Енорийски вести
Скъпи братя и сестри,
Църковното настоятелство възложи на Ваня Сапунджиева да изографиса медальоните на иконостаса ни, за да го видим в завършен вид и в цялата му красота. Както знаете, имаме да довършим осем икони на първия ред и шест икони на третия ред.
Коя е Ваня Сапунджиева и защо беше избрана. Тя е д-р по изкуствознание и изобразителни изкуства, преподавател по иконопис в Богословския факултет на ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”, участник в престижни изложения на икони, от които за наша радост имаме закупен триптих, представящ в средата св. Богородица на трон с ангели, а от двете й страни св. Йоан Предтеча и св. Симеон Богоприемец.
Пред големия празник, в чието навечерие сме, общината ни получи Рождественски поздрав, като заедно с него, Ваня Сапунджиева ни потапя в духовното излъчване на завършения иконостас с иконите, изографисани на него. Написано прекрасно…
Да даде Господ, да завършим това дело, така, както го започнахме!
В ОЧАКВАНЕ НА ПРАЗНИКА
от Ваня Сапунджиева
Готовися, Витлееме, отверзися всем, Едеме,
красуйся, Евфрато, яко древо живота в вертепе процвете от Девы:
рай бо Оноя чрево явися мысленный, в немже Божественный сад,
от негоже ядше, живи будем, не якоже Адам умрем.
Христос раждается прежде падший возставити образ.
Тропар на Предпразненство, глас 4
В навечерието на Рождество Христово, когато очакваме с трепет да чуем ангелския глас, възвестяващ чудното събитие, след еуфорията по приготовленията за празника сякаш времето за малко спира. Има сняг, запалени са светлините по празнично украсените дървета, изпратени са множество пожелания до любимите хора… И всяка година, въпреки своята забързаност човечеството се връща към едно отдавна отминало събитие – когато Бог се яви в плът.
Свещници греят и във всеки храм и място, където ще се съберат вярващи, за да споделят своята радост и станат съпричастни на чудото, за което химнописецът е написал:
Твоето рождество, Христе Боже наш,
озари света със светлината на познанието.
Защото в него онези, които служеха на звездите,
от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата,
и да познават Тебе, Изтока от висините.
Господи, слава на Тебе!
Тропар на Рождество, глас 4
Сякаш по-различно ни гледат и образите на Светата майка и нейния Син от иконостаса, върху който е събрана в символи и образи цялата човешка история – толкова богата и неизчерпаема. Таблите на цокъла ни пренасят към нашето начало, в „дните” на Сътворението, на пребиваването на Адам в Рая, на живота след грехопадението. В центъра на този ред, върху Светите двери ще видим отговора на нашия Създател: в същия ден, в който Бог създава човека, трябва да бъде възстановен в своята чистота и невинност чрез Благовещението. А на върха, над ликовете на светците, над времето и пространството е Разпятието – жертвата на Христос за всички хора, които са живели или ще живеят, за всички времена и всички същества, които ще обхване благодатта на всеопрощението и спасението. И понеже коледното настроение е навсякъде, тази светлина на върха на иконостаса ще ни напомни за Витлеемската звезда, която грее върху всяка коледна елха, за да възвести за Рождеството на нашия Спасител. Разпятието увенчава борбата на доброто над злото, дава надежда за бъдещия живот след смъртта, осмисля нашето изпълнено с предизвикателства ежедневие. Точно под него, чрез композицията Деисис ще намерим и своеобразния символичен център в иконостаса, където св. Богородица и св. Йоан Кръстител се застъпват за цялото човечество пред Христос. Застъпничеството на светците, на цялата ни Църква, на всички, които отправят молитвите си към нашия Създател са едно своеобразно затваряне на кръга, който започва от Сътворението. Едно напомняне за Рая, който Господ ни е подготвил и очаква нашия отговор. Един свят на символи, цветове и хармония, които ни напомнят за Неговата голяма любов към нас струящи от иконостаса…
Ето, чуват се първите песнопения, ухание на тамян се промъква във въздуха. Надежда и упование са изпълнили сърцата и времето отново ще продължи, за да отпразнуваме светлите и радостни дни на Рождество Христово.