Евтимиев eнорийски лист

Да бъдем почти* единствената  засега православна община, която има за небесен покровител св. Патриарх Евтимий Търновски, е несъмнено духовен дар и важен за нас дълг. Възвръщането на забравената памет за светеца, най-новите изследвания, търсещи истината за неговия гроб избрахме за тема на последния брой на енорийския ни лист.

* През 2017 г.  бе осветен храм „Св. Патриарх Евтимий Търновски“ в двора на Тракийския университет в Стара Загора.

Годишно отчетно-изборно събрание

Иконата, традиция и съвремие

Българската православна църковна община „Св. патриарх Евтимий Търновски“ в Париж, съвместно с Българският културен институт, под патронажа на Негово Превъзходителство г-н Ангел Чолаков, посланик на Република България във Франция и Монако и с благословението на Западно и Средноевропейския митрополит Антоний организара за десета поредна година изложба на съвременни православни икони. Това събитие ознаменува десет години плодотворно сътрудничество с единствената катедра „Църковни изкуства” в България към Велико Търновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, с която по различен начин са свързани имената на участниците. Юбилейната изложба ще представи под надслова „Иконата, традиция и съвремие“ икони, табла със стенописи и миниатюрна резба,  рисунки, пластични композиции с християнска тематика и резби на преподаватели по църковни изкуства и на техни възпитаници от България и Румъния, както и част от наградените творби на провеждащото се в момента Шесто международно биенале на църковните изкуства във Велико Търново. Откриването ще се състои на 21 ноември 2019, денят на християнското семейство, когато Православната Църква чества Въведение Богородично, от 18,00 часа в Българския културен институт (28, rue de la Boétie 75008) с две научни презентации.

доц. Миглена Прашкова

Доц. д-р Миглена Прашкова, водещо име в българската иконография и реставрация, ще представи филм за разкритите от ръководен от нея екип средновековни стенописи от ХI-ти – ХII-ти век в църквата „Св. Архангел Михаил“ в гр. Рила. Повече от 15 години паметникът е затворен за посещение в очакване на възстановителните работи.

Стенописи от църквата “Св. арх. Михаил” в гр. Рила.

През 2018 г. е реализирана част от проекта за реставрация на храма, което позволява да бъдат експонирани неизвестните до този момент  стенописи от XI–XII век, както и вторият живописен слой, който датира от времето на Възраждането в България.

доц. Михай Коман

Доц. д-р. Михай Коман ще представи « Съвременните църковни стенописи във фреско техника в Румъния – културно наследство от античността съхранено до днес ». Вълнуващ разказ за живата традиция на православното изкуство – пазена до днес в православните храмове в Румъния от един от най-виртуозните представители на новото поколение румънски зографи. Тази древна техника (« a fresco » или « на прясно ») изисква изключително майсторство на иконографите, които рисуват върху прясно измазани стени с цел запечатването на стенописите с мазилката и тяното дълготрайното съхрание.

Участниците ще ни помогнат в началото на Рождестенския пост, да насочим мислите и стъпките си към чудото на боговъплащението, въдворяващо иконографията в историята. Възможно ли е Невидимият да стане видим и Царят на всичко да се роди, не във величествен палат с безброй светлини, а в тъмна и студена пещера ? Възможно ли е същия този Цар безсмъртен и всемогъщ да умре на кръста за да ни спаси? Църквата отговаря положително и изразява неизразимото благодарение на онези богослови и иконографи, които отразяват своята среща с Вечността по време на техния живот, в тяхното време. Ето защо и нарекохме изложбата „Иконата, традиция и съвремие“. Прието е да се мисли, че традицията няма никакъв досег с времето в което живеем и обратното. Всъщност обаче, двете са неразделни, понеже традицията се предава от поколение на поколение използвайки онова от езика на своето време, което е в синхрон с Вечността. В нея няма минало и бъдеще, а нестихваща радост от настоящето. Там струи онази Светлина, която преобрази мрака на Витлееската пещера, ставайки основата на православната икона в пряк и преносен смисъл. Тази Светлина разкъсва тъмнината на вековете и ни избавя от линеарността на времето, посредством онези, които са я усетили. Въплащавайки я в творбите си, те са помогнали на другите да се докоснат до нея и дори да я открият в себе си. Обратната перспектива използвана в иконографията показава не само че точката, в която се събират всички линии се намира не зад плоскостта на изображението, а пред него в нас, а най-вече, че тази Вечност за която то свиделтества се намира и в « нетелната красота на скрития човек на сърцето » (cf. 1 Петр. 3,4). Така иконата може да ни помогне да видим не просто Светлината струяща от нея, но и тази светеща в нас, създадените по Божий образ и подобие. В юбилейната изложба ние Ви предлагаме да я видите през очите на – доц. д-р. Миглена Прашкова, проф. д-р. Симеон Захариев, доц. д-р Михай Коман, доц. д-р. Ваня Сапунджиева, доц. д-р. Мариета Конова, Марио Конов, Цветелина Максимова, Десислава Гетова, Зорница Иванова, Елена Карагеоргиева, Лилия Николова, Йордан Йорданов, Ивайло Цветков,  и не на последно място благодарение на уникалния миниатюрист, вече покойник, Кирил Томанов. Роден през 1961 г. в град Свищов, той завършва през 1981 г. Национална гимназия за приложни изкуства „Тревненска школа“, гр. Трявна. Членува в Българско иконографско сдружение от неговото основаване и е носител на  отличие от Кралското дружество на миниатюристите в Лондон. Тук е мястото да изразим признателността си към неговите близки, които направиха възможно това участие, показващо как срещата с Вечността надживява смъртта.

Хорът на църковната ни община ще помогне по време на вернисажа да насочим взора си към онази Красота, колкото невидима, толкова и въплатена в багрите на православната икона. Изложбата, в която ще участват и ученици на Доц. д-р. Михай Коман с графики на християнска тематака, ще продължи до 30 декември 2019 година.

Заповядайте!

Ето и биографиите на участниците  :

Кирил Томанов

Кирил Томанов е роден на 30.09.1961 г в гр. Свищов. Завършва образованието си в Средно художествено училище за приложни изкуства – гр. Трявна и, няколко години по-късно започва работа като майстор – дърворезбар в Архитектурно-етнографски комплекс “Самоводска чаршия” във Велико Търново.

Ранните му творби в областта на миниатюрната резба са изработени изцяло от чимширово дърво и са предназначени за църковна утвар. По-късно започват опитите му за резба върху кост, вдъхновение за което са средновековните византийски костени икони. Към тази основа в последствие се прибавят сребърните обкови, украсени с филигран, гранулация, а в някои случаи – и с полускъпоценни камъни. В последните години на живота му, в център на работата му се превърна изработката на миниатюрни медальони на светци от кост и сребро, голяма част от които днес са притежание на ценители от цял свят.

Кирил Томанов почина на 21.09.2019 г, девет дни преди 58-ият си рожден ден, след тежка и продължителна битка с рака.

доц. Миглена Прашкова

Доц. д-р Миглена Прашкова завършва Националната художествена академия в София, специалност „Консервация и реставрация” (1991). Получава докторска степен във Великотърновския университет (2016). Доцент е по иконопис в катедра „Църковни изкуства”, ПБФ на ВТУ. Работи като реставратор. Проектира и изписва икони и стенописи за храмове. Участва в много изложби и форуми, в изложбите на българските реставратори. Публикува материали в областта на реставрацията, иконографията и техниката и технологията на църковната живопис. Член е на Асоциацията на реставраторите в България, на Българския национален комитет на ICOMOS и на СБХ, секция „Реставрация”.

проф. Симеон Захариев

Проф. д-р Симеон Захариев завършва Националната художествена академия в София, специалност „Дърворезба” (1986). Защитава докторска степен  във Великотърновския университет (2018). Професор е по пластика и дърворезба в катедра „Църковни изкуства” на Православния богословски факултет на Великотърновския университет. Проектира и изпълнява иконостаси и църковни мебели за много храмове в страната, както и съвременни мебели и интериорни решения. Участник и организатор е на много международни и национални изложби и симпозиуми по пластика и дърворезба. Член е на СБХ.

доц. Михай Коман

Доц. д-р Михай Коман e роден в Румъния през 1979 г. Tой преподава традиционни техники за рисуване в катедрата по „Сакрално изкуство“, Православен Богословски Факултет Юстиниан Патриарх,  Букурещки Университет. Завършил е обучението си в Катедрата по консервация и реставрация на произведения на изкуството в Университета за изящни изкуства „Николае Григореску“ (Букурещ, Румъния). Получава магистърска степен по пасторален и литургичен живот, във Факултета по православно богословие „Юстиниан Патриарх“ (Букурещ, Румъния) и е доктор по византийска иконография от Православен Богословски Факултет в Националния и Каподистрийския университет в Атина.

Художник на икони и стенописи, Михай Коман е атестиран от Комисията по религиозна живопис на Румънската патриаршия; член на UAP – Румънския съюз на художниците; член на групата Eikona – иконописци, преподаващи в европейските университети.

Стенописи: интериор на църквата Свети Григорий Палама, Политехнически университет Кампус Букурещ Румъния (във фреско техника); стенописи за храм“Св. прор. Илия“, манастир на прор. Илия, в област Мурес Румъния (във фреско техника).

Преносими произведения: много икони в църкви и частни колекции в Румъния и чужбина.

доц. Ваня Сапунджиева

Доц. д-р Ваня Сапунджиева е родена през 1974 г. в гр. Димитровград. Завършва специалност „Иконография”, ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”, (1998). Защитава докторат по Изкуствознание и изобразителни изкуства  (Иконография) с тема „Култът към св. Харалампий в България през ХVІІІ – ХІХ в.” (2007) и провежда постдокторско изследване на тема „Възникване на Тревненската иконописна школа и връзките й с изкуството на Балканите ХVІІ – ХVІІІ в.“, осъществено в сътрудничество със Солунски Университет Аристотел (2010-13). Преподава иконопис в специалност «Църковни изкуства» към Православен Богословски Факултет, ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. От 1997 г. организира и участва в множество колективни изложби на икони, проведени в България, Швейцария, Белгия, Румъния, Франция, Люксембург, Гърция. Реализира множество  проекти в областта на църковната живопис – стенописи и икони у нас и в чужбина. Участва активно във форуми за съвременно християнско изкуство – симпозиуми, ателиета и др. Работи и публикува в областта на християнското изкуство и иконология.

доц. Мариета Конова

Доц. д-р Мариета Конова е родена на 28.12.1968 г. в гр. Габрово. През 1987 г. завършва ССХУ за Приложни изкуства в град София, специалност „Текстил“. Дипломира се с ОКС „магистър“ в специалност  ПИИ „Живопис“, Факултет по изобразителни изкуства на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, в курса на проф. Николай Русчуклиев (1992). Придобива следдипломна специализация по „Композиция в живописта” на тема „Контрасти“ (1998) във ВТУ и втора специалност „Дизайн и мода на облеклото“ при Свободен факултет на ВТУ (1996). През 2005 г. специализира „Графичен дизайн“ при Московски колеж по приложни изкуства, (Москва, Русия) с ръководител проф. Евгений Добровински. Член на СБХ, секция Живопис (2010), Дружество на художниците „Владислав Марджик“ – Кралево, Сърбия (2006) и група „Цвят – България“ (2008). От 2000 г. е преподавател по Орнаментална композиция и други дисциплини в катедра „Църковни изкуства“ на ПБФ при ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Велико Търново. През 2016 г. придобива докторска степен, а от 2019 е доцент в същата специалност.

Е-mail: marieta_konova@yahoo.com;  www.marietakonova.crevado.com

Марио Конов

Марио Конов е роден на 26 юли 1968 г. в гр. Зул, Германия. Средно образование получава в Художествено училище за приложни изкуства, специалност ”Дърворезба”, гр. Трявна. Завършва Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий”, специалност „Иконография”, степен „Магистър” при Православен богословски факултет. От 1987 г. до 1992 г. работи като дърворезбар към Творчески фонд при Съюза на архитектите в България /САБ/, филиал Велико Търново. От 1992 г. до 2000 г. е член на кооперация „Барок”, където в колектив изпълнява дърворезби за посолството на Светия Престол, гр. София, а също участва в изпълнението на множество проекти за обществени сгради, организации, фирми и частни лица.. От 2008 г. работи като преподавател по ”Пластика и дърворезба” в специалност „Църковни изкуства” при Православен богословски факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”.

E-mail: mario_gunter@abv.bg

Цветелина Максимова

Цветелина Максимова е родена през 1966 г.  Завършва Художественото училище по Приложни изкуства в  София, специалност Текстил (1985),   магистърска степен, ВТУ Св. Св. Кирил и Методий, специалност Живопис при проф. Александър Терзиев (1991), курс по Иконография в манастира Бистрица, Румъния, организиран от BOYA (Балкански Православен  Младижки Съюз)  (1999). Член e на Съюза на Българските художници – секция Живопис на Арт-група Дупини.

Сред отличията й са: Грамота от Първото биенале на църковните изкуства, Велико Търново (2009), Първа награда за иконопис, Международен конкурс ”2000 years under the Bethlehem Star”, Одеса, Украйна (1999).

От 1992 г. има над 50 участия в общи изложби в България, Португалия, Германия,  Аржентина, Сърбия, Украйна, Белгия, Хърватска, Италия, Чехия, Австрия, Швейцария.
От 2004 е лектор на ежегоден курс по иконопис в манастира Kruispunt, Denderleeuw, Белгия. Преподавател по иконопис към Национална Художествена гимназия за приложни изкуства „Тревненска школа” в Трявна.

Работи в областта на живописта и иконописта.

Десислава Гетова

Десислава Гетова е родена на 23. 04. 1975 г. в гр. Плевен. През 2001 г. завършва ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” специалност „Иконография” при проф. Любен Прашков. Участва в множество групови изложби в страната и чужбина.  Участва във всички издания на „Биенале на църковните изкуства”, – Велико Търново; „Биенале на малките форми” – Плевен; Квадринале „Митовете и легендите на моя народ” – Стара Загора. Носител на наградата на Община Велико Търново в Шестото Биенале на църковните изкуства, 2019 г. Съвместно в екип изпълнява икони за православни храмове. Реализирала една самостоятелна изложба- галерия „ART BOX”- София. Нейни творби са притежание на частни колекции в страната и в чужбина. Работи като преподавател по иконопис в НГПИ „Тревненска школа”, гр. Трявна.

Зорница Иванова

Зорница Иванова е родена през 1982 г. в гр. Стара Загора. През 2000 г. завършва Национална гимназия за приложни изкуства „Тревненска школа”, гр. Трявна. Дипломира се като бакалавър в специалност „Църковни изкуства”, Православен богословски факултет на Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” през 2010 г. и като магистър по „ Църковни монументални изкуства” през 2011 г.  Участва в  множество колективни изложби в страната, както и в международни художествени форуми.Самостоятелно проектира и изпълнява произведения в сферата на църковните монументални и кавалетни изкуства. От 2015 г. е ръководител на „Ателие по иконопис за деца” при храм „Света Троица”, град Стара Загора.

Елена Карагеоргиева

Родена през 1987 г., Елена Карагеоргиева завършва професионална гимназия по пластични изкуства „Академик Дечко Узунов“ в родния си град Казанлък и специалност „Църковни изкуства“ в Православния богословски факултет при ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ (степен бакалавър) специализирайки се в областта на църковната стенопис и мозайка и придобивайки допълнителна квалификация по специалност „Педагогика на изобразителното изкуство“. През академичната 2009/2010 г. се обучава по програмата „ERASMUS“ в Атинския университет под ръководството на професор Георгиос Кордис. От 2010 г. живее и работи в Париж, като през 2013 защитава магистратура по културен мениджмънт. Нейни творби са притежание на частни колекции и православни храмове в България, Румъния, Гърция, Франция, Италия, Германия и Япония. От 2012 г. е член  на “Домът на артистите” в Париж.

Лилия Николова

Лилия Николова е родена през 1978 г. в гр. Русе. Завършва ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, Факултет по изобразително изкуство, магистър- специалност Живопис в курса на проф. Николай Иванов( 2002 г.). През 2019 г. завършва магистратура Иконопис към катедра „Църковни изкуства“, Православен Богословски Факултет, ВТУ под ръководството на доцент Миглена Прашкова и доцент Ваня Сапунджиева.Член на представителството на СБХ – Велико Търново и участник в организираните регионални изложби. Работи в областта на изящните и приложните изкуства, като стартира с радост своя път и в иконописта.

Йордан Йорданов

Йордан Йорданов е роден на 05.01.1988 г. в Разград. Завършва Художественото училище за приложни изкуства в Трявна, специалност Иконопис. От 2007 г. е студент в специалност Църковни изкуства на Православния богословски факултет към ВТУ “Св. св. Кирил и Методий“. През академичната 2010/11 г. се обучава по програма Еразъм в Атинския универистет и посещава майсторски клас на проф. Георгиос Кордис. Има самостоятелни изложби и участия в международни експозиции. Основният му интерес е в областта на иконата и съвременната иконопис. Негови икони са притежание на частни колекции в България, Англия, Румъния и Гърция. Носител е на награда от Шестото Биенале на църковните изкуства, Велико Търново, 2019.

Ивайло Цветков

Ивайло Цветков е роден през 1992 г. в гр. Плевен. Завършва бакалавърска степен в специалност „Църковни изкуства“ (2015) и магистърска степен по Иконопис (2017) в Православния богословски факултет на ВТУ. По време на обучението си участва във всички студентски изложби на специалността, както и в други изложби в страната и чужбина. Последната година от бакалавърската програма учи в Богословския факултет на Букурещкия университет, специалност Arta Sacra, чрез европейската програма ERASMUS+. Носител на Наградата на община Велико Търново в Конкурса за изписване на икона на търновски светец, организиран в рамките на Четвъртото Биенале на църковните изкуства, 2015 г. Един от 63-мата избрани участници, от 16 държави, в международния конкурс за изписване на икона на тема “Възкресението на Иисус Христос” – организиран от Интерпарламентарната асамблея по Православие, 2017-2018 г. Негови творби са част от храмов интериор и частни колекции в страната и чужбина.

Евтимиев eнорийски лист

Навлязохме в Новата църковна година и нека бъдат благословени трудът, учението и начинанията ни !  Споделяйки тревогите пред драматичното екологично състояние на планетата, Православната църква е определила първите септемврийски дни за молитва и размисъл за опазване на Божието творение. В настоящия брой представяме православната позицията по тази сериозна тема, очертана от няколоко съвременни духовници и богослови.

Евтимиев eнорийски лист

Евтимиев енорийски лист

Скъпи приятели,

Христос Воскресе!

Възкресният брой на Евтимиевия енорийски лист, който можете да прочетете тук, е посветен на събитието изменило историята на човечеството, свързвайки я с Вечността. Защо християните, не просто вярват, а са твърдо убедени в реалността на задгробния живот, благодарение на  Христовото Възресение, ще научите от Пасхалното слово на  Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний. Защо съшествието на Христос в ада е сърцето не просто на Неговото, а на нашето възкресение с и благодарение на Него, ще разберете с помощта на френския богослов Оливие Клеман. И не на последно място, кои са покровителите на Париж и защо светините пазени в Парижката Света Богородица оцеляха след ужасния пожар?

Приятно четене и до нови срещи !

Пасхално послание

ПАСХАЛНО ПОСЛАНИЕ ДО БОГОЛЮБИВИЯ КЛИР, МОНАШЕСТВУВАЩИТЕ И МИРЯНИТЕ НА ЗАПАДНО- И СРЕДНОЕВРОПЕЙСКА ЕПАРХИЯ

В деня на Възкресението да се просветим, о люде! Пасха, Господня Пасха! От смъртта  към живота и от земята към небето Христос, нашият Бог, приведе нас, които му пеем победна песен! (из Пасхалния канон)

 Досточтими отци,

Възлюбени в Господа Братя и Сестри,

Скъпи епархиоти на Богоспасаемата Западно- и Средноевропейска епархия на Българската Православна Църква,

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

Човешката душа е надарена с много истини и една от тях е вярата в задгробния живот. Ние, вярващите християни, не само вярваме в него, защото в такъв вярват почти всички езичници и друговерци, а сме и твърдо убедени чрез историческия факт на славното Христово възкресение. В противен случай, както казва великият учител на езичниците апостол Павел, суетна би била нашата вяра. Ако Христос не е възкръснал, то и мъртвите няма един ден да възкръснат, а щом няма възкресение, няма и задгробен живот! Ето защо вярващите във възкръсналия Спасител имат право да се радват на този празник!

 Да се радват обаче, могат само тези, които са станали наистина достойни за това тържество! А достойни са всички онези, които са вникнали в себе си, всички, които са проникнали в дълбините на своите души. Достойни са да празнуват светлия празник на Христовото Възкресение всички онези, които са почувствали повика на съвестта си за своите нечисти дела и са се покаяли. Всички, които великодушно са простили на своите врагове. Онези, които са съзнали своята виновност за безпричинно и несправедливо нагрубяване на своя ближен и по-малък брат, или са станали причина за неговото падение и съблазън в греха. Всички, на които очите са били изпълнени с радостни сълзи узнавайки, че справедливостта и правосъдието са възтържествували, че неправдата е поправена, а гордостта  е смирена. Всички, които са подали ръка на своя ближен, за да го изтръгнат от ноктите на злото, от бездната на греха и порока. Да, те са достойни да отпразнуват истински славния празник на Христовата победа над смъртта, да възобновят изцяло душите си, за да се излекуват от своите нравствени недъзи, грехове и прегрешения, като заживеят нов, щастлив и мирен живот според Евангелското благовестие.

Празникът на Христовото Възкресение дойде за всички вярващи в Негово име. За всички, които са вършили добро, а са получавали зло, които съзнателно са вършили добри дела, чрез които са спасили ближния от беда без да са търсили награда, било тук на земята, било на небесата. Най-после, с достойнство и радост, имат право да празнуват светлия празник и онези, които проповядват и се борят в сегашния момент от световната история за мир сред хората и общо в света и именно заради това ще се нарекат синове Божии! А всеки от нас може да бъде наречен така ако редом с всичко се облече и във всеоръжието на молитвата. Смирената и гореща молитва всякогаш може да укрепи общото дело за световен мир!

 Възлюбени в Господа братя и сестри,

Отечески ви поздравявам със славното Христово Възкресение. Нека Възкръсналият Христос, заради молитвите на своите верни чада, милостиво да погледне към всички човеци  и ги укрепи в пътя на правдата, истината и мирния живот. Амин!

Честито Възкресение Христово!  Христос воскресе!

ЗАПАДНО- И СРЕДНОЕВРОПЕЙСКИ МИТРОПОЛИТ АНТОНИЙ

Архиерейска света Литургия за Цветница в българския храм в Париж

Християнството и днешният свят : упадъкът на духовната основа на съвременна Европа

Скъпи прятели, приложено публикуваме доклада представен от предстоятелят на църовната ни община архимандрит Емилиян (Боцановски) в Българската академия на науките по случай  наградата “Почетен знак с лента на Института за изследване на обществата и знанието” , с която той бе удостоен на 12 февруари 2019.

Разглеждайки духовното състояние на съвременна Европа, първо трябва да уточним някои понятия. Днес повечето хора си мислят, че модерното общество или т.нар. светско общество е безрелигиозно, неутрално, а различните традиционни религиозни компоненти, които го съставляват, остават ограничени в частното пространство.

Никога не е съществувало, няма и днес общество без религия или поне някакъв неин явен или прикрит заместител. Ако направим преглед, започвайки от палеолита през древните развити култури, през Гърция и Рим и стигнем чак до Първата световна война, ще установим, че религията, метафизичната представа за човека и обществото са били основен градивен  елемент на всяка човешка общност без изключение. Човекът има вътрешно, интуитивно, макар и понякога притъпено чувство, че той и природата са създадени с някаква цел, че имат и някакъв смисъл, че имат начало и край и че на човека е отредена някаква роля в тази драма. Ако се вгледаме в етнологията, която се занимава с изучаването на примитивните култури, някои от които са на равнището на каменния век, които са съществували почти до наше време, а може би съществуват и днес в някои съвсем изолирани краища на света, култури, в които всичко е видимо и просто изразено, ще установим:

1 –  че няма общество без някакъв вид религия

2- че религията определя и пряко влияе върху правната система и организацията на даденото общество, политичското устройство, изкуството и морала.

Днес живеем в динамично време, с невиждано досега техническо и научно развитие от една страна, а от друга – върху мъглява, повърхностна, скалъпена идеологическа база. В тази база липсва нещо, което философите наричат телеология, а богословите – есхатолгия. Тези две понятия са сродни и фактически означават известна проекция в бъдещето. Такъв поглед към бъдещето липсва в днешна Европа, освен някои краткосрочни планове от административен, политически или технически характер. Липсата на такъв поглед към бъдещето е присъща на тоталитарните режими. Според техните идеологии историята свършва, намираме се в последния ѝ стадий и евентуално остават някои детайли за довършване, за да достигнем някакво идеално общество, някакъв „земен рай“.

Франсис Фукуяма (Francis Fukuyama), съветник на Джордж Буш (Старши), който предвижда след 1990 г. края на историята, като заявява, че сме „в последния стадий на идеологическата еволюция на човечеството и на универсализацията на западната либерална демокрация като крайна форма на човешкото управление“. Този край на историята според него може да бъде разглеждан и като църква на човешкия род.

Тази идея не е съвсем нова, предшественици с такива възгледи вече е имало. Според Хегел духът се въплъщва в държавата или както той твърди, „държавата е краен продукт на човешката еволюция“. За Хегел това е краят на историята. Според неговия ученик Карл Маркс краят ще дойде след пролетарската революция. Такива месиански теории и идеологии са опасни, защото твърдо приложени, водят до тоталитаризъм. Те са утопии без здрави корени, не отговарящи на реалния характер на човешкото естество и общество.

Днешната либерална демокрация се представя като нерелигиозна, неутрална, неангажирана в религиозния живот на обществото. Както бе казано по-горе, никое общество, никой режим не може да се задържи продължително без религия или заместител на такава. Дали ще открием такива елементи в зародиша, в основата на светското общество?

Пиер Льору (Pierre Leroux), автор на Encyclopédie Nouvelle (Нова енциклопедия), социалист и републиканец и един от идеолозите на лаицизма в средата на 19 век, обръщайки се към колегите атеисти и позитивисти, пише следното: “Общество без религия е чиста абстракция, която вие си въобразявате, понеже това е абсурдна химера, която никога не е съществувала. Човешката мисъл е една и тя е едновремено социална и религиозна. Тоест тя има две лица, които си кореспондират взаимно и се зараждат едно от друго. На такава земя отговаря такова небе и обратно, каквото е дадено на небето, земята следва“ (1). Същият автор добавя, че „религията на бъдещето няма да бъде християнството“, а че „революцията като цяло е една религия в зародиша си“. Дълго време преди Пиер ло Ру брилянтният враг на Църквата Волтер (Voltaire) заявява, че ако няма Бог, трябва да го измислим. Явно, че духовните отци на модерното общество не бъркат антиклерикаризма и антихристиянството с атеизма.

Наполеон Бонапарт, след кланетата на революцията и преследването на Църквата, като става император, също проумява, че без религия обществото не фукционира добре и заявява: „Ако бях евреин, щях да реставрирам храма на Соломон. Понеже съм католик, ще възстановя Църквата“. Тези идеи назряват и се разпространяват главно в интелектуалните и политическите среди в края на 19 в. и началото на 20 в. сред леви радикали и социалистически движения в Европа и особено във Франция, където тези среди са на власт между 1875 и 1940 г., и намират приложение.

Разбирайки добре, че никоя друга религия в това време не може да измести християнството, което е историческа и културна основа на обществото, Edgar Quinet (1803-1875), един от идеолозите на лаицизмаa предлага пълно разделение на Църквата и държавата. Целта на това разделение е изгонването на Църквата от училищата, за да се преподава „социализмът на модерното общество“. Смисълът на този развод не е отстраняването на религията въобще, а на християнството. Неговият последовател и приложител на практика на тези идеи е Ferdinand Buisson (1841-1932), президент на Лигата за човешки права и на Лигата за образование.

През 1905 г. бива издаден закон за разделянето на Църквата от държавата, като образованието става проводник на новата идея – Евангелието на човешките права.

Buisson отлично е разбрал, че за да има ред и равновесие в обществото не са достатъчни икономически, политически и социални реформи, но трябва обработка на съзнанието на обществото относно религията, от която според него всичко произлиза. Той също разбира добре, че суровият, вулгарен и повърхностен рационализъм не е на висота и трябва да се намери заместител, понеже унищожаването на традиционната религия оставя вакуум, който трябва да се запълни.

Резултатът от реформата от 1905 г. е не само изгонване на Църквата от училищата, но и затваряне на манастирите и редица други ограничения. Може да се допълни, че авторите на реформата, Жюл Фери (Jules Ferry), Frédéric Desmons (министър на културата), Felix Pecot (главен инспектор на образованието), Jules Steeg (главен инспектор на началното образование), и разбира се, Frédéric Buisson, всички са членове на Великия Ориент и поклонници на Великия Архитект.

Упоритият труд на апостолите на новата религия отначало е увеначан с успех, докато Първата световна война нарушава хода на нещата и е трябвало в името на единството на нацията да се правят известни отстъпки и компромиси.

Днес борбата продължава. Тази месианска религия се разпространява чрез каналите на държавните администрации в цяла Европа, като логично се започва от училищата. Неслучайно на конференцията на ЕС в Ница бе отхвърлено предложението на някои държави да се впише в Европейската конституция, че християнството е духовна и морална основа на Европа. По този случай „консервативният“ президент на Франция Жак Ширак навремето заяви, че християнството вече не е тази основа и че трябва да имаме предвид исляма и юдаизма.

В по-ново време, преди някоко години министърът на образованието в правителството на Франсоа Оланд, философът Венсон Пейон (Vincent Peillon), в своята книга  Une religion pour la république (Религия за републиката), казва: „Френският лаицизъм, неговото закотвяне в училището е ефектът от едно движение, започнало от 1789 г., движение на постоянно, непрестанно, упорито търсене на религия, която би могла да реализира Революцията като морална, социална и духовна цел. Затова ни трябва една универсална религия, която ще бъде лаицизмът. Трябва ни също и храм за нея и това ще бъде училището. И накрая, трябва ни също и свещенство и това ще бъдат „черните хусари“ на Републиката.“ В края на 19 в. и началото на 20 в. това са учителите, проводници на тази нова идеология.

Същият Vincent Peillon, който е от върхушката на властимащите и един от кандидатите за президент на Франция от социалистическата партия на последните вътрешнопартийни избори, пише на друго място, споменавайки своя предшественик Ferdinand Buisson. „Buisson ни откри също смисъла на това лаицизмът да се представи като религия. Това е преди всичко политически смисъл. Това не трябва да ни учудва, тъй като религиозното определя всичко друго, което Buisson като добър ученик на  Quinet е разбрал добре: за да се наложи господството на светското, „човешкият деизъм“ беше издигнат до ранга на официална религия на държавата. Религията на Buisson е преди всичко демократична религия. Мрачен, лицемерен, фанатичен, той винаги си служи с маската на религията, за да съблазни масите, за ги убеди да изберат демокрацията, която никога не биха избрали, ако не бяха измамени по този начин“ (3).  Всичко е казано ясно и в прав текст, без заобиколки. Да му мислят измамените маси, хванали се на въдицата на една фалшива и утопична религия за кой ли път. Същият автор с въодушевление заявява: „Училището има основна роля, защото то трябва да очисти детето от всички предрепубликански връзки, за да го извиси и превърне в  гражданин и това е едно ново раждане, превъплъщение, което става в училището, чрез училището, тази нова църква, със своето ново свещенство, със своята нова литургия, своите нови таблици на закона“ (4). Надявам се, че нашите министри на просветата не са се издигнали до такава духовна висота, за да не прилагат стриктно тези правила, които, предполагам, са налагани от Брюксел.

Какви са резултатите  от  прилагането в днешното общество на тази нова база? Опитите да се налага такова вече разпространено навсякъде учение водят до объркване на обществото и редица отрицателни резултати. Слава Богу, тази нова утопия не може да пресуши всички исторически корени. Здравият разум и естеството на човека имат вродено усещане за доброто и злото, незаличимо чрез пропаганда, обучение, промиване на мозъка и винаги изхвърлят тези наноси навън.

Дървото се познава по плодовете си. Какви са плодовте на тази нова идеология-религия-деизъм?

1- Атомизация на обществото чрез разпадане на семейството и груба намеса в неговия вътрешен живот; подронване на авторитета на родители и учители. Разлагане на здравия морал.

2- Налагане на противоестествени закони и правила на поведение.

3- Налагане на еднополови бракове и измислени полове. Всичко това обезценява семейството, като го превръща в плод единствено на чувства и привличания и нищо повече. Знаем добре, че днес голяма част от семействата се развеждат. Освен че допринася за атомизацията на обществото, всичко това засяга особено най-невинните – децата, които получават в по-голяма или по-малка степен психически травми, които понякога белязват целия живот. Навсякъде в Европа наблюдаваме драматичен спад на раждаемостта, явление, което има разнородни причини, но основната е нестабилността на семейството.

4- Вкарване в Европа на огромни мигрантски маси, нямащи нищо общо с европейската култура и начин на живот, и нямащи никакво намерение да ги приемат, а желаещи да наложат своите правила и разбирания, което разклаща устоите на европейските народи.

Биолозите знаят добре, че всяко гръбначно същество има територия, която брани. Човекът също е такова същество и има нужда от своя територия, дом, страна. Човекът е и обществено същество и принадлежи към семейство, род, народ. Пренебрегвайки тези дадености, политическите върхушки днес играят опасна игра.

Тези горесоменати явления и правила в някои страни се налагат с такава сила и упорство, като че ли става въпрос за жизнено важни въпроси за обществото ни. Аз лично съм наблюдавал разпръсването със сълзлив газ милионна мирна демонстрация против еднополовите бракове и за защита на традиционните ценности (2013), чиито участници не бяха водени от омраза към еднополовите двойки, а от интуитивното чувство, че се обезценява естественото семейство. Ние в България сме малко назад от тези велики придобивки, но си спомням как редица посланици в „по-напреднали“ в това отношение страни насърчаваха така наречените гейпаради у нас. Вярвам, че поне повечето от тях не са го вършили по собствена иницитива.

В последно време се забелязва отслабване на горепосочения месианизъм, скалъпен от различни съставки, понеже му липсват исторически и антропологически корени в обществото, и интуитивно се отхвърля като чуждо тяло. И понеже лаицизмът не е представян открито като религия, а прокарван подмолно, питам се как обществото ще го приеме като такова, когато даже не знае за съществуването на тази религия. Разделянето между държавата и религията в днешната форма е заблуда, тактика, на която, както видяхме, не вярват даже нейните автори и техните съвременни последователи. Липсата на здрав разум и перспектива на тази идеология ще доведе до срив, дай Боже без големи катастрофи, както по подобни  причини се разпадна Съветският съюз. Изходът от тази утопия е държавата да се откаже от напъните за създаване на нов човек, ново общество, и наистина да стане неутрална.

Както прозорливо отбелязва историкът и демограф Еманюел Тод (Emmanuel Todd) в книгата си Après la démocratie (След демокрацията), „една от възловите точки на съвременната криза, която не засяга само политическата повърхност на нещата, засяга в действителност метафизическата основа на обществото, дълбините на несъзнателните вярвания, идващи от една дълга история (5).

Що се отнася до християнството в днешната Европа и въобще в света, то постепенно е изтласквано в личната сфера и днес е най- преследваната религия. Само за изминалата 2018 година са избити над 3000 християни, при това не във войни и военни действия, а само за това, че са християни, главно в ислямските страни, но не само в тях. Изтласква се чрез закони, съзнателно заглушаване на гласа на Църквата, създаване на една антихристиянска атмосфера, изопачаване на християнскте ценности. В такава среда днес съществува Църквата в света. Слава Богу, тя не е преследвана директно, но държавата ѝ обръща гръб, отказвайки сътрудничество в духовната сфера, която, както посочихме по-горе, е естествена и неизбежна. Днешните политици нямат съзнанието за значението на духовната основа на обществото, за разлика от техните предшественици, част от които посочихме, чиито духовни напъни днес издъхват, оставяйки духовни развалини и вакуум. Този вакуум се запълва постепенно, особено в западноевропейските страни, от исляма и други по-екзотични религии.

Аз лично съм оптимист. Християнството има дълбоки корени, умее да съществува в изолация и преследване, които понякога му помагат да изчисти ненужни и вредни наноси и да се възроди отново върху рушащите се основи и вече губещите хватка фалшиви учения. То има здрава основа, благороден дух и ясно отговарящи на човешката природа принципи.

Християнството има реалистичен, не наивно-оптимистичен поглед към човека, съзнание за неговото несъвършенство и затова винаги е отхвърляло по някакъв начин учения като миленаризма, за съвършено общество и земен рай. Не може да се гради съвършено общество от несъвършени хора. Затова за християнството ролята на държавата не е да гради рай на земята, а да избегне много по-лесно настъпващия ад, за което е необходимо духовно и морално извисяване  на обществото. Сигурен съм, че няма по-добър начин, по-добър път, по-добра основа за това морално облагородяване от християнството, което не се постига веднъж завинаги, а трябва да се поддържа и обновява. Това е доказано от историята, която показва, като светла нишка в тъмната среда през вековете, известно облагородяване на човешките нрави и една динамика, чиято духовна основа е християнството и сред чиито плодове са научният и техническият прогрес.

Прочетено в БАН, София, 12.02.2019 г.

Източници

1.         Vincent Peillon, Une religion pour lя République, 2010, Seuil, p. 48

2.         Pierre Leroux, De l’individualiste et du socialisme (1833) in « Aux philosophes, aux artistes, aux politiques », Paris, Payot, 1994, p. 83

3.         Vincent Peillon, op. cit. p. 196

4.         Vincent Peillon, La Révolution française n’est pas terminée, Seuil, 2008

5.         Emmanuel Todd, Après la democratie, Gallimard, 2008, p. 34

Архиерейско посещение

Скъпи приятели,

Имаме радостта да Ви поканим на едно важно събитие от живота на нашата община свързано с пастирското посещение на Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний. В неделя на 21 април 2019 г., когато честваме Вход Господен в Йерусалим, нашия втори  престолен празник, в храма ни ще бъде отслужена празнична утреня от 9,00 ч. и архиерейска света литургия от 10,30 ч., след която всички заедно ще имаме възможността да споделим празничната трапеза и се срещнем с нашия архиерей.

Преди тринадесет години, по Божия милост, именно на Цветница, църковната ни община влезе заедно със Спасителя  в настоящия молитвен дом, предоставен  ни за самостоятелно ползване от Парижката католическа архиепископия.

Заповядайте за да посрещнем заедно Царят на царете и Господарят на господарите, възседнал осле и облечен в най-скъпата премяна : смирението !