Category: Без категория

Евтимиев енорийски лист : ноември-декември

Скъпи приятели, в настоящия брой  ще намерите :

  • отзвук от наскоро проведения събор на епархията ни.
  • В съзвучие с църковните празници през ноември – размисли за ангелите и децата.
  • Новини от живота на енорията.
Приятно четене!
БПЦО – Париж

Проповед на митрополит Антоний за втора Неделя след Неделя подир Въздвижение

Скъпи приятели, споделяме Ви проповедта на Негово Високопреосвещенство митрополит Антоний, произнесена в катедралния храм „Св. цар Борис Покръстител“ в Берлин на 2.10.2022 г., ден след eдинадесетият епархийски събор на Западно-и Средноевропейската епархия.
Ваше Високо преподобие, досточтими отци, братя и сестри, в днес прочетеното свето евангелие във Втората Неделя след Въздвижение се казва:” И ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам награда?“ (Лука 6:32-33)
Чрез тези думи на дееписателя, свети апостол и евангелист Лука, чухме тези твърде поучителни слова на нашия Господ Иисус Христос, койтo обръща внимание на онази реципрочност случваща ни се вървейки по житейския път. Защото много е лесно да обичаме онези които нас обичат и да правим добро на онези, които вършат към нас добро.
Ако се върнем назад в историята описана в Свещеното Писание, и си спомним, че още от времето на нашите прародители Адам и Ева та до наши дни, ние постоянно нарушаваме Божиите заповеди, постоянно обиждаме, загърбваме, прогневяваме Бога, но Той никога не ни въздава според нашето отношение към Него.
Той винаги се обръща към нас със своята бащинска грижа, винаги изпраща своята безпределна любов към нас човеците. Защото Бог обикна толкова човеците, че изпрати своя единороден Син между нас, за да стане човек и да поеме върху си греховете на всички нас.(ср. Йоан 3:16) Това е пример към който ни призовава и Светата Църква, да благославяме онези, които ни хулят, гонят, обиждат, да обичаме всички, независимо от това дали те ни обичат, да правим милосърдие и добро на онези, от които не очакваме да ни върнат нито милосърдие, нито някое добро.
Защото знаем, че награда ни ще бъде не тук на земята, а на небесата. Защото ако получим наградата си тук на земята, тогава тя ще ни бъде отнета в голяма степен на небесата. Защото живеем във време на промяна на ценности, промяна на понятията за добро и зло, защото в подрастващата младеж се възпитава това, че да успееш в житейския път трябва да бъдеш арогантен, груб, силен, със сила да отстояваш своите искания, своите права – противно на всичко което ни проповядва нашият Спасител Господ Иисус Христос. Защото Той ни казва: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си“(Йоан 13:35).
Ако имаме любов помежду си, там няма да има груба сила, няма да има агресия, арогантност, егоизъм. За съжаление днес егоизмът се възпитава като добродетел, като ценност, гордостта, тщеславието – като нещо, което ще ни доведе до успешен резултат в житейският ни път. Но Христос, който дойде от любов към човеците, и ни показа смирение, показа пътят, който е актуален и вчера и днес и во веки. Онзи простичък път на следването на Христос, в изкачването на Голгота, пътя на нашето дело на спасение.
Христос казва: „който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си“(Марк 8:34). Тези думи означават да отхвърли всичко от себе си, и гордостта, и себелюбието, цялата суета, т.е. всички онези грижи, които ни отдалечават от Бога, „…да вземе кръста си и Ме последва.“
Ние всички сме залисани в нашето ежедневие, но трябва да си зададем въпроса дали сме готови, тук, сега и веднага, да се отречем от себе си. От всичко онова, което ни заобикаля, от всичко онова, което ни обвива, задушава, от всичко онова, което си мислим, че ни е в услуга. Може ли да се отречем от всичко това поради ревност за нашето спасение? Не сме готови! Защото сърцата на повечето от нас са приковани тук на земята. Христос казва:
„Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат; защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви“ (Мат 6:20-21).
В голяма степен, тук живеейки на земята, нашето сърце е приковано към нея, но не става въпрос за привързаност към онези потребни неща за нашето съществуване, (защото знаем, че Бог не е оставил нито птиците без храна, без гнездо, без подслон, та камоли венецът на Неговото творение – човека ще остави).
В това отношение ние повече се осланяме на себе си, отколкото на Бога, разчитаме повече на себе си, отколкото да се молим на Бога, и едва тогава, когато ни застигне беда, скръб, нещастие, ние се сещаме във своето безсилие, че трябва да се обърнем към Бога. И пак тогава Бог не е жесток към нас, Бог не отвръща Своето Лице от нас, Бог не обръща гнева си към нас, Той не постъпва както ние постъпваме, когато някой ни засегне или ни обиди да се отвърнем от него, да го намразим, да се отдалечим от него, а Христос напротив, подава ни ръка, защото вижда, че сме слаби, че в този момент имаме нужда от Неговата подкрепа, защото сме изчерпали всички свои възможности, на своите приятели, на медицината, и т.н. В този безпомощен момент за нас, Христос ни обгръща със своята бащинска любяща и топла прегръдка, притиска ни към Себе си, и тогава ние чувстваме топлината на Неговата любов, подобно на дете, което се сгушва във своята майка, на дете към своя баща, на любим човек, ние усещаме тази топлина и няма как да не трепне човешкото сърце пред това.
Ако се обръщаме все повече и повече към Бога, няма нашето сърце да закоравее.
Обратното ако не търсим Бога, ако се отдалечаваме от Бога, сърцето ни закоравява за тези най-фини чувства на обич, на топлина, чувството колко сме малки пред Бога. И така закоравялото ни сърце подминава човешкото нещастие, подминава подадената ръка просеща помощ, подминава падналия човек на улицата, подминаваме сякаш нас няма да ни достигне същото това нещастие, тук, сега или утре.
Бог ни призовава да бъдем милосърдни, защото ако извършваме милостиня, ще наследим наградата на небесата, награда, която никой тук на земята няма да ни се отнеме.
Затова, обични в Господа братя и сестри, всяка неделя, в Светата Литургия се чете определено евангелско четиво, което съдържа своето непреходно послание, което е актуално и вчера, и днес и во веки. Думите на Спасителя, които Той е изрекъл тогава пред своите ученици, пред насъбралото се множество, по време на Неговата обществена проповед, са актуални и ще бъдат актуални во веки веков, защото те са думи, в които се крие ключът за щастието, за спокойствието, за утехата в сърцето, ключът за успешният житейски път на всеки един от нас, защото ние тук на земята имаме единствена цел – да подготвим пътя си към вечността, и да си приготвим жилище на небесата, жилище, в което да няма болка, скръб и въздишка, а да има безкрайна, топлина, светлина, Божия любов, и радост.
Така че нека да се замислим в тези наистина тежки времена, в които живеем, времена на пандемия….А дали тя е свършила и няма ли да дойде друга такава? Времена на война, криза, икономическа, духовна, социална. В това време като че ли Бог ни оставя възможност да разсъдим за непреходното, виждайки как преходното изтича като морски пясък между нашите пръсти.
Защото виждаме големи корпорации, компании, финансови и всякакви, които се сгромолясват от последиците на пандемията, на икономическата криза, на войната и това което те са градили и са мислили, че ще бъде вечно, изчезва за миг.
Ако ние градим върху пясък, ще се срути нашият градеж. Но ако ние градим върху твърдата скала, която е Христос, и вълните на житейското море никога няма да ни разклатят, нито да разрушат нашата крепост, нашия дом – нашето тяло, защото знаем, че тялото е храм на Светия Дух.
Това тяло, което Бог ни е дал на земята, чрез него да съществуваме, но и чрез него да Го прославяме – чрез делата на ръцете, ума и сърцето си да прославяме нашият Небесен Отец.
Честит и благословен неделен ден на всички вас! Нека Бог на мира на милостта и милосърдието да ви дарува крепко здраве, от което всеки един от нас има нужда, за да можем да бъдем бодри да творим добро. За много и благословени години и Божието благословение да бъде над всички вас!

Евтимиев енорийски лист : септември-октомври

Християнският живот е път – към такъв размисъл ни води съчинението на наскоро починалия митрополит Калистос Уеър, което избрахме за септемврийския брой на енорийския ни лист. С него отдаваме почит на този бележит духовник и богослов на съвремието ни. В месеца, определен от Църквата за молитва за опазване на творението, ви предлагаме откъс от новата книга на отец Александър Синяков – свидетелство за една безкрайна любов към животните и природата като Божествено дело.

Българска църковна община – Париж

Евтимиев енорийски лист : юли-август

Пред предстоящия празник Успение Богородично – храмов празник на Бачковския манастир – публикуваме накратко извънредно интересната лекция на д-р Йоанна Планшет, изкуствовед и специалист по византийско изкуство, която гостува на общината ни през май т.г. В своя дисертационен труд тя изследва уникалните стенописи на костницата на Бачковската обител в светлината на техния литургичен смисъл и доказва високата им стойност като иконографско и литургично наследство. В броя ще намерите и информация за участието ни в празничното бдение на на приятелската ни църковната община “Св. Серфим Саровски” в Париж, чийто храм беше унищожен от пожар.

Българска църковна община – Париж

Архиерейска литургия за Петдесетница в храма ни в Париж

Автор : Юлия Талева

 

 

На Петдесетница – рождения ден на Христовата Църква – българската православна община “Св. патриарх Евтимий Търновски” в Париж посрещна отново Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний.

За първи път той оглави тази празнична богослужба в храма заедно с духовенството: архимандрит Емилиян Боцановски и протоиерей Иван Карагеоргиев.

За да участват в светата литургия и вечернята с коленопреклонни молитви, някои богомолци бяха изминали дълъг път от провинцията и дори от чужбина.

Църковнослужители от приятелски православни църкви в Париж също допринесоха с молитвено участие за единството и съборното начало на Църквата.

Именно за него ни напомня празникът Петдесетница, както каза в проповедта си архиереят, призовавайки за обща молитва за всички чеда на Църквата, за да бъдат просветлени и подкрепени в своите търсения, понякога отчаяние или падение, особено в днешния свят на скърби, страхове за бъдещето и изпитания по Божие допущение.

По време на посещението си в Париж митрополит Антоний участва в редовното заседание на Събора на православните епископи във Франция, председателствана от митрополита на Франция от Вселенската патриаршия Димитриос. Архиереите са обсъдили актуалните теми от живота на православните църкви. Те са изразили тревогата си от нестихващата опустошителна война в Украйна и радостта от възстановяването на евхаристийното общение между Сръбската църква и православните общности от бившата Охридска архиепископия в днешна Северна Македония. Заседанието завърши с молебен по случай имения ден на НВ Вселенския патриарх Вартоломей.

Архиерейска света литургия за Петдесетница в българския храм в Париж

 

Скъпи приятели,

На 12 юни 2022, Петдесетница, ще имаме радостта да посрещнем  за първи път именно на Рождения ден на Църквата нашия митрополит Антоний. В богослужението оглавено от нашия Архиерей, петдесет дни след Христовото Възкресение, когато Духът Господен преобразява умовете и сърцата на апостолите, ще имаме възможността да станем съпричастни,  на Неговата благодат, която е жива и дейна и днес.

В 9,00 ч. ще започне утренното богослужение, а в 10,30 ч. архиерейската света Златоустова литургия, след която веднага ще извършим вечерното богослужение с отредените коленопреклонни молитви.

Заповядайте за да отпразнуваме заедно Рождения ден на Църквата и не просто си спомним за едно историческо събитие, а посрещнем благодатта на Пресветия Дух, Който може и днес да преобрази нашите сърца и проблеми, стига само да му Го позволим !

Българска църковна община – Париж

Представяне костницата на Бачковския манастир, д-р Йоанна Планшет

На 29 май 2022 г. след богослужението ще ни гостува Йоанна Планшет, доктор по история на изкуството в университета Париж – Нантер и научен асистент в Националната библиотека на Франция. Специалист по византийско средновековно изкуство, тя е посветила различни трудове на източноевропейското и балканското културно наследство. На срещата тя ще представи своя дисертационен труд, посветен на костницата на Бачковския манастир, La chapelle médiévale du monastère de Bačkovo. Изследването разглежда в нова светлина този уникален паметник от XII в. и есхатологичната символика на възкресението и литургичния смисъл на неговите безценни стенописи.

Заповядайте!

Българска църковна община – Париж

Евтимиев енорийски лист – май

камбаните на Йонинския манастир “Св. Троица” – Киев
Христос воскресе!
Празничният камбанен звън, разнасящ вестта за Христовата победа над смъртта и обещаното спасение, ни завари със съкрушени сърца заради  братоубийствената война, потопила в скръб Европа. В настоящия брой  на енорийския ни лист, ще имате възможността да прочетете проповедта на отец Сергей Булгаков, един от легендарните основатели на Парижкия православен институт “Св. Сергай Радонежки“, писана преди повече от век, сякаш за днес.
За празника на светите първоучители Методий и Кирил избрахме откъс от статията на професор Климентина Иванова за почитта към тях през вековете.
Ще откриете информация и за предстоящите събития за общината ни.
Българска църковна община – Париж

ПАТРИАРШЕСКО И СИНОДАЛНО ПАСХАЛНО ПОСЛАНИЕ (2022 г.)

ОБИЧНИ В ГОСПОДА ЧЕДА НА СВЕТАТА НИ ЦЪРКВА,

Светлината на Възкресението ярко озарява днес цялата Вселена и чистата радост от победата на изгрелия от гроба Живот ни въздига високо над всичко земно – над всяко страдание, горест и безнадеждност, като преизобилно изпълва душите и сърцата ни, за да възкликнем, тържествувайки:

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

Животът надви Своя изконен враг, божествената светлина разпръсна мрака и пред нас е единствено празният Господен гроб, като безмълвно свидетелство за безсилието на злото и смъртта. Свидетели на това тържество на Живота сме и ние, които не сме видели, но сме повярвали (Йоан. 20:29), и свидетелството ни е истинно, тъй като то извира дълбоко от нашите сърца. С очите на вярата виждаме и знаем, че всяко тържество на злото и смъртта в този свят са само временни и привидни, тъй като смъртта няма дял в живота, а затова е била и победена от Този, в Когото всички ще оживеем. Надмогната и посрамена, тя вече не е страшна за нас, защото беше „погълната с победа“ (1 Кор. 15:54), и вече никой не бива да се бои от смъртта, „понеже Спасовата смърт ни освободи от нея“ (св. Йоан Златоуст, Похвално слово за Пасха).

След Възкресението на Христа Спасителя възкресението от мъртвите стана и наше основание за живот вечен, за който се подготвяме още тук, в този живот, който ни е даруван от Твореца. Защото „както грехът царува, причинявайки смърт, тъй и благодатта… се възцари с правда за живот вечен, чрез Иисуса Христа“, и този е Божият дар – „живот вечен в Христа Иисуса, нашия Господ“ (Рим. 5:21; 6:23). „Аз дойдох – свидетелства Спасителят, – за да имат живот, и да имат в изобилие“ (Йоан. 10:10). И ето че Неговите думи се изпълняват и намират своето потвърждение във всепобедното Му Възкресение от мъртвите, което е залогът и начатъкът за възкресението на всекиго от нас – вярващите в Него като път, истина и живот (срв. Йоан. 14:6).

Живеем и се спасяваме във времето между Възкресението на Христа и Всеобщото възкресение от мъртвите. Не ни е дадено да знаем „времената или годините, които Отец е положил в Своя власт“ (Деян. 1:7). Епохата на Новия Завет е време на любовта, която е съвършено „изпълнение на закона“ (Рим. 13:10) и ни е завещана от нашия Господ като основна нравствена ценност, чието изпълнение става възможно в пълнота още тук на земята, в деятелност към Бога и човеците. Сам „Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог – в него“ (1 Йоан. 4:16), понеже „любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий“ (Рим. 5:5). От любов към човека Сам Бог се въплъти, живя сред човеците и като човек пострада заради нас, за да победи врага на нашето спасение, възкръсвайки от мъртвите. Затова и пътят към възкресението за живот е този на любовта, в подражание на завещания ни от Христа Иисуса вечен и неизменен образец.

И затова е толкова трудно, когато и днес ставаме свидетели на отсъствието на тази любов. Когато виждаме враждата и омразата между хората, желанието за превъзходство и надмощие над другия да продължават да обсебват човешкия ум, да помрачават Божия образ в човека и да ни отдалечават от Небесния Отец. Трудно ни е да се примирим с това и отказваме да го сторим, и отново свидетелстваме за това колко благ, търпелив и многомилостив е Господ, Който не иска и не търси „смъртта на грешника“, но желае „да се отвърне грешникът от пътя си и да бъде жив“ (Иез. 33:11).

Нашият Бог, Господ Иисус Христос, Който възкръсна от мъртвите, е всесилен и всеблаг. Той има властта да покрие и очисти всеки грях, да изтрие всяка сълза от очите ни и да претвори всяко зло в добро. Бог е абсолютното добро и неизмеримата благост и милост, и човеколюбие. Той „е светлина, и в Него няма никаква тъмнина“ – свидетелства светият апостол и евангелист, и тайнозрител Йоан (1 Йоан. 1:5). Тъмнината властва само в този свят, но с Христовото Възкресение вече е победена, защото „тъмнината преминава, и истинската светлина вече свети“ (1 Йоан. 2:8). Ослепителната светлина на Възкресението преобразява всичко и всекиго и огрява пътя ни към вечния живот, независимо от цялото зло около нас. След утрото на Възкресението злото е преодоляно и обречено, защото бе унищожено най-силното му оръжие – смъртта, чрез която то властва в света (вж. Евр. 2:14).

Нека радостта, която Възкресението на Спасителя ни носи, да бъде винаги с нас и тази радост бъде пълна! Да живеем с Възкресението и да осъзнаваме дълбоко в сърцата си необратимата промяна, която е настъпила в нашия свят в утрото на Пасха, когато мракът завинаги отстъпи пред Светлината, която той не можеше да обземе (Йоан. 1:5). Врагът на човешкото спасение беше надвит и посрамен. На мястото на отчаянието дойдоха вярата и надеждата и Животът се възцари. Нека следваме Светлината, огряваща пътя ни към вечния живот и Царството Божие, и да работим усърдно за своето спасение. Да не бъдем равнодушни наблюдатели на злото и неправдата, които ни заобикалят, а дейни Господни съработници във всекидневната борба за живота – добротворци и миротворци, достойни за името Христово.

Силата ни е в нашата вяра, защото е вяра във Възкръсналия от мъртвите Син Божи и Син Човешки – Господ и Спасител, и вечен наш Учител Иисус Христос. Него изповядваме, Нему едничък възлагаме надеждите си за спасение и живот вечен, на Него единствено се доверяваме, помнейки, че „под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим“ (Деян. 4:12).

Отечески поздравяваме с Христовото Възкресение всички верни чеда на Православната ни църква, в Родината и далеч от нея, и благопожелаваме духовен мир и преизобилна пасхална радост!

Благодатта на Възкръсналия Господ Иисус Христос и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас!

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД

† НЕОФИТ

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И

МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ

ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:

Сливенски митрополит † ЙОАНИКИЙ

На САЩ, Канада и Австралия митрополит † ЙОСИФ

Великотърновски митрополит † ГРИГОРИЙ

Плевенски митрополит † ИГНАТИЙ

Ловчански митрополит † ГАВРИИЛ

Пловдивски митрополит † НИКОЛАЙ

Западно- и Средноевропейски митрополит † АНТОНИЙ

Варненски и Великопреславски митрополит † ЙОАН

Неврокопски митрополит † СЕРАФИМ

Русенски митрополит † НАУМ

Старозагорски митрополит † КИПРИАН

Врачански митрополит † ГРИГОРИЙ

Видински митрополит † ДАНИИЛ

Доростолски митрополит † ЯКОВ

Как да се придвижим до храма за Пасхалните служби?

 

Скъпи приятели,

Както вече сте видяли в сайта или чули в храма, Пасхалната ни служба ще започне в събота 23 април от  19,00 ч. и ще бъде предшествана от 17,00 ч. от  детска работилница за боядисване на яйца. В неделя 24 април от 11,00 ч. ще бъде отслужена Пасхална вечерня. За съжаление в периода 23-27 април най-близката метро станция Porte de la Chapelle (линия номер 12), ще бъде затворена за ремонтни дейности. До храма (1 rue de la Croix Moreau 75018) може да дойдете с автобусите 60, 65, 38 и трамвая T3 bis, както и с метро номер две, като слезете на спирката La Chapelle и вземете след това автобус номер 38, слизайки на спирка Porte de la Chapelle.

 

Българска църковна община – Париж