Енорийски лист
Скъпи братя и сестри,
Отмина лятото и времето, което свързваме с отдих и почивка от нелеките ни трудове през годината.
По време на отпуската на отец Емилиян, в нашия храм служиха отец Николай Кисельов, архимандрит Йов Геча, който ще замества архим. Емилиян и в неделните служби на 11 и 18 октомври, и отец Йордан Карагеоргиев. Тези свещеници оставиха у нас дълбоки, трайни, прекрасни спомени. За десетте дни, в които беше тук, отец Йордан извърши две св. Литургии, водосвет на Илинден, маслосвет в съслужение с отец Румен за цялата ни църковна община, изповед на мнозина от енориашите, св. Кръщение. Впечатляващо, на маслосвета в топлата, лятна, юлска, съботна вечер, въпреки отпуските, църквата ни беше препълнена. Не, че през годината не е така, но срещата с различни духовници ни събира, приобщава, дай Боже, по-дълбоко и по-дълбоко към светата ни православна църква.
Негово преосвещенство Тивериополския епископ Тихон, официално назначен за архиерейски наместник на епархията, отслужи на Томина неделя в нашия храм архиерейска св. Литургия и освети иконите на новия ни иконостас, за да бъде радостта ни пълна. Много хубави думи сподели с нас дядо Тихон. Видимо остана доволен от духовния живот на общината ни.
През църквата ни минават много гости. Но една от тях, Елена, остави особено хубав спомен. В двата летни месеца на ваканцията си тук, в църква, в празници и на неделните служби, звуча ангелския й глас на клира. Оказа се, че това толкова емоциално и хубаво пеене не е случайно. Тя пее от малка в църква, учи в Богословския факултет във В. Търново и специализира иконопис в Гърция. Също, като иподякон Иван Карагеоргиев, който завърши образованието си в Богословският институт Св. Сергий в Париж и в момента специализира в Православния институт в Женева. От него, в този брой на енорийския лист, имаме специално написано есе – поздрав към нас.
В средата на септември, в неделя преди Кръстовден, бяхме щастливи да гостуваме на българската православна община в Барселона с предстоятел свещеноиконом Иван Бонев. Много топли молитви възнесе отец Иван по време на св. Литургия за нас и за цялата ни общност, още повече, че освен с връзките на християнската любов, той е свързан и „физически” с нас, чрез своя син – нашия иподякон Матей. Особена благодат имаше в този малък параклис по време на службата, а след нея, отвън в парка направихме снимки за спомен, които можем да видим на нашата интернет страница. От отец Иван, семейството му и цялата община донесохме най-сърдечни братски поздрави за всички ни. Едно испанско семейство, членове на общината, Йоаким и Мариона, чрез страниците на енорийския ни лист, изпращат най-сърдечен поздрав на отец Николай Чернокрак. В краткия разговор с тях разбрахме, че Йоаким е завършил Богословския институт Св. Сергий в Париж, а Мариона е кръстена и е била духовно чедо на архимандрит Софроний /Сахаров/ създател и игумен на манастира „Св. Йоан Предтеча” в графство Есекс, край Лондон, едно от най-почитаните православни места в Англия.
Връщаме се в Париж, след може би заслужена ваканция. Неделя е. Влизаме в църква по средата на утренната служба. Нашият обичан отец Емилиян е тук. От клира се чува трогателното пеене на иподякон Николай и Юлия. Отново сме у дома. След светата Литургия следва Панихида. После поздравяваме с 87-я рожден ден нашата леля Генка. В църква сме, точно там, където се споделят тъга и радост. Преди осем години, преди да дойдем тук, един духовник ни каза „Емигрантът е дърво без корен”, а друг духовник „Не бойте се, Господ е навсякъде!” И двамата бяха прави. И тук, най-вече в църква, сме си у дома.
На 17-19 октомври в Рим ще бъде проведен 8-я събор на Западно-европейската епархия на БПЦ. Общината ни ще бъде представена от архим. Емилиян и трима членове на църковното настоятелство. Разходите по пътуването са с лични средства.
Какво ще прочетем на страниците на този брой. Първо, слово на архим. Емилиян за Кръста. После, пак за Кръста /защото празнувахме Въздвижение на св. Кръст Господен/, но този път на отец Матей Преображенски – Миткалото, който в тъмнината на робството намира време за всичко, и за молитва, и за революционна дейност редом с йеродякон Игнатий – Левски, и за писане на книги, от които виждаме, каква благодат и сила лъхат. Ще стане дума и за един почти забравен възрожденец, също сподвижник на Левски, основател и организатор на тайни революционни комитети в Старозагорския край още през 1869 г. – поп Минчо Кънчев. Как се сетих за него ли? Живеех на улицата, която носи неговото име и познавам неговите наследници по линия на сестра му, които са запазили спомена за достойния си дядо. Част от тях, вече не са между живите, и може би за това, в техен спомен, трепна сърцето ми и прочетох „Видрица”. От нея сме подбрали едно писмо на поп Минчо Кънчев изпратено до децата му по време на заточението му в Диарбекир. За да видим, как трябва да възпитаваме децата си, а Бог да даде това, което им казваме, да го изповядваме с живота си, така, както го е направил поп Минчо. Ще предложим и два малки откъса от „Неделник” на св. Софроний Врачански, за любовта към враговете ни и за похвала на светиите, защото скоро ще празнуваме с особена обич св. Йоан Рилски, чудотворец, св. Петка Търновска, св. вмчк Димитър Солунски, чудотворец.
По повод на предлагащите се все повече в общественото и медийно простраство негативни представи и публикации, свързани с Българската православна църква, оттук нататък в броевете на енорийския лист ще пишем все по-често за духовници и архиереи на Българската православна църква, които през всички времена на величие и падение на българската държава са носили с достойнство тежкия кръст на духовни водачи. Кога нашата църква не е била до своя народ? Кой е оглавявал борбите за църковна и народна свобода? Кога нашата църква не се е произнасяла по всички, включително и най-болезнените проблеми на ежедневието ни? Достатъчно е да отидем на църква, да участваме в св. Литургия, да чуем словото на свещеника, да отворим и прочетем отеческите книги, житията на светиите, а вече има и интернет страници, отворени за един огромен форум от духовници и богослови, където твърде очевидно се вижда, че нашата, Българската църква, е жива. В друг брой на енорийския ни лист стана дума, че Църквата не е само висшия клир, че Църквата, това сме всички ние, които прекрачваме нейния праг, изповядваваме Христос и се стараем да живеем по евангелските Му заповеди. Правилно е да имаме и гражданска позиция и да я отстояваме и затова в този брой, ще видим как това прави един много обичан свещеник от София, отец Александър Лашков, на страниците на книгата си от беседи и проповеди „С дух и истина”.
Енорийски вести | admin | 
16.10.2009 1:16