Певница

Тази страница съдържа работни материали на църковния ни хор. Надяваме се те да бъдат от полза на начинаещите певци и на всички, които проявяват интерес към църковното пеене.

Записи

Ноти

Текстове

Връзки

За певницата

Наричана още клирос, певницата представлява дървена поставка, обикновено с въртяща се горна част, където се разполагат и съхраняват богослужебните книги. Това е обичайното място на певците и четците в храма.

Появата на певниците е свързана с въвеждането в богослужението на антифонното пеене – редуване на двама певци или два хора – което е съществувало в предхристиянските времена и е било особено разпространено в гръцката драма. Според някои изследователи родината му е Месопотамия.

Преданието разказва, че св. Игнатий Богоносец (†107) чул във видение ангелски хорове, които антифонно възхвалявали Триединия Бог. Този вид пеене е въведено на Запад от папа Дамас (†384) през IV век, а в Константинопол – от св. Йоан Златоуст (†407), който отхвърлил по този начин арианските песнопения. Така в храмовете се утвърдили два клироса – десен и ляв, разположени симетрично от двете страни на дверите на иконостаса. За водещ е считан десният клир. Според някои стари богослужебни устави веднъж в годината, обикновено на Неделя Вайя (Връбница) певците от двете певници разменяли местата си.

По материали от: Литургика от архим. Авксентий, част 1, Пловдив, 2006.