Въведение Богородично
Благовест Ангелов, Църковен вестник, 1998 г.
С решение на Св. Синод на Българската православна църква от 1929 г. празникът “Въведение Богородично” в България се чества и като Ден на християнското семейство и на православната християнска учаща се младеж. Денят бил неучебен и започвал със св. Литургия, на която учениците се причастявали…
Божията Майка била въведена в Йерусалимския храм от родителите си св. Йоаким и Анна, когато навършила 3 години. И това било не еднократно въвеждане “за една свещ само”, както ние днес бихме се изразили, а въведение завинаги: въведение пред Божия престол, въведение пред Божието лице, въведение за служение всеотдайно и благоговейно, въведение вечно.
Въвеждането в храма е събитие. Въведението – състояние. Веднъж въведена в Светая Светих, малката Мариам се възпитавала в любов към Бога и достигнала такова съвършенство в добродетелите, че била удостоена да стане Богородица, сиреч сама да бъде пречист дом за Божието Слово, въплътило се и станало Човек. Подобно е призванието на всеки, който се въвежда в Божия храм – не просто да влезе, за да напусне след това, но да остане завинаги. И нещо повече – сам да стане дом Христов чрез св. Причастие и чрез всяка духовна благодат.
За едни въведението във вярата и Църквата става още в младенческа възраст. За други – в юношеска, а за мнозина – дори в напреднала. За нас, християните, то се осъществява чрез св. Кръщение, но не само. Освен Кръщението необходимо е и наставление, предаване на вяра и опит, обучение. И ако духовното възпитание е необходимо и за възрастните, то какво остава за децата!
За мнозина от нас въведението в храма се свежда до едно въвеждане. “Кръстихме го – готово!” И толкоз. С това завършва духовното обгрижване, в това се ограничава фактът, че “сме християнско семейство и по традиция – православно”. От тук нататък продължават единствено грижите за телесното доволство, често пъти и в излишък.
Съзнанието, че някога си бил кръстен, обаче съвсем не е достатъчно. Още повече, че междувременно животът широко е отворил и други двери – към материализма или към “алтернативната духовност”, сиреч секти, наркомания, заблуди.
Божият храм също стои отворен и чака въведения. В него влизат доста хора, всеки пали свещ, всеки си казва молитвата – лошо няма. Мнозина се венчават. Кръщенета също не липсват. И това добре.
Ала въведенията са малко.
От други автори | admin | 
21.11.2009 18:10