ПРЕДИЗВИКАНО ПИСМО, ИЛИ КАКВО СЕ СЛУЧВА В ЗАПАДНО И СРЕДНО- ЕВРОПЕЙСКАТА ЕПАРХИЯ НА БПЦ

Второ, отворено писмо

на църковното настоятелство на БПЦО „Св. патриарх Евтимий Търновски” в Париж

До: Негово Светейшество българският патриарх Максим

Копие: Св. Синод на БПЦ

Копие: Негово Високопреосвещество митрополит Симеон

Копие: Църковните общини от Западно и Средно-европейската епархия на БПЦ

Ваше  Светейшество,

В началото на Великия  пост сме. В  това време светите отци на Църквата са излизали от манастирите и се усамотявали в пустинята за да прекарат там св. Четиридесетница изцяло отдадени на Бога, за Когото копнеела душата им.

Какво правим ние днешните християни от Западно и Средно- европейската епархия  в това време отредено за пост и  молитва. Какво правим и как се чувстваме ние енориашите от БПЦО „Св. патриарх Евтимий Търновски” в Париж. За съжаление, колкото и да искаме, не можем да останем встрани от атаките, на които е подложена епархията ни. Не сме първите, които Ви обърнахме и отново обръщаме внимание за бурята, която някои наши висши архиереи се опитват да посеят в Западно и Средно- европейската епархия и не искаме да участваме в жътвата, която ни готвят. Проблемите в епархията ни се натрупват и трябва бързо да се възстанови Христовият мир.

На 01 декември 2009 г. нашият владика беше „уволнен” от Св. Синод на БПЦ!? На протестното ни писмо-молба от 02 декември 2009 г. до Вас и до Св. Синод не ни беше отговорено. Три месеца по-късно все още чакаме. Ние чакаме Вашия официален отговор. Да, искаме обяснение. Достатъчно аргументирано и ясно. Вместо отговор, ние получаваме от „протосингела” на митрополит Галактион различни депеши, с които ни се вменяват задължения: Да не споменаваме в св. Литургия нашия митрополит Симеон, а да споменаваме митрополит Галактион; Да се обръщаме към митрополит Галактион за финасовата помощ при разпределението на субсидиите за 2010 г. понеже иначе, ще бъдем наказани!?

За Рождество Христово получихме „уволнение”, сега за Възкресение Христово може да получим и наказания!?

Защо  пишем „уволнение” в кавички. Защото от изявлението на митрополит Натанаил, публикувано след решението на Св. Синод в „Двери на Православието” научихме, че освен неканонично и неуставно, митрополит Симеон е уволнен не с мнозинство, а с малцинство!? Това е факт неколкократно публикуван и удостоверен и от други достатъчно уважавани източници. Оказва се, че в Св. Синод на БПЦ от 15 митрополити, гласувалите за уволнението са 7, т.е. недостатъчно, за да бъде прието решението. Т.е. приемането и изпълнението на решението е нищожно.

В предаванията „Вяра и общество” по БНТ неколкократно беше разискван скандалния случай с „уволнения” ни митрополит. Всеобщата оценка е, че решението на Св. Синод е неканонично и противоуставно. Такова е мнението на изтъкнати наши богослови. Такова е мнението на митрополит Симеон и на почти всичките ни свещеници, само трима отсъстващи, събрали се на епархийската конференция в Берлин, намерили израз в решенията и протокола от 29-30 януари 2010 г., които ние като послушни чеда на Христовата църква изпълняваме.

Ваше  Светейшество, не оставяйте поверения Ви от Господа за духовно обгрижване църковен народ. Не позволявайте на сили чужди на Христовия мир (все още малцинство) да определят съдбините на БПЦ, защото архиерейските одежди не могат да помогнат на солта, която не соли. Не позволявайте да бъдем изкушавани, не позволявайте да се изпращат емисари из Европа за да създават вражди и да изправят брат срещу брата. Не позволявайте да се нахлуватака грубо в нашата епархия, както и да се легитимират на всяка цена духовни лица с печална слава. Не позволявайте да се използват лостовете на държавата, за да се отнеме това, което нашите свещеници и енориаши са придобили с много усилия и по Божия милост. Не позволявайте да се руши съграденото, защото то е съградено с любов, труд и молитви на много наши братя християни, живи и представили се в Христа, както и по молитвите и усърдието на митрополит Симеон, нашият митрополит, създателят на Епархията по Божията милост, епархията на стотици хиляди наши сънародници емигранти, които тук в в лоното на БПЦ кръщават децата си, тук се молят, венчават, изповядват, причастяват, тук умират.

Не  позволявайте  също да се изказват официални  становища, които засягат достойнството  на Римо-католическата църква. Не позволявайте да се критикува един братски християнски акт на уважение кам главата на католическата църква, като „прочутото” коленопреклонно целуване на ръката на папата от епископ Тихон, защото това сториха и други наши архиереи, това направи и архиепископът на Париж, при посещението на приснопаметния руски патриарх Алексий ІІ в Париж. Между другото, не е лошо да се помни, че изключително красивата ни църква  в сърцето на Рим, на едно от най-известните и посещавани места, е отдадена за ползване на БПЦ като дар от вече покойния римски папа Йоан Павел ІІ, точно така, както е на десетки други места в Европа. Никой не говори за молитвено общение и причастяване с католици, а за нормалната в Европа християнска братска любов и помощ. Та да си зададем въпроса, и да помислим, кой е нашия ближен?

Молим Ви бъдете предпазливи, деликатни, стъпвайте леко, защото вървите по мечтите ни. Тук храмовете ни не са само дом за молитва, те са и нашата малка България, нашата Родина, опитваща се да приюти, както емигрантите напуснали страната ни, за да се спасят от комунистическия режим, като са променяли даже имената си, за да опазят живота си, така и една огромна част от народа ни, напуснала България по икономически причини след 1989 г.

Сещаме за новопредставления наш духовен брат отец Иван Бонев, българския свещеник в Барселона, който когато на смъртния си одър научава за „уволнението” на дядо Симеон, два часа не може да си поеме дъх от болка и вълнение. Кой ще му поиска прошка, късно е вече, как ще се изкупи тази вина? И на това чакаме отговор.

Днес  прочетохме в църква Вашето обръщение по повод 140 години от учредяването на Българската екзархия. Още един повод да си припомним, че винаги духовното възраждане предшества икономическия и политически напредък на народ и държава. Споменахте някои от основните участници в тези събития, големи наши духовни водачи, чийто пример са ни оставили за подражание, чийто глас е звучал силно, ясно и които са наричали нещата с истинските им имена. Така, както е постъпвал и последния български възрожденец, също участник в споменатите събития, Варненско-Преславския митрополит Симеон (1840-1937), носещ духа на нашето Възраждане, на всичко чисто и светло, което народът ни сам създаде, този дух, който той съумя да опази, да пренесе през годините и да завещае на потомците, и само един пример, който не си е позволил да взема дарения от новобогаташите, забогатели несправедливо в периода на войните в началото на 20 век. Така се дава пример, примерът на един достолепно изпълнен, човешки, християнски и архипастирски дълг. Думите без дела, любов и християнски морал не са достатъчни. Хубаво е, че споменахме днес тези наши архиереи, добре ще е да поменаваме и мъчениците от най-новата история на България, на които сме длъжници.

И накрая един цитат (стихове 5, 10, 15, 20, 35) от произведението на св. Григорий Богослов „За мен самия и за епископите” част от което беше публикувано в Двери на Православието на 23 януари 2010 г.: „Но за да не изглежда, че лошите господстват над всичко и че пътят им е гладък и при това никой не им се противопоставя, все пак аз предавам техните дела на последния огън, който всичко побеждава и очиства справедливо. Дори да не сме научили за всичко поради някакви хитрини, все пак аз ще поразя убийците с моята скромна реч, защото всъщност тези, които неправилно съдят, са убийци, проливащи кръвта на невинните души: всички, които аз съм отглеждал и които водих напред. Но ще кажа това, което желаех, без да се боя от укорите, от това, което е забранено на всички, и което ненавиждам повече от всичко. Аз, разбира се, няма да започна да назовавам имена, за да не излезе така, че разкривам това, което трябва да остане скрито, за да не се осмели устата ми да отиде твърде далече. Но пази се само от едно – от лошите епископи, не обръщайки внимание на „достойнството на техния престол”. Всеки може да получи високо положение, но не всеки – благодат. Обърни своя взор към овчата кожа, разгледай зад нея вълка! Убеждавай ме не с думи, а с делата си.”

С ясното съзнание, че както съдим, така ще бъдем съдени, просим Вашите отечески молитви! Спасението е лично дело, но само в лоното на Христовата църква. Като нейни верни чеда, ще приемем Божията воля, такава, каквато е!

Простете  ни, простете ни за горчивите думи, които излизат от сърцето ни!

Простено  да Ви бъде и на Вас!

На  многая лета Ваше Светейшество!

Леки  и спасителни пости!

С болка, но и с надежда за възтържествуване на правдата, за която обичаме да говорим, но проличава в делата ни, Ваше Светейшество, крепко целуваме десницата  Ви!

С нами Бог!

Църковното  настоятелство на БПЦО „Св. патриарх Евтимий Търновски” в Париж

21 февруари 2010 г., І Неделя на Великия пост – Православна

Няма коментари

No comments yet.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Leave a comment