечно по време на традиционните чай и кафе. Първата статия е представяне на книгата от св. Макарий Египетски „Творения. Духовни беседи, послания и слова“ (Издателство: Манастир Св.Вмчк Георги Зограф, 2002, стр. 480, ISBN: 9547700375).

Уводни думи

Преди да пристъпя към представянето на книгата на св. Макарий, бих искал да се спра на две важни обстоятелства. 

Първо, трябва да се вземе предвид, че книгата е писана в средата на 4ти  век след Рождество Христово, и изцяло е издържана в традициите на светоотеческата литература. В нея читателят намира отговор на много въпроси, свързани преди всичко с монашеския начин на живот. В предговора на книгата накратко са описани житието и духовният път на великия египетски подвижник. Именно в контекста на цялостната личност на светеца могат да бъдат разбрани и тълкувани многото напътствия, които св. Макарий дава на своите братя монаси. От съвременна гледна точка монашеският подвиг ни се струва трудно изпълним и изпълнен с всякакви лишения и дори страдания, но не трябва да се забравя, че монахът сам, с цялото си сърце е устремен към Бога. 

Вторият важен въпрос, на който книгата дава отговор, е доколко в живота на светския човек са приложими и изпълними евангелските заповеди на нашия Бог и Спасител Иисус Христос. Отговорът е: да, и при най-трудни и тежки обстоятелства истинският християнин трябва да очисти сърцето си и изцяло да предаде живота си на Бога, както и да бъде ръководен във всичко от Божествената благодат.

Общо представяне на книгата

Книгата на св.. Макарий е написана на гръцки език в стила на тогавашната епоха. Тя съдържа 50 духовни беседи (някои от тях по-кратки), 1 послание и 7 подвижнически слова. Бих желал накратко да представя основните теми, на които св. Макарий се спира в своята книга:

  • Единствено Бог може да отнеме от нас греха и да ни спаси от властта на дявола (беседа 2)

Прочети още »

ОБРАЗ, ИКОНА, ИКОНОТВОРЧЕСТВО

Българската православна църковна община

“Св. патрирх Евтимий Търновски” в Париж

и

Българският културен институт

С благословението на Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний

Под патронажа на Негово Превъзходителство г-н Ангел Чолаков, посланик на Република България във Франция

представят

ОБРАЗ, ИКОНА, ИКОНОТВОРЧЕСТВО

Изложение

посветено на 25-годишнината от основаването

на специалност “Църковни изкуства

на Богословския факултет към ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”

Откриване на 6 април 2017 г., 18,30 ч., с участието на църковния хор при храм “Св. патриарх Евтимий Търновски” Париж.

Изложението в което участват над 40 иконографa със своите икони, дърворезби, и репродукции на стенописи и мозайки ще се състои в Българският културен институт (28 rue la Boétie, 75008), продължавайки до 18 май 2017.

В рамките на изложбата, на 21 април 2017 г., 18,30 ч. – Елен Блере ще представи книгата си Езикът на иконата. Радостна светлина, както и нейни стенописи от френския метох на Симонопетра : Преображение Господне.

Единствената по рода си в България специалност „Църковни изкуства“ възниква през 1992 г. към Богословския факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ под името „Иконография“. Създадена за да отговори на нуждите на Православната църква от обучени иконописци, стенописци и резбари, тя успешно се справя с тази трудна и отговорна задача. Първоначалната й мисия да възроди и съхрани традициите на православната иконопис и иконография се трансформира все по-успешно в утвърждаване и даване на нов, съвременен живот на литургичното православно изкуство. Процес, който произтича от богатството на християнското изкуство, от неговата дълбочина и същност и който преподавателите и техните студенти следват. Стремежът да се търсят ползотворни и дълбоки контакти със сродни специалности от чужбина довежда до множество съвместни прояви през годините – изложби, симпозиуми, конференции, които се превръщат в празник на православната образност и духовност.

Специалност „Църковни изкуства“ е подготвила около 400 специалисти-художници, които  успешно проектират и реализират икони, стенописи, мозайки, резби за десетки храмове в България и чужбина. Участват в различни форуми и изложби, сформират творчески групи и ателиета. Тяхно дело са множество цялостно оформени църковни ансамбли. Познанията, които получават им дават възможност да намерят реализация и в по-широк кръг от културни и обществени институции като галерии, музеи, училища и др. Някои от тях се насочват към изследователска и теоретична работа в областта на теория на изкуството и иконология.

Изкуството, писмеността и културата на България имат дванадесет вековна история, която е свързана неразривно с християнството.  Специалност „Църковни изкуства“ е една от малкото тясно ориентирани към запазване и развитие на културното богатство на Източна Европа чрез неговото разбиране и интерпретиране в условията на съвременния свят и среда.

*

Иконата не е човешко откритие и художествен факт, тя представлява традиция на Църквата. Това може да се изтълкува, ако вземем предвид, че за Седмия вселенски събор, изобразяваният е изобразен от своя образ – той е неговата икона, която Църквата пази и познава от традицията.

*

Иконографът, призванието на когото е да представи иконата по подходящ начин, извършва много важно дело, тъй като той е ръката на Църквата и служи за изразяването на нейния живот и опит. Ето защо, той трябва да живее църковно и да върви по пътя на светостта, така че да може да изрази света на иконите по начин, който да подхожда на състоянието на святост и на преобразената в Христа действителност.