Пикник за празника на св. братя Кирил и Методий

Тази година общината ни съучаства в организирането на традиционния ежегоден пикник посветен на паметта на св. св. Кирил и Методий. Включихме се с голяма радост и желание да поддържаме жива традицията и да продължаваме и занапред да си спомняме за живота и делото на светите братя.

Ето детайли относно организацията.

Дата, час и място

Тази година пикникът ще се състои на 31 май от 12ч30 на обичайното място — поляната пред кметството на Моранвилие (Morainvilliers). Мероприятието ще започне както всяка година с благословение. Тази година това ще извърши о. Иван Карагеоргиев.

Транспорт

За тези, които са с кола, моля вижте на Гугъл мапс или друг сайт как да стигнете до Моранвилие (Morainvilliers 78630). Nамира се на 30-тина км западно от Париж, недалече от Поаси (Poissy).

Ще има организиран транспорт, който ще тръгне в 11ч15 от Porte de la Chapelle. Съвсем скоро ще публикуваме повече детайли, както и телефон за връзка и резервации.

Програма

В момента финализираме програмата. Можете да посетите отново този сайт до десетина дена и да видите програмата с повече детайли. Разбира се ще има томбола, танци, други изненади, които няма да издаваме.

Хапване

Носете си, както обикновено, всичко каквото ви се хапва и пийва. На място ще има също вкусотии, които ще можете да опитате.

Както се вижда от редовете по-горе, тепърва ни предстои да уточним голяма част от приготовленията. В случая по-важното е, че празник ще има и, че всички са поканени да се присъединят.

Съвсем скоро ще публикуваме допълнително информация. Можете да поглеждате и фейсбук страницата на общината, където също ще публикуваме информация.

Годишно отчетно събрание

На 26-ти април – на Жените-мироносици се състоя годишното отчетно събрание на енорията ни, на което църковното настоятелство на прави равносметка за изминалата 2014 г. На този линк можете да прочетете годишния доклад.

nastoqtelstvo

Настоятелството представи годишния доклад пред общината

 

 

obshtina

Членовете на общината изпълниха залата за събрания

 

Пасхален поздрав от митрополит Антоний

пасхално–поздравление

Репортаж на orthodoxie.com върху експозицията « Небесна красота на земята »

Предлагаме ви репортаж, който засне екипът на orthodoxie.com при откриването на изложбата « Небесна красота на земята ».

Exposition d’icônes orthodoxes contemporaines « Beauté céleste sur terre » from J. Panev on Vimeo.

Честваме паметта на св. Иван Рилски

На днешния ден честваме паметта на св. Иван Рилски чудотворец — молител и застъпник за целия български народ. Св. отче Иване, моли Бога за твоите чеда в и извън Родината.

10.19_sv_Ivan_Rilski

Тропар (гл. 1)

Покаяния основание, прописание умиления,
образ утешения, духовнаго совершения
равноангельное житие твое бысть, преподобне.
В молитвах убо и в пощениих и в слезах пребывавый,
отче Иоанне, моли Христа Бога о душах наших.

Oснова на покаяние, пример на умиление,
образец на утешение и на духовно съвършенство
бе твоят равноангелски живот, преподобни,
като си пребивавал в молитви, постничество и сълзи.
Oтче Иоане, моли Христа Бога за нашите души!

 

Кондак (гл. 8)

Ангельскому житию поревновав преподобне,
вся земная оставив, ко Христу притекл еси:
и Того заповедьми ограждаяся,
явился еси столп непоколебимь от вражиих нападений.
Тем зовем ти: радуй ся отче Йоане, светило пресветлое!

Kато си поревнувал ангелско житие, преподобни,
ти си оставил всичко земно и си се притекъл към Христа!
Ограждайки се с неговите заповеди, ти си станал стълб непоколебим от нападенията на врага.
Заради това ти викаме: радвай се, отче Иоане, светило пресветло!

Акатист на св. Иван Рилски.

За св. Георги Победоносец

автор: свещ. Румен Цветков

св. Георги

Скъпи братя и сестри,

днес честваме паметта на светия великомъченик Георги Победоносец. Светият Великомъченик е роден в малоазийската област Кападокия в края на 3ти век, на територията на днешна република Турция. Израстнал е в дълбоко вярващо християнско семейство. Неговият баща приел мъченическа смърт за Христа, когато Георги бил още дете. Неговата майка, която притежавала имот в Палестина се преселила там със сина си и го възпитавала в строго благочестие и ревност по Христа Спасителя. По-късно младежът Георги постъпил на служба в римската войска и неговата мъжественост и храброст били забелязани от тогавашния император Диоклетиан, който го приел като негов стража с войнското звание “комита”, което значи един от старшите военачалници.

Императорът-езичник, който направил много за възраждането на римското могъщество и ясно разбирал каква опасност представлява за езическата цивилизация тържеството на Разпнатия Спасител, в последните години на управление засилил особено много гонението над християните. Когато Сенатът заседавал в Никомидия, императорът предоставил на всички управители пълна свобода в разправата с християните и обещал своята неограничена помощ за това.

Св. Георги като узнал за това решение, раздал цялото си имущество на бедните, пуснал на свобода слугуващите роби и се явил пред римския Сенат. Мъжественият войн твърдо се противопоставил на императорския замисъл, изповядал себе си като християнин (за ужас на римските първенци) и призовал
всички да признаят вярата в Христос — Разпънатия Спасител. Църковната памет е съхранила думите на светеца, който пред императора и Сената изповядал:
— Аз съм роб на Христа, моят Бог и като се уповавам на Него съм застанал пред вас по своя собствена воля, за да свидетелствам за истината.
— Какво е истината ? — повторил въпросът на Пилат Понтийски един от високопоставенит, на който св. Георги отговорил: — Истината е сам Христос, Гоненият от вас !

Прочети още »

Покаянието – творческо озарение или лоша безкрайност

Защо покаянието не е “пропуск” за причастието, как да не изгубим дълбочината и истинността му. От сайта на Двери.

Изповед и причастие

За същността на изповедта и причастието, според о. Александър Шмеман. От сайта на Двери.

Църква и Фейсбук

автор Ивайло Ганчев

Мотивация за тази статия

Конкретната причина да се впусна в тези размисли е, че нашата енория наскоро откри своя страница във Фейсбук. Всъщност това си е съвсем нормално – живеем в 2012 г., енорията ни е събрала доста млади членове със свои страници в социалната мрежа, които динамично участват в енорийския живот – организират събития, споделят информация със събратята си, за което и енорийският ни сайт дава пространство. Затова е естествено да се сдобием със своя страница и във Фейсбук, на която също да публикуваме новини, статии, мисли.

Въпреки това вече си имах мнение за тази социална мрежа от гледната точка на информатик, който използва основно свободни софтуери и е чувствителен на тема неутралност на Интернет и отворени стандарти. Затова реших, доколкото ми стигат силите, да споделя своето отношение към ФБ през погледа на християнин, какъвто поне се стремя да бъда.

За Църквата

Мисля, че всяко разсъждение трябва да започне оттук — какви са целите на двете и към какво се стремят, не за да ги съпоставям, разбира се, а за се опитам да откроя какво можем и трябва да търсим и очакваме от тях.

Сред хилядите страници за Църквата като тяло Христово, които могат да бъдат цитирани, се спрях на няколко статии за отправна точка – те изразяват разбирането ми за Църквата и живота ми в Нея като мирянин. 1 2 3.

Църквата е тайна. Това е мястото, където срещаме Господ, където се завръщаме изподрани от странстванията по кривите пътеки на ежедневието ни и където Той отново и отново ни лекува. Това е мястото, където се извършват св. Тайнства, по време на които сам Господ излива над нас благодатта Си. Това е място, но и момент. Мястото и моментът, в който се намираме сред братята и сестрите си и загърбвайки егото си, издигайки се над личните, родствените, националните особености, ставаме едно в името на Този, Който е в центъра на Църквата.

На Църквата Господ е отредил да свидетелства за Истината и с цената на лишения, скърби, въпреки рисковете и възможните беди винаги да бъде живото свидетелство на вярата в Господ и вестителка на идващото Негово царство. Да разпространява Благовестието, да повтаря и засвидетелства Христовите истини в моменти, когато те са забравени в обществото ни, да бъде стожер на заповедите, които Той ни остави, да приема нови членове и чрез усърдие и търпение, с много любов да им позволява и помага да израстват и усъвършенстват духовно и да се приближават към Христа.

Това Църквата е вършила от самото си създаване, върши и днес. Тя винаги е съумявала да се се впише във времената така, че вечните истини да блестят с универсалността си, а не да се превръщат в депресивен спомен за отминалите времена, нито в нездрави блянове за райското бъдеще. Църквата винаги е била в епохата си, в момента, сега. Тя е разбирала времената, приемала е едно, отхвърляла е друго.

Така стоят нещата и днес в нашата свръхдинамична и постмодерна цивилизация, доминирана от информацията и информационните технологии. Църквата отново се опитва и до голяма степен успява да си послужи с тях, само и само да бъде по-близо до човека, до хората, които в днешно време все по-често наричаме “масите”.

Ето как бавно и постепенно (доколкото “бавно” и “постепенно” са думи присъщи на епохата ни) църквите се сдобиха с пространство в Интернет, започнаха да използват сайтове като YouTube, Flickr, доста свещеници имат лични страници, от които не спират да катехизират и да свидетелстват за Истината. Като продължение на тази тенденция и Фейсбук се населява все по-осезаемо от духовници, богослови, енории и други църковни структури.

Напълно разбирам желанието на всеки отдаден на мисията да разпространява Словото Божие да се включи в тази социална мрежа и да продължи мисионерската си дейност от реалния свят във виртуалния. Та това е една гигантска общност, в което над 800 милиона душѝ ден и нощ обменят, споделят, разхождат се, търсят, а може би и се търсят. Естествено е за един свещеник да счете като необходимо, едва ли не задължително присъствието си в този световен форум, както и светите Апостоли са били по тържищата, пазарите и навсякъде, където е имало шанс да открият отделилите се овци.

Затова нека да задълбочим малко разсъждението в тази насока – какъв вид тържище е Фейсбук.

За Фейсбук

Преди всичко Фейсбук не е просто средство за комуникация и би било погрешно в представите си да го свеждаме само до това. Става дума за огромна фирма, организация, която има за цел единствено да трупа печалби и да ги разпространява между акционерите си. Това е средство за печелене на пари чрез продажбата и търговията с лични данни, които се натрупват при комуникацията между отделни хора и групи, абонати на тази мрежа. В това се състои и същината на въпроса – търговията с тези данни е в основата на бизнес модела на тази фирма.

Прочети още »

Енорията трябва да стане общност

Погледът на игумен Арсений Соколов за християнската енория. От сайта на Двери.