Евтимиев енорийски лист

Скъпи приятели,

Христос Воскресе !

Жените мироносици донесoха най-благата вест на човечеството – Христовото Възкресение !

В Неговата радост и с проповед за тази неделя започва и новото издание на Евтимиевия енорийски лист (изтегли тук), което възстановява една добра традиция, чието начало е поставено през 2004 година. Освен прoграмата за идните богослужения и новини от енорийския ни живот, в него ще намерите и текстове от френски православни богослови, които за първи път се представят на българската публика.

Приятно четене !

Пасхален поздрав от митрополит Антоний

Aрхиерейско посещение и 25 години от катедрата «  Църковни изкуства » (ВТУ), в Париж

автор : свещ. Иван Карагеоргиев

В края на Великопостния период и в навечерието на Страстната седмица, Българската Православна църковна община в Париж « Свети патриарх Евтимий Търновски », получи голям духовен подарък, поднесен от Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний, който осъществи пастирска визита в периода 4-10 април 2017 г., както и от катедра « Църковни изкуства » към Богословския факултет на Великотърновския университет (ВТУ) « Св. св. Кирил и Методий ». Четирима преподаватели членове на факултета дойдоха лично за да отпразнуват във френската столица 25 годишнинaта от създаването на катедрата – доц. Евгений Николов – декан на Православния богословски факултет, доц. Миглена Прашкова, ръководител на катедра « Църковни изкуства », доц. Симеон Захариев и преподавател Марио Конов. Една изключителна изложба на икони, дърворезби и репродукции на стенописи и мозайки, от преподаватели и ученици на Великотърновската иконописна школа бе открита на 6-ти април в Българския културен институт в Париж. Вернисажът на седмата поредна изложба на съвременна православна иконопис, организирана от църковната ни община в сътрудничество с Българския културен институт и Българското посолство в Париж, започна с песнопения на енрийския хор, ръководен от г-жа Юлия Талева. Събитието бе заснето от екип на телевизия France 2 и ще бъде излъчен в рамките на единствената православна емисия на френската национална телевизия « Orthodoxie » на 21 май 2017 г. Митрополит Антоний, посланика на Република България във Франция, Негово Превъзходителство г-н Ангел Чолаков, доцент Николов и доцент Прашкова бяха интервюирани от отец Николай Озолин, водещ на предаването и почетен декан на Православния богословски институт « Свети Сергий ». За втори път в рамките на няколко години, фокусът на предаването е насочен към традиционните изложби организирани от църковната община.

В сряда 5-ти април, митрополит Антоний, заедно с посланика на Република България във Франция, Н. Пр. г-н Ангел Чолаков, поднесоха празнична икона на свето Благовещение, за новопостроената катедрала « Света Троица » (намираща се точно срещу Българското посолство), на Корсунския епископ Нестор, отговарящ за руските църви под омофора на Московска Патриаршия във Франция, Швейцария и Португалия. Иконата, изографисана от Цветелина Максимова, влезе веднага в богослужебна употреба в навечерието на празника Благовещение който се празнува по юлиянския календар (7.04) в тази епархия на РПЦ-МП. След благодарствения молебен отслужен от двамата йерарси в който молитвено участваха също и духовници от катедралния храм, както и нашите енорийски свещеници архимандрит Емилиян Боцановски и отец Иван Карагеоргиев, епископ Нестор показа на своите гости културно-просветния център, построен към катедралата и обмени с тях идеи за бъдещи съвместни мероприятия.

В петък 7-ми април, преподавателите на Великотърновския университет се срещнаха с отец Николай Чернокрак, декан на Православния богословски институт « Свети Сергий ». Посещението в института бе непосредствено предшествано от поклонение, заедно с митрополит Антоний и група миряни от БПЦО « Св. патриарх Евтимий Търновски » пред трънения венец на Иисус Христос, съхраняван в Парижката Света Богородица. Отец Чернокрак им показа институтския храм и стенописите на Димитрий Стелецки, които го украсяват, след което ги прие в кабинета си, коментирайки с тях конкретни постъпки за обмен на студенти и преподаватели по вече съществуващия договор между двете учебни заведения.

Българските гости му подариха от своя страна няколко книги – историята на Богословския факултет, книга посветена на проф. Прашков, основател на катедрата и новоиздадената книга « Готово е сърцето ми » на майка Мария (Скобцова), изпратена от издателство « Омофор » специално за свещеника, който се явава днес приемственик на енорията в Париж, основана от нея.

В същия ден, преподавателският колектив, благодарение на съдействието на Посланика на Република България във Франция Н.П. г-н Ангел Чолаков, успя да посети един от най-големите институти по реставрация в Европа – Центъра за изследване и реставрации на музеите във Франция, намиращ се до Лувъра. Освен срещата с ръководителя на научно-изследователските дейности г-н Мишел Мену и обмена на идеи, който я съпътства, българските гости изразиха желание подобен център, събиращ на едно място всички необходими уреди за реставрационни изследвания, да бъде основан и в България.


Архиерейската света литургия, на Вход Господен в Йерусалим, станала вече традиционна, поради факта, че общността ни влезе в настоящия богослужебен дом именно на този празник преди вече 11 години, бе своеoбразна кулминация на празничните дни. Митрополит Антоний, който в съслужение с храмовото духовенство оглави светата литургия, подчерта в проповедта си смирението Господне, изразяващо се в това, че Царят на царете влиза в Йерусалим не на карета, а възседнал осле. Смирение, което не Го е възпрепятсвало да прави чудеса, а е способствало за тях, бидейки едно от тях. В края на богослужението, деканът на Великотърновския богословски факултет, доц. Евгений Николов, изрази благодарността на академичното ръководство към митрополит Антоний и БПЦО « Св. патриарх Евтимий Търновски » за оказаното гостоприемство и положените усилия направили възможно осъществяването на настоящата изложба. Всички присъстващи богомолци получиха, палмови клонки от архиерея, както и картички на български и френски език издадени от църковното настоятелство по случай идващия Празник на празниците. Най-младите енориаши се сдобиха с прекрасната Великденска книжка изготвена от работилница « Двери » в сътрудничество със Западно- и Средноевропейска епархия.

Великденска книжка

Скъпи приятели,

Получихме свиден дар – Великденска книжка, която центърът за образователни инициативи „Двери“ издава с благословението на Западно- и Средноеврепейския митрополит Антоний.

Изданието, разказващо за събитията от Страстната седмица и Възкресение Христово, дава възможност на децата сами да си направят книжка, като я илюстрират с прекрасни икони от манастира Дионисиат на Света гора. Тя е интересно и полезно четиво както за малките ученици, така и за цялото семейство.

Книжката, която се разпространява безплатно, благодарение на финансовата подкрепа на Западно- и Средноеврепейска епархия, можете да получите лично от митрополит Антоний, който ще оглави празничното богослужение в неделя 9 април – Вход Господен в Йерусалим. Утренята ще започне в 9,30 ч., а архиерейската Златоустова света литургия в 10,30 ч.

Отбелязваме и втория ни храмов празник – преди 11 години, той ни събра за да влезнем в нашия самостоятелен молитвен дом!

Заповядайте, за да споделим този дар и всички други, с които Бог ни обсипва (често пъти без да го осъзнаваме), понеже само споделения дар не е загубен!

Проповед за Неделя на митаря и фарисея

свещ. Иван Карагеоргиев


В името на Отца и Сина и Светия Дух, амин!

Скъпи в Господа братя и сестри,

Днес е първата Неделя от подготовката ни за Великия пост, чрез която насочваме духовния си взор към него поставяйки го под въпрос:  фарисеят е бил този, който е постил не веднъж, както го изисква Мойсеевия закон, а два пъти седмично, а митарят, пък е онзи митничар, презрян от обществото грешник, представляващ неговата утайка. Парадокс – митарят, който нищо добро не е направил по Мойсеевия закон си тръгва от Божия храм по-оправдан, отколкото фарисеят, който, не само го е спазвал буквално, но го и надминавал със своето усърдие. Започваме подготовката за поста; надсмивайки се над един вид пост, повърхностен, който не е достигнал до сърцето, който не е влязъл в душата. И това е може би същността на днешното Евангелие: човек може да прави правилните жестове, но ако те не му преобразят сърцето, те не са в негова полза. Просто, но в същото време много важно, особено за нас, които сме православни християни, които имаме учението Христово съхранено в пълнота. Но само това учение, братя и сестри, не стига. Това учение трябва не само вербално да го изказваме, а да достигне до сърцата ни. Ако не достигне до сърцата ни, не знам какво ще ни различи от фарисея, може би липсата на неговото усърдие в изпълнението на Божиите закони…

Двата персонажа, които влизат в Божия дом, имат много общи черти, Евангелието не е черно-бяло, а многопластово. Две души търсят Божието присъствие – и митарят, и фарисеят отиват в храма да се помолят. Единият, фарисеят, на пръв поглед не прави нищо лошо – той се моли с благодарствена молитва: „Благодаря ти, Боже, че…“. Проблемът на тази благодарствена молитва естествено не е благодарността, понеже ние винаги се събираме в храма да принесем светата Евхаристия (ευχαριστώ на новогръцки означава благодаря). Ние също се събираме тук, за да благодарим за това, че Бог ни е дал възможността да сме православни християни; да благодарим, че въпреки нашите беззакония, въпреки това, което сме, има още въздух в гърдите и сърцето тупти, има още възможност да се доближим до Бога. Проблемът не е в самата благодарност, а в нейната метаморфоза, която я преобразява или по-точно обезобразява в презрение, в самомнение, в гордост в това да си мисля, че аз съм повече от теб. Така тази псевдо благодарствена молитва е само един претекст за самохвалство. Фарисеят влиза и започва да благодари, че не е грабител, прелюбодеец или пък „като тоя митар“ (Лука 18:11). В същото време антиподът, митарят, който нищо не прави освен беззакония, много грехове, се моли „Боже, бъди милостив към мене, грешника!“ (Лука 18:13) и неговата молитва пробива небесата. Фарисеят не е осъден за двойния пост, не е осъден и за милостинята. Фарисеят е осъден за молитвата, или по-скоро за липсата на такава, понеже самохвалството няма нищо общо с молитвата и обратното. Както и митарят не е оправдан заради своите грехове, а заради своето смирение; оправдан е заради това, че е намерил много по-бързо от фарисея пътя към Бога, ясно начертан в 50-ти псалом, не чрез жертви, а с придобиването на това „сърце съкрушено и смирено“ (Пс.50:19). Жертвите не са излишни, обаче когато те не ни помагат нашето сърце да тупти „съкрушено и смирено“, сиреч постоянно да се бори със своята гордост, значи, че те не са принасяни правилно. Бог не се опълчва тук срещу добрите дела, но казва, че всички добри дела, които прави човек, трябва да ги прави все едно че не ги прави, ако иска, както се казва по народному ‘да му е видяно’. Ако човек не ги забрави, Бог не може да ги запомни.

Прочети още »

Представяне на книгата на св. Макарий Египетски „Творения. Духовни беседи, послания и слова“

автор Александър Икономов

С тази статия започваме да публикуваме на интернет сайта ни резюметата на книгите, представени ежемесечно по време на традиционните чай и кафе. Първата статия е представяне на книгата от св. Макарий Египетски „Творения. Духовни беседи, послания и слова“ (Издателство: Манастир Св.Вмчк Георги Зограф, 2002, стр. 480, ISBN: 9547700375).

Уводни думи

Преди да пристъпя към представянето на книгата на св. Макарий, бих искал да се спра на две важни обстоятелства. 

Първо, трябва да се вземе предвид, че книгата е писана в средата на 4ти  век след Рождество Христово, и изцяло е издържана в традициите на светоотеческата литература. В нея читателят намира отговор на много въпроси, свързани преди всичко с монашеския начин на живот. В предговора на книгата накратко са описани житието и духовният път на великия египетски подвижник. Именно в контекста на цялостната личност на светеца могат да бъдат разбрани и тълкувани многото напътствия, които св. Макарий дава на своите братя монаси. От съвременна гледна точка монашеският подвиг ни се струва трудно изпълним и изпълнен с всякакви лишения и дори страдания, но не трябва да се забравя, че монахът сам, с цялото си сърце е устремен към Бога. 

Вторият важен въпрос, на който книгата дава отговор, е доколко в живота на светския човек са приложими и изпълними евангелските заповеди на нашия Бог и Спасител Иисус Христос. Отговорът е: да, и при най-трудни и тежки обстоятелства истинският християнин трябва да очисти сърцето си и изцяло да предаде живота си на Бога, както и да бъде ръководен във всичко от Божествената благодат.

Общо представяне на книгата

Книгата на св.. Макарий е написана на гръцки език в стила на тогавашната епоха. Тя съдържа 50 духовни беседи (някои от тях по-кратки), 1 послание и 7 подвижнически слова. Бих желал накратко да представя основните теми, на които св. Макарий се спира в своята книга:

  • Единствено Бог може да отнеме от нас греха и да ни спаси от властта на дявола (беседа 2)

Прочети още »

ОБРАЗ, ИКОНА, ИКОНОТВОРЧЕСТВО

Българската православна църковна община

“Св. патрирх Евтимий Търновски” в Париж

и

Българският културен институт

С благословението на Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний

Под патронажа на Негово Превъзходителство г-н Ангел Чолаков, посланик на Република България във Франция

представят

ОБРАЗ, ИКОНА, ИКОНОТВОРЧЕСТВО

Изложение

посветено на 25-годишнината от основаването

на специалност “Църковни изкуства

на Богословския факултет към ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”

Откриване на 6 април 2017 г., 18,30 ч., с участието на църковния хор при храм “Св. патриарх Евтимий Търновски” Париж.

Изложението в което участват над 40 иконографa със своите икони, дърворезби, и репродукции на стенописи и мозайки ще се състои в Българският културен институт (28 rue la Boétie, 75008), продължавайки до 18 май 2017.

В рамките на изложбата, на 21 април 2017 г., 18,30 ч. – Елен Блере ще представи книгата си Езикът на иконата. Радостна светлина, както и нейни стенописи от френския метох на Симонопетра : Преображение Господне.

Единствената по рода си в България специалност „Църковни изкуства“ възниква през 1992 г. към Богословския факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ под името „Иконография“. Създадена за да отговори на нуждите на Православната църква от обучени иконописци, стенописци и резбари, тя успешно се справя с тази трудна и отговорна задача. Първоначалната й мисия да възроди и съхрани традициите на православната иконопис и иконография се трансформира все по-успешно в утвърждаване и даване на нов, съвременен живот на литургичното православно изкуство. Процес, който произтича от богатството на християнското изкуство, от неговата дълбочина и същност и който преподавателите и техните студенти следват. Стремежът да се търсят ползотворни и дълбоки контакти със сродни специалности от чужбина довежда до множество съвместни прояви през годините – изложби, симпозиуми, конференции, които се превръщат в празник на православната образност и духовност.

Специалност „Църковни изкуства“ е подготвила около 400 специалисти-художници, които  успешно проектират и реализират икони, стенописи, мозайки, резби за десетки храмове в България и чужбина. Участват в различни форуми и изложби, сформират творчески групи и ателиета. Тяхно дело са множество цялостно оформени църковни ансамбли. Познанията, които получават им дават възможност да намерят реализация и в по-широк кръг от културни и обществени институции като галерии, музеи, училища и др. Някои от тях се насочват към изследователска и теоретична работа в областта на теория на изкуството и иконология.

Изкуството, писмеността и културата на България имат дванадесет вековна история, която е свързана неразривно с християнството.  Специалност „Църковни изкуства“ е една от малкото тясно ориентирани към запазване и развитие на културното богатство на Източна Европа чрез неговото разбиране и интерпретиране в условията на съвременния свят и среда.

*

Иконата не е човешко откритие и художествен факт, тя представлява традиция на Църквата. Това може да се изтълкува, ако вземем предвид, че за Седмия вселенски събор, изобразяваният е изобразен от своя образ – той е неговата икона, която Църквата пази и познава от традицията.

*

Иконографът, призванието на когото е да представи иконата по подходящ начин, извършва много важно дело, тъй като той е ръката на Църквата и служи за изразяването на нейния живот и опит. Ето защо, той трябва да живее църковно и да върви по пътя на светостта, така че да може да изрази света на иконите по начин, който да подхожда на състоянието на святост и на преобразената в Христа действителност.

ПАТРИАРШЕСКО И СИНОДАЛНО РОЖДЕСТВЕНСКО ПОСЛАНИЕ

%d1%80%d0%be%d0%b6%d0%b4%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be-%d1%85%d1%80%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%be%d0%b2%d0%be

“Ето, Девицата ще зачене и ще роди Син,

и ще Му нарекат името Емануил,

което ще рече: с нас е Бог”

(Ис. 7:14; Мат. 1:23)

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

Столетия наред нечуваната вест за Христовото Рождество, с която се поздравяваме ние днес, е била само пророчество и очакване. Пророчество за обещания още на нашите прародители Месия, Който ще дойде, за да съкруши изконния враг на човека (Бит. 3:15), и очакване за повторното отваряне на вратите на рая и на вечния живот. Столетия преди дивното събитие на Въплъщението и Рождеството на Божия Син човечеството и цялото творение живееха само с вярата си в обещанието и с надежда за “славното освобождение на синовете Божии” (Рим. 8:21) и за настъпването на “благоприятната Господня година” (Лука. 4:19).

И ето, че всички надежди и очаквания се изпълниха ­ изпълниха се в тази свята нощ, когато Бог самовластно влезе в света, та никой повече да не бъде сам, защото “с нас е Бог” (Мат. 1:23). Ако пък това е така, ако наистина с нас е Бог, то тогава “кой ще е против нас?” (Рим. 8:31) ­ пита апостолът. Кой би бил против верните на обещанието, след като Сам Бог проводи Сина Си в света, за да бъде “светът спасен чрез Него” (Йоан. 3:17)?

Затова днес цялото творение се радва: “Земята поднася пещера на Непристъпния, ангели с пастири славословят, мъдреци със звездата пътешестват, защото заради нас се роди Отроче младо ­ предвечният Бог!” ­ така е възпявал някога Христовото Рождество богоозареният Роман Сладкопевец, така пее светата Църква и днес, и с това тържествено песнопение изразява цялата пълнота на радостта си от Божието присъствие сред нас и от тази с нищо не сравнима изява на всепобедната Божия любов: “Защото ­ свидетелства светият евангелист ­ Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен” (Йоан. 3:16).

От самото си начало проповедта за Господ Иисус Христос е разказ и свидетелство: разказ за конкретни исторически събития и свидетелство за тази от нищо непомрачима радост, която е донесена в света с Въплъщението и Рождението на Божия Син. Проповед и свидетелство за обновяването на Божия завет с човека и с творението, и неподправена радост от срещата с лежащия в яслите Богомладенец, към Когото в нощта на Рождество е устремено цялото творение. Свидетелство едновременно за Божието всемогъщество и за величието, дълбочината и смирението на Божията любов.

Тази дивна тайна на божественото домостроителство бе прозряла още Пресветата Дева, когато при вестта на Архангела изрече благодарността на целия човешки род: “Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си; свали силни от престоли и въздигна смирени… [и] си спомни милостта” (Лука. 1:51-54).

В смирението на Рождеството и на тихото влизане на Всемогъщия в нашия свят, в отсъствието на всяка показност и суетна слава, съпровождащи тържествените събития в света на човеците, Божието явяване посред нас се откри като тайнство едновременно на величието и на снизхождането, на всемогъществото и на смирението, и на всичко онова, което единствено Бог можеше да донесе в сътворения и толкова много възлюбен от Него свят: вяра и надежда, божествена милост и съвършена любов, спасение и вечен живот. Защото тези са плодовете от Боговъплъщението и от идването на Спасителя сред нас; от това тихо, но властно Божие снизхождане в творението, променило завинаги нашия свят и озарило всичко и всички “със светлината на познанието” – както пеем днес в празничния тропар на Рождество Христово.

От тези божествени плодове, скрити в съкровищницата на непознаващата граници Божия любов, продължаваме да черпим с пълни шепи и сега. И затова всички ние, които отново и отново посрещаме сред нас, в душите и сърцата си, Спасителя на света, в този благословен ден можем, заедно с праведния Симеон, да кажем, че и нашите очи виждат слизащото от Небесата към нас спасение, което Бог е приготвил “пред лицето на всички народи” (Лука. 2:31-32). И, в неизразимата си радост от Рождеството, да се присъединим към ангелското войнство и да възпеем откриващата се днес тайна на спасението: “Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!” (Лука. 2:14). Защото в тази свята нощ ние отново посрещаме Емануил, а това означава, че “с нас е Бог”!

Отечески приветстваме с празника на Христовото Рождество всички верни чеда на Православната ни Църква ­ в Родината ни и далеч от нейните предели, като всесърдечно благопожелаваме на всички крепко здраве, бодър дух и благословени от Бога успехи във всяко добро начинание!

Благодатта и мирът на раждащия се днес във Витлеем Богомладенец, и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас!

Честито и благословено Рождество Христово!

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД

† НЕОФИТ

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И

МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ

ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:

† Врачански митрополит КАЛИНИК

† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ

† Видинсuи митрополит ДОМЕТИАН

† На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ

† Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ

† Плевенски митрополит ИГНАТИЙ

† Ловчански митрополит ГАВРИИЛ

† Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ

† Доростолски митрополит АМВРОСИЙ

† Западно- и Средноевропейски митрополит АНТОНИЙ,

† Варненски и Великопреславски митрополит ЙОАН

† Неврокопски митрополит СЕРАФИМ

† Русенски митрополит НАУМ

† Старозагорски митрополит КИПРИАН

Забележка: По решение на Св. Синод това послание да се прочете от църковния амвон на Рождество Христово, 25 декември 2016 г.

 

Честито Рождество Христово и благословена Нова Година !

cpbg-2

Годишно отчетно събрание – 29/01/2017

obshtina

Братя и сестри,

На 29 януари 2017 г., асоциацията на Българска православна църковна община “Св. патриарх Евтимий Търновски” Париж, ще проведе своето годишно отчетно събрание. Дневният ред включва доклад и счетоводен отчет за изминалата 2016 г., въпроси, обсъждане и приемане на доклада. Всички членове на църковната ни община участват по устав в тази важна ежегодна среща.

Църковното настоятелство