Писмо до Двери на православието относно тревогите в Западно- и Средноевропейската епархия на БПЦ

Скъпи братя сестри,

Действията на Св. Синод на БПЦ от 01 декември 2009 г. до сега приемаме с нужната сериозност. Считаме, че тези действия привидно хаотични, необясними, неканонични, неуставни, а с публикуваното фалшиво писмо на митрополит Симеон до Вселенския патриарх, придобили гротескна форма, са преднамерени, осъзнати, премерени и имат цели чужди на Христовия мир. Това става ясно в последното действие – църковен съд над митрополита ни, както и запрещаване от свещенослужение. Фалшивото писмо послужи за скрит мотив в полза на последвалото го решение.

Веднъж сторили грях и „неразбрали” това, част от членовете на Св. Синод на БПЦ продължават да упорстват в греха си и да го увеличават лавинообразно. Всички слова за Христов мир и любов изгубиха смисъл и започват да звучат кощунствено. В едно наше писмо до Св. Синод бяхме предупредили, че не желаем да участваме в жътвата, която някои архиереи (тогава само 7 на брой) посяха на 01 декември 2009 г. с „уволнението” на митрополит Симеон. Всичко започна с този нищожен акт на Св. Синод гласуван и утвърден с малцинство (от 15 митрополити, гласувалите за „уволнението” на митрополита ни са 7).

Становищата дадени на два пъти от митрополит Натанаил, изказванията на богослови в националните медии за неканоничността, противоуставността, нищожността на това решение на Св. Синод, мнението на митрополит Симеон, безрезервната подкрепа на всички енории от епархията му, не помогнаха да се поправи своевременно, поправимото. Митрополит Симеон не бе подкрепен само от две духовни лица, от които едното „духовно” лице останало ни в наследство от комунистическия атеистичен режим и спечелило си твърде печална слава в Париж в годините след 1990, е изгонено от своите енориаши, вкл. и със санкцията на митрополит Симеон.

С надежда прочетохме изявлението на митрополит Николай от 26 април, в което признава грешката си и е готов да се извини на митрополит Симеон, както и писмото на митрополит Йосиф от 27 април, който коментира печалното съвещание от 01 декември м.г. съвсем конкретно, изявлението на митрополит Симеон от 28 април, отново и отново писмата в подкрепа на митрополит Симеон от свещеници и миряни, наши събратя от другите енории на епархията, както и от широката християнска общественост в България.

Две публикации в официалния сайт на Св. Синод от 29 април, ни връщат в реалността, т.е. – че са насрочени вече избори за митрополит на 16 май в Берлин?!…, както и че са утвърдени решенията от VІІІ-я епархийски събор проведен в Рим през октомври миналата година?!…

България (а и светът) е едно малко село. Всичко се знае. Знае се кой, кой е, вкл. и в БПЦ. Знае се кой е агент от ДС, кой е масон, кой служи на Бога и кой се бори с Него. Кой Го изповядва с думи и пример и кой е сложил расото за да върши тъмните си дела. Знае се даже, кое „духовно” лице яде кюфтета на публично място през Велики пости (говорим за Париж), за изкушение на мнозина. Защо пишем това ли, защото свещенослужителите трябва да постъпват „достойно за званието в което са призовани” (Ефес. 4,1). Последният пример, обаче, с публикуваното в официалния сайт на Св. Синод фалшиво писмо премина границите на търпимостта. Знаем, че езикът ни не трябва да отива твърде далеч, че на хитростта и враждата трябва да се отговаря с доброта, сърдечен мир, сърдечна мекота, незлобие, за да се спре лавината, която чувстваме, че се приближава, но същевременно трябва да имаме разум и мъдрост за да запазим достойнството си.

Не можем да позволим владиката ни, свещениците ни, братята и сестрите от епархията ни, както пише много сполучливо Николай Паунов, (отново в Двери на Православието от 23 април т.г., цитираме го по памет) „живите им души да бъдат зелки и тикви в селска нива, по която се опитват да минат някои епископи, за да се докопат до митрополитската катедра, без да изцапат мантията си”.

Не можем да позволим фалшивото писмо да виси още в официалния сайт на Св. Синод и името на нашия свещеник архимандрит Емилиян Боцановски да стои още под него.

Не можем да позволим към нашите свещеници, които са написали опровержение в Двери на Православието, да се обръщат в сайта на Св. Синод по недостоен начин – пример: Редакционното изявление от 23 април, в което се прави опит за замитане на историята с фалшивото писмо, но явно не достигат сили, да се нарекат нещата с истинските им имена, и в публичното пространство се тиражират неистини, като например, че от много време животът в епархията ни е излязъл от контрол!?.., че трябва да се води разследване за фалшивото писмо публикувано в официалния сайт на Св. Синод от авторите му!?…, че свещениците написани (не подписани) под фалшивото писмо не бива да дават опровержения, а декларации за лоялност към Св. Синод!?… и т.н…

Уважаема редакция, говорител на Св. Синод, Вие подценявате авторитета и достойнството на митрополита и свещенниците ни. Освен духовните закони, които трябва да спазваме, длъжни сме да се съобразяваме и с човешките закони, които регулират поведението в обществото ни.

Какво да Ви отговорим друго, освен, че изявлението Ви не излъчва любов към истината, любов към ближния, уважение, възпитание, че не познавате живота на енориите в епархията ни. Знаете ли как се създава енория извън България? Че църква може да се придобие и обгрижва само с любов, много усилия, молитви и авторитет. Че освен достоен епископ, достоен свещеник, трябва да има и миряни, църковен народ, че енориите са създадени като асоциации с идеална цел и подлежат на контрол от държавните власти, които се различават съществено от контролните органи в България, че всички работят доброволно, че пътуват десетки километри за да дойдат в църква, че църквата е наша, че ние пеем, ние я чистим и се грижим за нея, че църквата това сме ние, бедни, несретници, учени, неучени, работещи, неработещи, че не сме анонимни, а се познаваме и сме приятели, независимо от всичките ни немощи и теготи на обикновени хора, че требите не отиват в джобовете на свещениците, а в касата на асоциациите ни, че скъсването с комунистическия режим е още твърде живо, за да си позволим, да го върнем през задната врата на така нареченото „послушание” за което ни призовавате. Послушание пред кого? Ние си имаме митрополит. Проблемите не са в нашата епархия. Проблемите се внасят в епархията ни. Отново и отново ще повторим – от сили чужди на Христовия мир. Нашият владика не е агент на ДС, не е масон, не се среща с тамплиери и не служи с тях, не ръкополага архонти. Защо Св. Синод си затваря очите пред тези факти и не извика известните на всички провинили се архиереи пред вече приготвения за дядо Симеон църковен съд. И друго, не сме икуменисти, нито разколници, нито искаме да бъдем такива. Това е известно на мнозина, известна е конфузната ситуация, в която сам влезе Св. Синод (три дни да заседава над фалшиво писмо и да излезе с „Решение”). Затова чрез Двери на Православието се опитваме да информираме нашите братя и сестри в България, че се отиде твърде далеч и затова сега усилията трябва да са твърде големи. Включително от християнските медии, и от всички християни. Затова се иска страх от Бога. Грижа за съдбата на БПЦ, отново казваме любов, уважение помежду ни. Една истинска църква, която не е само по име християнска и православна, трябва да е възпитала духовните си чеда да пристъпват с открит и свободен дух към разрешение на големите въпроси, които тревожат. Иначе ще вървим по старому.

Научаваме от Двери на Православието, че Св. Синод се събира на заседание на 3-ти и 4-ти май за преразглеждане случая с митрополит Симеон. Питаме се нашия митрополит поканен ли е на това заседание? Ако не, кой ще представлява Западно- и Средноевропейската епархия в Св. Синод. Кой познава повече от митрополит Симеон живота и проблемите й? За да не жънем повече горчиви плодове, нека не забравяме двете най-важни заповеди, които ни остави Христос – любовта към Бога и любовта към ближния. И да продължим с Блаженствата: „Блажени бедните духом…, блаженни кротките…, блаженни миротворците…, блаженни чистите по сърце…” Пеем ги на всяка св. Литургия, но живеем ли ги?…

Не съдим никого, съдим явленията, които ни връхлетяват. Знаем, че има покаяние, много, много ни е нужно, да даде Господ с покаяние да завършим дните си и да не упорстваме и закоравяваме в греха.

Не знаем каква е Божията воля. Дай Боже, тези събития да послужат като катализатор за духовно обновление на БПЦ. В епархията, това вече се случва. Видя се ясно, кой, кой е. Защото по делата се познаваме.

Бог да дава сили на митрополита ни! Той постъпи по примера на +Екзарх Антим І: „Там, където народът, там и ние”.

С нами Бог!

И накрая поздрава, с който трябваше да започнем

Христос възкръсна!

Наистина възкръсна!

Църковното настоятелство на БПЦО при храм „Св. патр. Евтимий Търновски” Париж

Париж, 02 май 2010 г., 5 Неделя след Пасха – на Самарянката

Няма коментари

No comments yet.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Leave a comment