Category: Без категория

Евтимиев енорийски лист : януари-февруари

С настоящия брой на енорийския ни лист почитаме паметта на наскоро починалия Пергамски митрополит Йоан Зизиулас – един от най-бележитите богослови на съвремието ни. Годишнината от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски (Йеродякон Игнатий) е повод да припомним за неговия живот като църковен певец.

Приятно четене!
БПЦО – Париж

Обръщение на Българския патриарх Неофит в началото на новата 2023 г.

 

Скъпи приятели, в начолото на Новата Година Ви поздравяваме с посланието на Негово Светейшество Неофит, Патриарх Български и митрополит Софийски.

През изминалата година животът ни беше белязан от трагедията на разразилата се в самото сърце на християнска Европа, в братска православна Украйна братоубийствена война. Конфликт, в който едни срещу други се изправиха братя по вяра и род; конфликт, който ще има своите отражения и последици в продължение на десетилетия, посявайки семето на враждата и за бъдещите поколения. Това злочестие имаше своето въздействие и върху нас и нашия живот, предизвиквайки и в нашето общество и държава разделения и противопоставяния, които помрачиха църковния и общностния ни живот.

Затова нека днес, в началото на Новолетието, отново да отправим най-искрените си молитви към Небесния ни Отец да вразуми всички, да смекчи всяко ожесточено сърце и щедро да ни дарува Своя мир и Своята неоскъдяваща благодат, за да можем да градим настоящето и бъдещето си в единство и в единомислие, с добра и блага воля, във взаимно разбирателство и взаимопомощ, защото от Спасителя знаем и трябва добре да помним, че „… всяко царство, разделено на части една против друга, запустява; и всеки град или дом, разделен на части една против друга, няма да устои“ (Мат. 12:25).

Нека Новата 2023-та година бъде година на дълбоко и искрено покаяние за нашите грехове, година на добрата воля и на възстановяването на мира по целия свят. Само така ще можем да строим живота си и този на нашите деца в съгласие с Божията свята воля, постигайки Божия замисъл и божественото предназначение, с които човекът е сътворен – да управлява като добър стопанин поверения му от Твореца свят, да достига святост и богоуподобяване.

Нека смирението, молитвата и благодарността ни към Бога бъдат наши постоянни спътници през настъпващата година! Да търсим и да изпълняваме не своята егоистична и несъвършена воля, а Божията воля, която ясно ни е засвидетелствана на страниците на Божественото Писание, от които Господ и днес ни говори и казва: „Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие“ (Иоан 10:10). И още: „Мир ви оставям; Моя мир ви давам“ (Иоан 14:27). Да бъдем – по думите на апостола – „синове на светлината и синове на деня“ (1 Сол. 5:5), достойни за дара на преизобилната Божия любов.

Божият мир и Неговата велика милост да бъдат с всички нас!

Честито Новолетие!

† НЕОФИТ

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ

РОЖДЕСТВЕНСКО ПОСЛАНИЕ

РОЖДЕСТВЕНСКО ПОСЛАНИЕ КЪМ КЛИРА И МИРЯНИТЕ НА
ЗАПАДНО- И СРЕДНОЕВРОПЕЙСКА ЕПАРХИЯ

Скъпи в Господа братя и сестри,

С всяка нова година от нашия земен календар пред нас се откриват все по-нови възможности да проявим вярата си в Бога, да оставим всичко в Неговите всемогъщи
бащински ръце и да имаме надежда за бъдещия живот.

Последните времена са изпълнени с лични и обществени притеснения, с изпитания за
вярата на всеки един от нас православните християни в България и по целия свят. Но дните и годините минават, всичко се променя и преобръща, единствено и непроменено
остава Божието слово и основните хуманни принципи и добродетели за добро и мир, за равенство и братство, които ни водят по правилния път към спасение. Нашият Господ Иисус Христос в Своя живот многократно призовава към изпълнение на тези принципи в живота на Неговите апостоли, ученици и последователи. Той определя добродетелите на човеците като светлина: „Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела, и да прославят Небесния ваш Отец” (Мат. 5:16).

Словото Господне остана да звучи актуално и до днес, независимо от времената, в които живеем и независимо от многото изкушения, които преодоляваме. Защото онова, което побеждава времената, е стремежът ни към вечен, блажен и съвършен живот. Но не човек е създаден за времето, а времето е създадено за човека. Псалмопевецът се моли: „Научи ни тъй да броим дните си, че да придобием мъдро сърце” (Пс. 89:12), а св. ап. Павел ни съветва: „Гледайте, колко внимателно трябва да постъпвате: не като неразумни, а като мъдри, като скъпите времето, защото дните са лукави” (Еф. 15:16-16). Нека и в дните на новата година да се стремим да вървим по пътя на Спасителя на света, път осеян от добродетели и светлина, път по който се стига в неизменната радост на блаженствата: „Радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата Ви на небесата“ (Матей 5:12), съчетано с основата на нашето Символ верую: „Чакам възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век”. Свещеното Писание и Свещеното Предание, учението на Църквата и светите отци определят как се придобива светостта в обикновения живот на всеки един християнин, съпоставяйки го с Божията святост.
За да се разбере връзката между Божията святост и физическото измерение на годината трябва да се обърнем към празниците на Църквата, отразени в нейния календар, към Евхаристията като център на християнския живот, към тайнствата и свещенодействията, отразени в християнската традиция и богослужебния опит, които подпомагат всекидневния живот и делата на всеки един от нас. Като участваме в този динамичен процес на богослужебните последования и празниците на Църквата ние участваме в
постоянното славословие на Бога и благовестим Неговата воля по целия свят. Така хронологичните моменти от нашия скромен живот остават във вечността и Божието
време, където наравно с ангелите славословим: „Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение“ (Лука 2:14).

Нека молитвено да се обърнем към Вседържителя Бога: „Създателю на всички твари, поставил времена и години в Своя власт, благослови по Твоята благост, Господи, венеца на годината и като съхраняваш в мир хората и Твоя град, с молитвите на Богородица спаси нас!“ (из Тропар на Новата година, глас 2).

Благодатта на нашия Господ Иисус Христос и Неговата милост да бъдат над всички Вас!

Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний

Евтимиев енорийски лист : ноември-декември

Скъпи приятели, в настоящия брой  ще намерите :

  • отзвук от наскоро проведения събор на епархията ни.
  • В съзвучие с църковните празници през ноември – размисли за ангелите и децата.
  • Новини от живота на енорията.
Приятно четене!
БПЦО – Париж

Проповед на митрополит Антоний за втора Неделя след Неделя подир Въздвижение

Скъпи приятели, споделяме Ви проповедта на Негово Високопреосвещенство митрополит Антоний, произнесена в катедралния храм „Св. цар Борис Покръстител“ в Берлин на 2.10.2022 г., ден след eдинадесетият епархийски събор на Западно-и Средноевропейската епархия.
Ваше Високо преподобие, досточтими отци, братя и сестри, в днес прочетеното свето евангелие във Втората Неделя след Въздвижение се казва:” И ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам награда?“ (Лука 6:32-33)
Чрез тези думи на дееписателя, свети апостол и евангелист Лука, чухме тези твърде поучителни слова на нашия Господ Иисус Христос, койтo обръща внимание на онази реципрочност случваща ни се вървейки по житейския път. Защото много е лесно да обичаме онези които нас обичат и да правим добро на онези, които вършат към нас добро.
Ако се върнем назад в историята описана в Свещеното Писание, и си спомним, че още от времето на нашите прародители Адам и Ева та до наши дни, ние постоянно нарушаваме Божиите заповеди, постоянно обиждаме, загърбваме, прогневяваме Бога, но Той никога не ни въздава според нашето отношение към Него.
Той винаги се обръща към нас със своята бащинска грижа, винаги изпраща своята безпределна любов към нас човеците. Защото Бог обикна толкова човеците, че изпрати своя единороден Син между нас, за да стане човек и да поеме върху си греховете на всички нас.(ср. Йоан 3:16) Това е пример към който ни призовава и Светата Църква, да благославяме онези, които ни хулят, гонят, обиждат, да обичаме всички, независимо от това дали те ни обичат, да правим милосърдие и добро на онези, от които не очакваме да ни върнат нито милосърдие, нито някое добро.
Защото знаем, че награда ни ще бъде не тук на земята, а на небесата. Защото ако получим наградата си тук на земята, тогава тя ще ни бъде отнета в голяма степен на небесата. Защото живеем във време на промяна на ценности, промяна на понятията за добро и зло, защото в подрастващата младеж се възпитава това, че да успееш в житейския път трябва да бъдеш арогантен, груб, силен, със сила да отстояваш своите искания, своите права – противно на всичко което ни проповядва нашият Спасител Господ Иисус Христос. Защото Той ни казва: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си“(Йоан 13:35).
Ако имаме любов помежду си, там няма да има груба сила, няма да има агресия, арогантност, егоизъм. За съжаление днес егоизмът се възпитава като добродетел, като ценност, гордостта, тщеславието – като нещо, което ще ни доведе до успешен резултат в житейският ни път. Но Христос, който дойде от любов към човеците, и ни показа смирение, показа пътят, който е актуален и вчера и днес и во веки. Онзи простичък път на следването на Христос, в изкачването на Голгота, пътя на нашето дело на спасение.
Христос казва: „който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си“(Марк 8:34). Тези думи означават да отхвърли всичко от себе си, и гордостта, и себелюбието, цялата суета, т.е. всички онези грижи, които ни отдалечават от Бога, „…да вземе кръста си и Ме последва.“
Ние всички сме залисани в нашето ежедневие, но трябва да си зададем въпроса дали сме готови, тук, сега и веднага, да се отречем от себе си. От всичко онова, което ни заобикаля, от всичко онова, което ни обвива, задушава, от всичко онова, което си мислим, че ни е в услуга. Може ли да се отречем от всичко това поради ревност за нашето спасение? Не сме готови! Защото сърцата на повечето от нас са приковани тук на земята. Христос казва:
„Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат; защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви“ (Мат 6:20-21).
В голяма степен, тук живеейки на земята, нашето сърце е приковано към нея, но не става въпрос за привързаност към онези потребни неща за нашето съществуване, (защото знаем, че Бог не е оставил нито птиците без храна, без гнездо, без подслон, та камоли венецът на Неговото творение – човека ще остави).
В това отношение ние повече се осланяме на себе си, отколкото на Бога, разчитаме повече на себе си, отколкото да се молим на Бога, и едва тогава, когато ни застигне беда, скръб, нещастие, ние се сещаме във своето безсилие, че трябва да се обърнем към Бога. И пак тогава Бог не е жесток към нас, Бог не отвръща Своето Лице от нас, Бог не обръща гнева си към нас, Той не постъпва както ние постъпваме, когато някой ни засегне или ни обиди да се отвърнем от него, да го намразим, да се отдалечим от него, а Христос напротив, подава ни ръка, защото вижда, че сме слаби, че в този момент имаме нужда от Неговата подкрепа, защото сме изчерпали всички свои възможности, на своите приятели, на медицината, и т.н. В този безпомощен момент за нас, Христос ни обгръща със своята бащинска любяща и топла прегръдка, притиска ни към Себе си, и тогава ние чувстваме топлината на Неговата любов, подобно на дете, което се сгушва във своята майка, на дете към своя баща, на любим човек, ние усещаме тази топлина и няма как да не трепне човешкото сърце пред това.
Ако се обръщаме все повече и повече към Бога, няма нашето сърце да закоравее.
Обратното ако не търсим Бога, ако се отдалечаваме от Бога, сърцето ни закоравява за тези най-фини чувства на обич, на топлина, чувството колко сме малки пред Бога. И така закоравялото ни сърце подминава човешкото нещастие, подминава подадената ръка просеща помощ, подминава падналия човек на улицата, подминаваме сякаш нас няма да ни достигне същото това нещастие, тук, сега или утре.
Бог ни призовава да бъдем милосърдни, защото ако извършваме милостиня, ще наследим наградата на небесата, награда, която никой тук на земята няма да ни се отнеме.
Затова, обични в Господа братя и сестри, всяка неделя, в Светата Литургия се чете определено евангелско четиво, което съдържа своето непреходно послание, което е актуално и вчера, и днес и во веки. Думите на Спасителя, които Той е изрекъл тогава пред своите ученици, пред насъбралото се множество, по време на Неговата обществена проповед, са актуални и ще бъдат актуални во веки веков, защото те са думи, в които се крие ключът за щастието, за спокойствието, за утехата в сърцето, ключът за успешният житейски път на всеки един от нас, защото ние тук на земята имаме единствена цел – да подготвим пътя си към вечността, и да си приготвим жилище на небесата, жилище, в което да няма болка, скръб и въздишка, а да има безкрайна, топлина, светлина, Божия любов, и радост.
Така че нека да се замислим в тези наистина тежки времена, в които живеем, времена на пандемия….А дали тя е свършила и няма ли да дойде друга такава? Времена на война, криза, икономическа, духовна, социална. В това време като че ли Бог ни оставя възможност да разсъдим за непреходното, виждайки как преходното изтича като морски пясък между нашите пръсти.
Защото виждаме големи корпорации, компании, финансови и всякакви, които се сгромолясват от последиците на пандемията, на икономическата криза, на войната и това което те са градили и са мислили, че ще бъде вечно, изчезва за миг.
Ако ние градим върху пясък, ще се срути нашият градеж. Но ако ние градим върху твърдата скала, която е Христос, и вълните на житейското море никога няма да ни разклатят, нито да разрушат нашата крепост, нашия дом – нашето тяло, защото знаем, че тялото е храм на Светия Дух.
Това тяло, което Бог ни е дал на земята, чрез него да съществуваме, но и чрез него да Го прославяме – чрез делата на ръцете, ума и сърцето си да прославяме нашият Небесен Отец.
Честит и благословен неделен ден на всички вас! Нека Бог на мира на милостта и милосърдието да ви дарува крепко здраве, от което всеки един от нас има нужда, за да можем да бъдем бодри да творим добро. За много и благословени години и Божието благословение да бъде над всички вас!

Евтимиев енорийски лист : септември-октомври

Християнският живот е път – към такъв размисъл ни води съчинението на наскоро починалия митрополит Калистос Уеър, което избрахме за септемврийския брой на енорийския ни лист. С него отдаваме почит на този бележит духовник и богослов на съвремието ни. В месеца, определен от Църквата за молитва за опазване на творението, ви предлагаме откъс от новата книга на отец Александър Синяков – свидетелство за една безкрайна любов към животните и природата като Божествено дело.

Българска църковна община – Париж

Евтимиев енорийски лист : юли-август

Пред предстоящия празник Успение Богородично – храмов празник на Бачковския манастир – публикуваме накратко извънредно интересната лекция на д-р Йоанна Планшет, изкуствовед и специалист по византийско изкуство, която гостува на общината ни през май т.г. В своя дисертационен труд тя изследва уникалните стенописи на костницата на Бачковската обител в светлината на техния литургичен смисъл и доказва високата им стойност като иконографско и литургично наследство. В броя ще намерите и информация за участието ни в празничното бдение на на приятелската ни църковната община “Св. Серфим Саровски” в Париж, чийто храм беше унищожен от пожар.

Българска църковна община – Париж

Архиерейска литургия за Петдесетница в храма ни в Париж

Автор : Юлия Талева

 

 

На Петдесетница – рождения ден на Христовата Църква – българската православна община “Св. патриарх Евтимий Търновски” в Париж посрещна отново Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний.

За първи път той оглави тази празнична богослужба в храма заедно с духовенството: архимандрит Емилиян Боцановски и протоиерей Иван Карагеоргиев.

За да участват в светата литургия и вечернята с коленопреклонни молитви, някои богомолци бяха изминали дълъг път от провинцията и дори от чужбина.

Църковнослужители от приятелски православни църкви в Париж също допринесоха с молитвено участие за единството и съборното начало на Църквата.

Именно за него ни напомня празникът Петдесетница, както каза в проповедта си архиереят, призовавайки за обща молитва за всички чеда на Църквата, за да бъдат просветлени и подкрепени в своите търсения, понякога отчаяние или падение, особено в днешния свят на скърби, страхове за бъдещето и изпитания по Божие допущение.

По време на посещението си в Париж митрополит Антоний участва в редовното заседание на Събора на православните епископи във Франция, председателствана от митрополита на Франция от Вселенската патриаршия Димитриос. Архиереите са обсъдили актуалните теми от живота на православните църкви. Те са изразили тревогата си от нестихващата опустошителна война в Украйна и радостта от възстановяването на евхаристийното общение между Сръбската църква и православните общности от бившата Охридска архиепископия в днешна Северна Македония. Заседанието завърши с молебен по случай имения ден на НВ Вселенския патриарх Вартоломей.

Архиерейска света литургия за Петдесетница в българския храм в Париж

 

Скъпи приятели,

На 12 юни 2022, Петдесетница, ще имаме радостта да посрещнем  за първи път именно на Рождения ден на Църквата нашия митрополит Антоний. В богослужението оглавено от нашия Архиерей, петдесет дни след Христовото Възкресение, когато Духът Господен преобразява умовете и сърцата на апостолите, ще имаме възможността да станем съпричастни,  на Неговата благодат, която е жива и дейна и днес.

В 9,00 ч. ще започне утренното богослужение, а в 10,30 ч. архиерейската света Златоустова литургия, след която веднага ще извършим вечерното богослужение с отредените коленопреклонни молитви.

Заповядайте за да отпразнуваме заедно Рождения ден на Църквата и не просто си спомним за едно историческо събитие, а посрещнем благодатта на Пресветия Дух, Който може и днес да преобрази нашите сърца и проблеми, стига само да му Го позволим !

Българска църковна община – Париж

Представяне костницата на Бачковския манастир, д-р Йоанна Планшет

На 29 май 2022 г. след богослужението ще ни гостува Йоанна Планшет, доктор по история на изкуството в университета Париж – Нантер и научен асистент в Националната библиотека на Франция. Специалист по византийско средновековно изкуство, тя е посветила различни трудове на източноевропейското и балканското културно наследство. На срещата тя ще представи своя дисертационен труд, посветен на костницата на Бачковския манастир, La chapelle médiévale du monastère de Bačkovo. Изследването разглежда в нова светлина този уникален паметник от XII в. и есхатологичната символика на възкресението и литургичния смисъл на неговите безценни стенописи.

Заповядайте!

Българска църковна община – Париж