Живата традиция на българската икона

На 11 май, деня, в който честваме светлата памет на св. равноапостолни братя Кирил и Методий в Българския културен център в сърцето на Париж се откри изложение под название « Духът на България » на икони с участието на седем български иконографи, преподаватели и студенти от единствената академична специалност по църковни изкуства в България при Великотърновския университет « Св. св. Кирил и Методий ».

Организатори са Българската православна църковна община в Париж « Св. Патриарх Евтимий Търновски » и Българският културен център под патронажа на българският посланик във Франция г-н Марин Райков.

На откриването на изложението църковни песнопения изпълни хора на Българската православна църковна общност в Париж.

Събитието беше заснето от екип на телевизионния канал Франс 2, като първа част от предаване за Българската православна църковна общност в Париж. Втората част на предаването ще се състои на 29 май в храма със заснемане на светата Литургия.

Тези телеграфни новини цитирани в редица медии в навечерието на събитието, ще допълним със следното:

Целта на организаторите е да се продължи синовния ни дълг към отците във вярата и в писмеността ни, както и да се подчертае, че културата предполага вярата, а вярата – културата…

Многобройните гости направили от събитието – празник, бяха наши сънародници, свещеници и енориаши от братските християнски църкви в Париж, много френски приятели на България, отговорни служители на българското посолство.

Тук е мястото да благодарим на българските иконографи за достойното представяне на съвременната българска православна икона – д-р Ваня Сапунджиева, специално пристигнала от България за подготовката и представянето на изложението, доц. Миглена Прашкова, Цветелина Максимова, Десислава Иванова, свещ. Добромир Димитров, Йордан Йорданов и нашата енориаша Елена Карагеоргиева.

Веска Колева, също наша енориаша, която подготвя магистратура в Богословския институт « Св. Сергий Радонежски » в Париж участва символично в изложението с дърворезба – рамка за една от иконите на Елена Карагеоргиева. Друго събитие свързано с нея, което остана почти незабелязано за християнската общност в Париж е, че Веска Колева изработи целия резбован иконостас на храма в Chaville към Западноевропейската епархия на Руската православна църква към Вселенската Патриаршия с предстоятел отец Живко Панев, който е преподавател в Богословския институт « Св. Сергий Радонежски » и е един от създателите и реализаторите на най-големия православен сайт във Франция orthodoxie.com.

Признанието не закъсня. Организаторите на изложението решиха да повторят събитиетието отново на 11 май 2012 г.!

Да даде Бог добър път на всички, които направиха това възможно!

Изложението продължава до 27 май.

Църковното настоятелство на БПЦО « Св. Патриарх Евтимий Търновски » в Париж с предстоятел архимандрит Емилиян Боцановски.

Фотогалерия:

Откриване на изложението. В средата г-жа Уляна Богданска от Българското посолство в Париж, отдясно г-жа Диана Игнатова – директор на Българския културен център, отляво поред: д-р Ваня Сапунджиева – куратор на изложението, протойерей Николай Озолин – професор по Иконология в Богословския институт „Св. Сергий Радонежски” в Париж и ученик на известния руски иконограф Леонид Успенски и иподякон Иван Карагеоргиев – богослов, енориаш от БПЦО „Св. патр. Евтимий Търновски” в Париж.

Д-р Ваня Сапунджиева и иподякон Иван Карагеоргиев по време на откриване на изложението

Част от хора на БПЦО „Св. патр. Евтимий Търновски” по време на изпълнение на църковни песнопения

Благословение и поздравление за Рождество Христово

Рождество Христово

Рождество Христово

Като гледаме към миналото, както и към днешните времена, ще видим, че никоя епоха не е била лишена от тайнството на спасението. Това, което са проповядвали апостолите е същото, което пророците предсказаха. Бог чрез своята Премъдрост, разпределя по такъв начин делото на спасението, че ни прави по-възприемчиви да отговорим на Неговия зов. Евангелието, което беше предсказано с много знамения и писания, стана така по-лесно и недвусмислено за възприемане и разпространение.

Не е вярно, че Бог трогнат, като вижда обърканото състояние на човечеството, чак тогава се е намесил в неговата съдба. От самото създаване на човека, Той начертава за всички единствен и еднакъв път на спасение. Божията милост само се е увеличила, но не е започнала с влизането на Христос в историята. Тази Божия любов е еднакво силна, както днес, така и през времето преди Христовото въплащение, така че еднакво са облагодетелствани тези, които са вярвали на пророческите предсказания и тези, които са повярвали след Рождество Христово.

Родилият се от св. Богородица и Св. Дух „човешки син“ обединява в себе си пълноценния човек и съвършения Бог. В Христос са вплетени нашето естество, без да бъде изменено (като се изключва от него само заразата на греха), но и Божественото естество не е отслабено или затъмнено от нашето. Нито Христовата плът е станала неуязвима, поради връзката с божественото, нито Божието накърнено, заради контакта с човешкото естество. Това е засвидетелствано от Неговите дела, от Неговите чудеса и Неговото Възкресение.

Всеки вярващ, възроден от св. Кръщение, е призван да стане нов човек, включен и причастен в естеството на Спасителя, който стана „човешки син“ за да бъдем ние Божии чада. Така ставаме причастни към Божието тяло и Божията светлина чрез осиновяване. Това е ясно казано от св. апостол Петър: „Вие обаче, сте избран народ, царско свещенство, свят народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходството на Тогова, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина“. (Пр. I ,2-9). Амин!

Щастливи и спасителни празници!

Архимандрит Емилиян

Енорийски вести

Скъпи братя и сестри,

Имаме специален поздрав и благословение към цялата община от отец Емилиян, който както знаем прекарва отпуската си до 08 юли в България.

Голямата новина е, че Св. Синод избра Константийския епископ Антоний за викарий на митрополит Симеон, виж тук. Според информация от Двери на Православието Негово Преосвещенство епископ Антоний ще бъде в св. Митрополия в Берлин на 25 юни т.г.

На 18 юни обичания от всички наш енориаш иподякон Матей Бонев получи дипломата си за завършено образование в Богословския институт в Париж „Св. Сергий Радонежски”. Да му честитим, да му пожелаем на многая лета, и както благославяха в миналото бащите чедата си, когато им предстои да тръгнат на път, да му кажем и ние така „На добър час, скъпи Матей, дерзай, с нами Бог!”

Другата важна за нас новина е, че на 19 юни идва от България д-р Ваня Сапунджиева, избрания от църковното настоятелство иконописец за довършване на липсващите изображения на иконостаса ни. Както вече ви информирахме Ваня Сапунджиева е д-р по изкуствознание и изобразителни изкуства (иконография), преподавател по иконопис в Богословския факултет на ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”. За наша радост тя пристига със съпруга си Тодор Енчев, който също е преподавател в Богословския факултет на ВТУ.

Иконографската програма за изпълнение е както следва:

Цокълен ред включващ 8 икони:

Сцени от Сътворението по Битие 1 гл.:

1. СЪТВОРЕНИЕТО НА НЕБЕТО И ЗЕМЯТА, ДУХ БОЖИЙ СЕ НОСИ НАД ВОДАТА;
2. ДЕН ПЪРВИ – БОГ СЪЗДАВА СВЕТЛИНАТА, ОТДЕЛЯНЕ НА СВЕТЛИНАТА ОТ ТЪМНИНАТА;
3. ДЕН ВТОРИ – БОГ ОТДЕЛЯ НЕБЕТО ОТ ЗЕМЯТА;
4. ДЕН ТРЕТИ – БОГ ОТДЕЛЯ СУШАТА ОТ ВОДАТА, СЪЗДАВА РАСТЕНИЯТА;
5. ДЕН ЧЕТВЪРТИ – БОГ СЪЗДАВА СЛЪНЦЕТО, НЕБЕТО И ЗВЕЗДИТЕ;
6. ДЕН ПЕТИ – БОГ СЪЗДАВА ЖИВОТНИТЕ;
7. ДЕН ШЕСТИ – БОГ СЪЗДАВА АДАМ И ЕВА;
8. ДЕН СЕДМИ – БОГ СИ ПОЧИВА.

Апостолски ред, трети ред (най-горен), включващ 6 икони:

Св. ап. Петър, св. ап. Павел – централни, и четиримата евангелисти – Матей, Марк, Йоан и Лука.

Изпълнението на програмата ще се осъществи в периода от 21 юни до края на юли т.г.

Предлагаме ви обръщението на Ваня Сапунджиева към нас по повод предстоящата й работа, цялостното излъчване на завършения иконостас, както и нещо много важно за да бъде резултатът още по-добър, топлите чувства, които изпитва към нашата общност, която познава добре.

Сътворени от пръст и светлина

Ваня Сапунджиева

Празничният цикъл в живота на църквата създава усещане за вечно туптящото сърце на вярата ни. Така след Благовещението и Рождеството неусетно достигаме до отредените за пост и молитва дни на Великденския пост, за да се поздравим в израз на нашата надежда с Христовото Възкресение. Неизменно отправяме мислите си към Сътворението на света, към праведните и Рая, към който ни приближава жертвата на Нашия Спасител. И както животът и светът се развиват от хилядолетия, така и образния свят, чрез който се разкриват същността и вечността на вярата ни се променя, за да бъде в съзвучие със своите носители.

Тези редове са посветени на една малка, но много съществена част от вселената на християнското изкуство и култура, която е намерила отражение и място сред хармоничния и богат свят на иконостаса. Цялата негова украса – резби, елементи, изображения, представя постоянния стремеж на човека да търси Рая. Птици, серафими, херувими, цветя, плодове са сред най-любимите и употребявани изразни средства на резбарите и зографите от векове наред. От около две столетия, в цокълния ред, непосредствено под Царските икони започват да се резбоват или изписват сцени от Шестоднева и някои моменти от Стария Завет. Много и различни са предпочитанията на майсторите, но идеята е една – приемствеността между двата Завета и стремежът към Рая. Освен седемте дни на сътворението на света, се включват назидателните сцени на грехопадението и последвалото изгонване на хората от Рая, жертвата на Авраам, Мойсей получава скрижалите, стълбата на Яков.

Какво ме накара да предпочета в програмата за иконостаса на българския храм в Париж сюжети от Първата глава на Битие – основно стремежът към изчистеност и последователност при изобразяването на Сътворението. В осемте миниатюрни клейма ще намерят място сцените от Сътворението на безвидната и пуста вселена до Деня, в който Господ си почива. Предпочетох точно този вариант и поради факта, че освен в прекрасните цикли с мозайки от катедралите „Сан Марко” във Венеция или в Монреале, Сицилия, подобни иконографски програми върху иконостаси не са често срещани. И ако през нашето Възраждане, навлизат назидателни теми като изгонването от Рая, например, то днес търсим все по-често успокоението и надеждата, които ни носят райските селения. Когато пристъпваме с вяра и любов да приемем Христовите тайни или сме се усамотили в молитва, ние очакваме срещата с онова изгубено, но не и във вечността Божие царство. Животът ни предлага ежедневно далеч по-ярки и стряскащи примери на обратното, и така се чустваме много по-далече от нашето начало, което поразително просто е пресъздадено в библейския разказ. Ще го обвържа и с върха на иконостаса, където разпятието на Христос и неговата кръстна смърт са ключ към разбирането на цялата човешка история. От двете му страни като съкратен вариант на Деисисен ред над Царските икони, в клеймата ще бъдат поместени четиримата евангелисти и първоапостолите Петър и Павел. Те представят идеите за застъпничеството на Божията Майка, св. Йоан Предтеча и апостолите пред Христос за цялото човечество и неговите грехове, символизират и Второто Христово пришествие.

И още няколко реда – българският храм в Париж ме порази със своята семпла обстановка, изпълнена с обич в Христа. Зад всичко направено и случващо се в него прозира постоянството и силата на вярата на много българи, които са намерили в него упование и утеха за живота, който са избрали извън пределите на родината си. В много отношения той е един оазис на българския дух и вярвам, че ще остане такъв по молитвите и с усилията на многобройните му енориаши и съм благодарна, че мога да бъда част от тази общност чрез работата си по доизписване на иконостаса.

СВЕТО БОГОЯВЛЕНИЕ

Тълкувание от св. Иполит Римски на Евангелие от Марк  (1:9-12)

Св. Иполит Римски

– Елате, всички народи, при безсмъртното кръщение. Към живот призовавам пребиваващите в мрака на невежеството. Елате от робството при свободата, от тиранията при царството, от тленността при нетлението.

– Как, рече, да дойдем?

– При водата и Светия Дух. При водата, съединена с Духа, с която се напоява раят, с която се изхранва земята, с която израства дървото, в която раждат животните, и най-вече, в която се съживява възроденият човек, в която и Христос се е кръстил и върху която е слязъл Духът във вид на гълъб.

Това е Духът, Който в началото “се носеше над водата” (Бит. 1:2) и Който образува вселената, Който съгради творението и от Когото произлиза всичко живо, Който е действал чрез пророците и Който е слязъл върху Христос. Това е Духът, Който е дошъл върху апостолите във вид на огнени езици. Това е Духът, към Когото се устремил Давид, казвайки: “Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене” (Пс. 50:12). За Този Дух архангел Гавриил казва на Девата: “Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени” (Лука 1:35). С Този Дух Петър изговори онези блажени слова: “Ти си Христос, Синът на Живия Бог” (Мат. 16:16). С Този Дух е положен Камъкът на Църквата. Това е Духът, Утешителят, при теб изпратен, за да те направи дете на Бога.
Ела, най-сетне, възроди се, човеко, за Божието осиновение.

– Но как? – рече.

– Повече не прелюбодействай, не убивай и на идоли не се покланяй. Не пиянствай в чувствени наслади и не се поддавай на гордостта. Не се свличай в мръсотията на безнравствеността и очисти се от бремето на греха. Изплъзни се от оръжието на дявола и се въоръжи с бронята на вярата, както казваше Исаия: “Умийте се, очистете се, махнете от очите Ми злите си деяния; престанете да правите зло; научете се да правите добро, търсете правда, избавяйте угнетен, защищавайте сирак, застъпяйте се за вдовица. Тогава дойдете – и ще отсъдим, казва Господ. Да бъдат греховете ви като багрено, – като сняг ще избеля; да бъдат червени и като пурпур, – като вълна ще избеля. Ако поискате и послушате, ще ядете благата земни” (Ис. 1:16-19).

Църковен вестник, 26 януари 1998 година

Поздрав от нашия владика Симеон по случай Рождество, Нова година и Богоявление!

Рождество Христово

свещеноиконом Йордан Иванов Карагеоргиев

Празник е! Чудно хубав празник, събиращ милувките на детството ни по ония прашни и вити пътеки, които в такива дни всеки един от нас, извървява в душата си. Той звъни с чановете на пъстроногото ни детство, с първите болки край домашното огнище станали ни сега толкова скъпи. Сияе белотата на декемврийските преспи от нашите позабравени родни домове. Събужда ни с първите коледни петли и с неукрепналите, но ясно звънтящи в снежния студ напевни: “Коледа! Коледа!” Ако се взрем в тези така топли спомени ще видим, че между малките коледарчета, които щъкат и проправят пъртини в заснежените улички сме и ние самите. Там сме, и орехите и бонбонките са по джобовете и торбичките ни, и топлят малките ни нежни пръсти. Ето ние спираме, па ги преброяваме и в сърцата ни бълбукат малките изворчета на радостта. Пием от тях, и замаяни от доброта пеем заедно с ангелите, явили се на бедните витлеемски овчари: “Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!” После тръгваме с пастирите в тъмната нощ и стигаме до малката пещера, където положен в ясли е роденият младенец. Тук са и Майката Божия – блага, свята и пречиста, и праведния Йосиф, трепетен в своето мълчание, и тих като сърцето и съдбата си. Заедно с овчарите прекланяме колене с агънца в ръка – нашите добри дела, помисли и думи – малки дарове за Този, Който себе си поднесе в дар. Над пещерата небето разтворено пее хвалебната си песен, а откъм изток тайнствена звезда блести с топли снопове лъчи и милва пътя на идващите мъдреци.

Дева днес ражда Свръхестествения. Днес Бог се ражда. Великият свети Йоан Златоуст ще възкликне: ”Има ли нещо по земята равно на този празник? Бог е на земята, а човекът на небето; ангелите служат на людете, а людете са в общение с небесните сили; демоните бягат, смъртта е унищожена, раят е отворен, клетвата снета, грехът изчезнал, заблуждението изгонено, истината възтържествува. Като слушаш това прости се с унинието, по-високо от всяка надежда и очакване е това, че Бог е станал човек!”

Рождество Христово е! Нека да скътаме в шепите си топлината на празника и тя като огънче от орехова шума да заискри. Да кажем отново напевно: “Коледа! Коледа!”  не както тогава по старите къщурки и улици, а в душите си. Те са готови да го чуят, те са петимни да го доловят, те го чакат всяка година на този ден. Нека не им отказваме. Да докоснем Рождественската светлина, защото и занапред покрай нас ще минават дни и хора, а ние трябва да им носим радост, която като тътен да премахва преживяната горест. Тяхната и нашата. Защото осъзнали сме или не  – братя сме, българи, вечни до сетния час. И нужна ни е тази топлина, за да се помилваме понякога с думи и помисли. Особено на празник като Рождество.