Изворите на църковното богослужебно пеене
„И внезапно се яви с Ангела многобройно войнство небесно, което хвалеше Бога и казваше: Слава във висините Богу и на земата мир, между човеците благоволение!” (Лук. 2:13-14)
Ето така в рождественската нощ ангелите, известили идването в света на дългоочаквания Спасител, разнесли на земята първото християнско песнопение. Свещеното писание свидетелства за вярата на старозаветните хора, че ангелите и човешките същества пеят едни и същи песни; ангелите се явяват като множество от хорове, пеещи хвала на Бога. Пеещи серафими около Божия Престол е виждал в своите видения пророк Исайя (Ис.6:3); ангелска песен е чувал и пророк Йезекиил. И апостол Йоан споменава на няколко места в своето Откровение за песента на небесните жители. От религиозна гледна точка единствено разумните същества – ангелите и хората – са надарени със способността да пеят. Тази вяра в музикалното единство на земното и небесното е определила възгледа за пеенето в земната Църква като отзвук от ангелското, израз на възторжено и одухотворено състояние на човека, което го извисява до Бога. Молитвената песен е най-древният, най-естественият, може би и най-благородният начин за изразяване на молитвени чувства. Книгите на Ветхия завет свидетелстват, че музиката и песента са съпътствали миговете на Божия прослава още в древни времена, свещените песни са били неделима част и от първите християнски богослужения. Самият Иисус Христос е пял хвалебствана песен със св. Апостоли на Тайната вечеря преди молението на Елеонската планина (Мат.26:30).
Основа на първите християнски песнопения станала старозаветната богослужебна поезия –Давидовите псалми и свещените химни и песни на старозаветни пророци. От апостолските времена датират славословието „Слава во вишних Богу”, „Свете тихий”, „Да молчит всякая плоть”, входното „Приидите поклонимся”. Ако отначало в повечето поместни църкви пеели всички богомолци, Лаодикийският събор (365 г.) постановил църковни певци да бъдат специално подготвени лица. Това се наложило поради значителното нарастване на богомолците и усложняването на песнопенията. С разпространението на християнството в богослужебната музика започнали да навлизат много езически, светски и театрални елементи, които я лишавали от нейната безпристрастност и целомъдрие. Светите Отци се борели ревностно против това явление. На Шестия вселенски събор със специално правило било забранено несвойственото на Църквата пеене, по същото време било отхвърлено и използването на всякакви музикални инструменти освен естествения човешки глас. Сред основоположниците на литургичната музика и най-видните съставители на църковни песнопения са свщмчк Игнатий Богоносец (с чието име преданието свързва антифонното пеене), св. Климент Александрийски, преп. Ефрем Сирин, мчк Юстин Философ (автори на химни и песнопения), св. Йоан Златоуст, св. Атанасий Александрийски (въвел напевното четене в богослужението), преп. Роман Сладкопевец (творец на множество кондаци), преп. Йоан Дамаскин – съставител на Октоиха (Осмогласника) – основното правило за богослужебното пеене до днес. През 12 век българинът св. Йоан Кукузел опростил източната музикална система и оставил на поколенията ненадминати по красота духовно-музикални съчинения. В Западната църква усърдни творци на богослужебна музика са св. Амвросий Медиолански и св. Григорий Двоеслов.
admin | 
05.04.2012 8:43