Речник

Акатист (от гр. ἀκάθιστος   – “без сядане, неседален”). Хвалебно песнопение за прослава на Иисус Христос, Св. Богородица или даден светец, при изпълнението на което богогомолците стоят прави. Съставен е от 25 песни: основен кондак с припев, следван от последователно редуващи се 13 кондака и 12 икоса. Кондаците завършват с „Алилуйя“, а следващите ги икоси доразвиват темата на кондака и завършват с припева от първия кондак.

Акатистите са едни от най-поетичните и богати по съдържание творби в църковната химнография. Първият от известните акатисти, посветен на Пресвета Богородица, е написан в памет на чудесното освобождение на Константинопол от нашествието на персите (626 г.). Наричан е още Велик акатист. Според Устава той се пее на повечерието в първите четири петъка на Великия пост, разделен на четири части (статии), а в петия петък се пее целият Акатист.

Антифон (от гр. ἀντίφωνον – “отговарящ на гласа на другия, противогласник”). Древна литургична певческа практика на последователно редуване от двама певци или два хора. Така се именуват и определени части от богослужението, дори и да се пеят от един хор. Първоначално така се наричало последователното пеене на стихове от псалмите. На литургията се пеят три вида антифони: всекидневни, изобразителни и празнични.

Богородичен догматик (от гр. θεοτόκιον). Песен в чест св. Богородица, съдържаща похвала към нея и учение (догма-δόγμα) за личността на Иисус Христос и за същността на боговъплъщението. На вечернята богородичните догматици се пеят след стихирите на “Господи, возвах”.

Ектения (от гр. Ἐκτενής – протяжно моление). Молитвена поредица по време на богослужението. Свещеникът или дяконът приканва вярващите към молитва, отправяйки различни прошения, в края на които народът отвръща с “Господи, помилуй” или “Подай, Господи”. Ектениите биват: велика (произнася се в началото на службата и се състои от 12 молитви), малка, сугуба, т.е. “усилена” (всяко прошение завършва с тройно “Господи, помилуй”), просителна (започва с “Исполни молитву”) и заупокойна (при поменаване на починали).

Икос (от гр. οἶκος „дом“). Песнопение в състава на акатиста. Има сродно съдържание с това на кондака, но е по-пространно и развива темата на предшестващия го кондак, следвана от хвалебни стихове.

Ипакои (от гр. ὑπακοή – “послушание”, “внимание”). Един от най-древните видове църковни песнопения, във вид на припев, подпяване, посветено на Христовото възкресение или празнично събитие, което богомолците изслушват прави. Пее се на най-големите празници.

Ирмос (от гр. ειρμός – сплитане, връзка). Встъпителна строфа в канона. Създава смислова връзка между библейската песен и празничните тропари, за които служи като музикален образец.

Канон (от гр. Κανών – “правило”). Химнографско произведение с точно определена структура, посветено на прославата на даден празник или светец. Канонът е част от утренята, неделната полунощница и повечерието. Съставен е от поредица от песни (най-често 9, като втората песен липсва в повечето канони с изключение на тези от Постния триод). Всяка песен се състои от встъпителен ирмос и тропари. В неделни и празнични дни на утренята след песните се пеят катавасии. Мелодията на канона е подчинена на един от осемте гласа. Като жанр канонът се появил към края на VII век и постепенно изместил древния кондак, който също бил съставен от много строфи. Съдържанието на канона съпостява старозаветните образи и пророчества със съответстващи събития от Новия завет. Сред най-известните творци на канони са св. Андрей Критски (автор на Великия покаен канон, който се чете през първата седмица на Великия пост), св. Йоан Дамаскин и др.

Катавасии (от гр. καταβασία – „слизане“, „спускане“). ирмоси, които се пеят в края на песните на канона. При изпълнението им певците от двете певници са се събирали, слизайки в средата на храма, откъдето идва и наименованието им.

Катизма (от гр. καθίσμα- седален). Една от 20-те части, на които е разделен Псалтирът. Богомолците слушат катизмите седнали. Всяка катизма се състои от три части (“статии“ или „слави“).

Кондак (от гр. κοντός – дървена пръчка, около която били навивани свитъците с църковните химни, в последствие така са наричани самите песнопения). Кратка църковна песен, която се пее след шестата песен на канона на утренята. Съдържанието на кондака допълва това на тропара, разкривайки догматическото значение на даден празник. Един от най-бележитите творци в жанра е св. Роман Сладкопевец (6 в.).

Подобен (от гр.αὐτόμελιον ). Песнопение, което служи за ритмичен и мелодичен образец на други.

Полиелей (от гр. πολυέλεος – „многомилост“). Тържествено песнопение, съставено по псалми (134: „Хвалите имя Господне“ и 135: „Исповедайтеся Господеви“). Изпълняват се на празничната утреня и в определени дни на неделното всенощно бдение. Наричат се така заради прославата на Божията милост към израилския народ в неговите изпитания, изразена в повтарящия се стих „Яко в век милост Его“ (Пс.135). В подготвителните недели на Великия пост към полиелеите се прибавя и псалм 136: „На реках Вавилонских“.

Паримия (παρειμία от гр. „поговорка“). Откъс от Библията, предимно от Ветхия завет, който се чете от дякон или четец на службите срещу големи празници, през Великия пост и при някои треби.

Прокимен (от гр. προκείμενον – „предлежащ“). Стих от псалмите, произнасян от дякона или четеца преди четенето на Свещеното Писание – Апостола, Евангелието, като въведение към евангелския текст. Различаваме прокимен на апостолското четиво, прокимен на деня (на вечерното богослужение) и велик прокимен, който се произнася в неделите на Великия пост, срещу Господските празници и през Светлата седмица.

Самогласен (от гр. ἰδιόμελον). Песнопение със собствен напев, който не е повтарян от други стихири.

Светилен (от гр. φωταγωγικόν). Песнопение, което се пее в края на утренята, след Деветата песен на канона. С него се възпява Бог като светлина и Подател на светлината. Нарича се също Ексапостиларий.

Сmuxupa (гр. στιχήρον). Песнопения в стихотворна форма, изпълнявани между стихове от псалмите. Според мястото си в денонощното богослужение биват: стихири на “Господи возвах”, литийни, стиховни и хвалитни.

Тропар (гр. τροπάριον – тон, мелодия). Кратко песнопение, възпяващо и изразяващо същността на църковен празник или прославящо даден светец. Едно от най-старите църковни песнопения, свързано със самото зараждане на християнската химнография.