Category: Без категория

Българската академия на науките отличи архимандрит Емилиян

Архимандрит Емилиян (Боцановски), наш приятел в Христос, духовен отец, предстоятел на Българската православна църковна община “Св. патриарх Евтимий Търновски” в Париж бе удостоен с “Почетен знак с лента на Института за изследване на обществата и знанието” при Българската академия на науките за особени заслуги за развитие на Института в духовната сфера и във връзка с дългогодишното му сътрудничество с Българската академия на науките, както и за приноса му за утвърждаване на Православната вяра зад граница.
Церемонията се състоя на 12 февруари 2019 г. в централната сграда на БАН.
Честита награда, отец Емилиян!
С нами Бог!

Църковното настоятелство

Годишно отчетно събрание – 24 февруари 2019

Братя и сестри,
Годишното отчетно събрание на общината ни ще се състои на 24 февруари 2019 г., неделя, след светата Литургия.  На него ще направим преглед на дейността и финансовото състояние на общината, ще обсъдим бюджета и проектите за следващата година, както и въпроси и предложения. Присъствието на активните членове е желателно, за да спазим коректно задълженията си пред френските власти като култова асоциация.
Заповядайте!
Църковното настоятелство

Евтимиев енорийски лист

Какво ни говорят звездите, които човечеството се стреми да покори? На какво трябва да служи трудът на учените? Несъвместими ли са вярата и науката? Зашо мъдреците, водени от Витлеемската звезда, стигат до Христовите ясли след неуките овчари ? Тези разсъждения са отправната точна в първия за годината брой на енорийския ни лист.  В него споделяме и радостта си от един успял проект : осмата поредна изложба на православни икони.  Да не забравяме и предстоящото ни годишно-отчетно събрание на 24 февруари 2019 г., на което ще обсъдим важните въпроси за общината.

С любов! За изложението на икони в Париж!

Автор : Мариус Устабашиев

За осма поредна година, този път в навечерието на Рождество Христово, Българската православна църковна община “Св. патриарх Евтимий Търновски” в Париж и Българския културен институт в Париж, представиха прекрасна изложба от икони и дърворезби, наречена “Радост и светлина” на 15 български творци, почти всички възпитаници на Катедра “Църковни изкуства” при ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”.

Зрели, майсторски, изящни, вдъхновени творби на млади автори, възторжена оценка на публиката, радостни организатори и гости. Изложбата беше открита на 4-ти декември, а на другия ден получи покана от Брюксел. Приехме поканата. Достойна, артистична и духовна проява, “Радост и светлина” ще продължи и ще достигне до нови приятели на православната икона.

Изложението бе заснето от православния френски сайт orthodoxie.com, който ще излъчи репортаж. Любезно ни бяха предоставени заснетите кадри от свещ. Живко Панев, за да направим пълна емисия и ние. Ще я видим скоро! Имаме приятели, които ще направят това възможно!

А сега малко история, защото всяко начало има край и идва време за оценка.

Тези осем поредни изложения превърнахме в събития, очаквани, оценени и отразени по достойнство за френската публика. Два пъти изложенията бяха представяни в 30- минутни предавания на телевизионния канал FRANCE 2. Телевизионният канал КТО на католическата телевизия в Париж също ги отрази в емисиите си. Изложенията посетиха и официални гости, и приятелите ни от всички братски християнски общности в Париж.

Изложенията носеха различни имена “Иконата”, “Изкуството на иконата”, “Образ, икона, иконотворчество”…

В Париж, на тези изложения видяхме творби и се запознахме с едни от най-големите съвременни иконографи и иконографски школи, като световно известния теоретик и майстор на съвременната икона проф. Георгиос Кордис, изключителните иконографи и преподаватели от Петербург проф. Евгения Давиденко, доц. Ярослава Алексеева и доц. Филип Давидов, талантливите и безпорни майстори иконографи от Румъния д-р Михай Коман и Габриел Китук, интересните творби и творчески търсения в областта на съвременната иконопис на проф. Тодор Митрович и Биляна Йованович от Сърбия, очарователното иконографско изкуство на Славица Михайлова от Македония.

В Париж представихме прекрасни творби на зографите ни Лора Малева и Ангел Радушев и на мнозина други наши иконографи.

Сега, специално за приятелите ни от катедра “Църковни изкуства” при ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, с които започнахме всички тези изложения заедно. Миналата година празнувахме 25- годишния юбилей от създаването на катедрата. Цялото ръководство пристигна в Париж, ръководителят на катедрата доц. Миглена Прашкова, деканът на Богословския факултет Евгений Николов, доц. Симеон Захариев и Марио Конов. В Париж беше представен 25-годишен труд на иконографи, майстори на църковната резба и творчески екипи, възпитаници на катедрата, работили в многобройни наши храмове, вкл. и на Атон.

В тези години голяма подкрепа и приятелство получихме от посланиците ни във Франция г-н Ангел Чолаков и г-н Марин Райков, от митрополит Антоний, наш приятел, съмишленик, опора във всичките ни начинания.

В тези години, Господ ни даде окрилена църковна община, която беше достоен организатор, участник, домакин, предвождана от предстоятеля ни архимандрит Емилиян Боцановски, който Бог ни дари по своята милост, дръзновенно църковно настоятелство, енергичен, предан и достоен втори свещеник, отец Иван Карагеоргиев и неговата презвитера Елена Карагеоргиева, иконограф, с които направихме възможно първото ни участие в изложба на икони в галерията към църквата Saint-Pierre-de-Montmartre, и изложението на икони в имението на големия импресионист от началото на 20-ти век Гюстав Кайбот в Yerres. От доброто начало се родиха добри плодове.

Много снимки имаме от тези благодатни осем години, но тук ще споделя една, за да покажа чувството си към д-р Ваня Сапунджиева, организатор и куратор на почти всички изложения, от катедра “Църковни изкуства” при ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, и към г-жа Диана Игнатова – директор на Българския културен институт в Париж, предоставила ни галерията, логистиката по изложенията, приятелството си. За теб, Ваня и за вас, г-жо Игнатова, за професионализма и причастността ви да станат тези събития възможни и значими – с уважение и любов!

През тези осем години, като църковна община, излязохме от стените на храма и избрахме да представим пред френската публика съвременната православна икона, така както я сътвориха нашите приятели, иконографите, като отворен прозорец към Царството Божие! Направихме го с радост и лекота! И заедно! На тези изложби ключовата дума е заедно!

С нами Бог!

Духовни празници за църковната ни община

Автор : Юлия Талева

“Радост и светлина” – този надслов избраха младите иконописци –  участници в осмата поредна изложба на икони в Париж, организирана съвместно от Българския културен институт и църковната ни община “Св. патриарх Евтимий Търновски”. Това събитие вече е ежегодна традиция, обичана и очаквана от сънародниците ни и френските приятели на България.

За благословение на изложбата във френската столица дойде Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний. На 2 декември той оглави светата Литургия в българския храм заедно с енорийските свещеници архимандрит Емилиян Боцановскии и отец Иван Карагеоргиев.
В службата взеха молитвено участие и приятели на енорията от други православни храмове в Париж, а църковният хор беше подкрепен от певци, дошли и от други европейски градове.
В проповедта си за Йерихонския слепец митрополит Антоний насочи мислите към духовното зрение, което най-вече трябва да пазим, особено в днешния свят, размирен и губещ посока поради духовната си слепота. С голяма радост църковната общност посрещна от кръщелния купел най-новия си член – малкия Лазар, втората рожба на отец Иван Карагеоргиев и съпругата му Елена.
Иконографската изложба, открита на 4 декември в Българския културен център, насочва взора към небето и вечността, както каза в благословението си митрополит Антоний. Светлината на наближаващия празник Рождество Христово  е тематичната нишка на експозицията, събрала творбите на 15 млади възпитаници на катедрата по църковни изкуства към Великотърновския университет “Св. Кирил и Методий”. Всеки със своя уникален творчески стил е изразил идеята за Боговъплъщението. В изложбата са включени и образци от църковната дърворезба, както и рядко изобразявани теми като образа на св. Тривелий (хан Тервел), спрял нашествието на арабите в Европа през 8 век.
На откриването прозвучаха църковни песнопения, изпълнени от певци от православния хор “Св. Симеон”.
Кураторът на изложбата д-р Ваня Сапунджиева, преподавател в катедра “Църковни изкуства”, предаде посланието на младите художници с техния творчески и духовен дар за публиката: мирът и хармонията да изпълнят домовете и сърцата си.

« Радост и Светлина » : изложба на български православни иконографи

В навечерието на Рождество Христово, Българската православна църковна община „Св. патриарх Евтимий Търновски“ в Париж, съвместно с Българският културен институт, представят изложението « Радост и Светлина » на икони и дърворезби на млади творци от България, възпитаници на катедра „Църковни изкуства“ при ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. В тематично обвързаната с един от най-светлите християнски празници експозиция участват авторите: Христо Пеев, Ива Донкова, свещ. Добромир Димитров, Гергана Петкова, Константина Константинова, Димитрий Бобев, Йордан Йорданов, Ивайло Цветков, Елена Карагеоргиева, Зорница Иванова, Мариян Костадинов, Десислава Гетова, Йорданка Каралъмова, Цветелина Максимова и др.

Образът на Христос, който ни е изпратен от небесата чрез Рождеството Си поставя началото на християнската иконография и на нова ера в човешките отношения. Явяването на Младенеца, заради нашето спасение, огрява света с радостта от светлината на познанието, за да донесе на земята мир и между човеците благоволение. Темата за въплъщението, раждането и последвалото Възкресение е водеща в тази експозиция.

Откриването на изложбата е на 4-ти декември 2018 от 18,30 часа в Българския културен институт – 28 rue de Boétie 75008 Paris. С участието на църковния хор « Св. Симеон » под ръководството на Нана Перадзе.

Изложбата се осъществява с благословението на Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний, който ще присъства и на нейното откриване.

 

Бъдете добре дошли !

Евтимиев енорийски лист

Уважаеми читатели,

С новия брой на Евтимиев енорийски лист насочваме взор към наближаващия празник Рождество Христово. В очакване на архиерейското посещение на Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний и празничната литургия, която той ще възглави в нашия храм на 2 декември нека навлезем в рождественската атмосфера със светлината на иконите на предстоящата изложба в Българския културен институт в Париж и с духовната светлина, която ни е дал книжовникът св. Климент Охридски. Приятно четене и до скоро виждане!
Българска православна община – Париж

Евтимиев енорийски лист

Скъпи в Господа приятели,

Настоящия брой на Евтимиевия енорийски лист, който можете да изтеглите тук, е посветен на онзи, когото България избра за свой покровител : Св. Иван Рилски. Разказът за пренасянето на неговите мощи отново в Рилската обител е съхранен в народната  памет, а повече от хилядолетие след кончината на светеца вярващи от близо и далеч всяка година поемат по пътя на някогашното литийно шествие, за да се поклонят пред скромния отшелник от Рила с голямо сърце, което не спира да тупти пред Божия престол. Ще му се поклоним с празнична света литургия и в нашия храм на 19 октомври, когато Църквата чества паметта му.

 

Евтимиев енорийски лист

Скъпи в Господа братя и сестри,

С летния брой на Евтимиевия енорийски лист, който можете да изтеглите тук, Ви каним на едно пътешествие във Франция: от манастира “Св. Антоний Велики”, сгушен в Алпите и основан от наскоро преставилия се в Господа схиархимандрит Плакида, до братската общност в Компиен, посветена на Парижките новомъченици, с която сме близки благодарение на нейния предстоятел и дългогодишен приятел на църковната ни община отец Николай Киселхоф.

Благодатно четене, слънчево лято и спасителни Богородични пости !

Спомени от едно поклонение

снимки: Софийска митрополия, Иван Шишиев

автор: Ивайло Ганчев

 

Затрупан от ежедневната суета на големия град, като човек, който се стреми да живее по християнски ми е доста трудно да съчетавам духовния и светския живот. Трудности и проблеми на работа, грижи в семейството, светски ангажименти… Сами по себе си тези неща са си нормални, но лека полека избутват молитвата и духовния живот на втори и трети план. Лично на мене ми е нужен момент в годината, в който да се концентрирам върху духовното измерение на живота и да се отдалеча малко поне от суетата и тревогите на света.

Когато научих за поклонническия път „Рилски чудотворец“, разбрах, че това е нещото, което търся, но за съжаление няколко години поред не можах да се включа по стечение на обстоятелствата. Най-накрая през 2017г. успях да участвам и наистина поклонението се оказа един духовен оазис на фона на градската пустиня.

Тръгваме от храм св. София след св. Литургия, на която голяма част от поклонниците се причастяват. Това ме радва, защото показва и духа на групата. Отслужва се и водосвет. Подкрепени с тези духовни дарове се отправяме, кой както предпочита, към изходната точка – крайната спирка на трамвай № 5 в полите на Витоша. Възползвам се да донапазарувам неща, които ми липсват. Известна част от тях в последствие се оказват излишни, но суетата си е суета, дори когато тръгне на поклонение.

Още с първите стъпки в подножието на планината се разбира, че следващите 5 дена ще бъдат физически. Качвайки се нагоре молитвата сама идва на уста. Красотата на планината също действа укрепяващо. Лично за мене това беше и лайтмотива на поклонението: молитва и красота, красота и молитва.

Първата среща е на хижа „Планинарска песен“. Организаторите са предвидили момент, в който всички участници се представят. Хора от всякъде, на всякаква възраст (от 8 до 75г.). Малко са тези, които са дошли да се поразходят. Повечето са дошли с упование в св. Йоан и в Господ, да споделят молитвения път към обителта на закрилника на България. След представянето отиваме до съседен параклис, където отслужваме акатист на св. Йоан. Акатистът придава ритъм на поклонението. Всяка сутрин и вечер, а често и на обед се четат части от акатиста.

Това непрестанно приковава вниманието ни към целта на цялото събитие, а именно почитането на паметта на св. Йоан и измолване на неговата закрила за нас и за целия ни народ. Акатистът, заедно с тропарите на св. Йоан, на Преображение, на Успение придават автентичен духовен отенък на цялото начинание и го правят поклонение, а не просто поход.

След акатиста остава време за вечеря, а после всички се оттегляме към палатките, защото трябва да се съберат сили за следващия ден. Организаторите се бяха постарали да предупредят на всички места където спирахме, че трябва дас се приготви постна вечеря за поклонниците. Мисля, че това, че поклонението е по време на пост ни укрепваше допълнително и даваше допълнителни духовни сили.

Вторият ден мина в прекосяване на Витоша. Както всички опитни планинари знаят, качването е трудно, но слизането е по-трудно. Които не го знаеха го разбраха, а които го бяха забравили си го припомнят бързо. Слизайки по южния склон на Витоша, пред нас се разкрива красива гледка: полето, Верила, а най-отзад и величествената Рила, в сърцето на която се таи крайната ни дестинация – Рилският манастир.

Докато вървим завързваме разговор спонтанно. Разговорите са открити, непринудени, искрени. Дали това, че сме в природата или път това, че призоваваме непрестанно закрилата на св. Йоан прави така, че да изпитвам радост от общуването, от това да позная вярата на другия, да почерпя от неговия духовен опит, да позная в него брата или сестрата, които се стремят към Христос всеки по неговия си път.

Пристигането в Ярлово е почти по тъмно. Настаняваме се в двора на църквата на селото. Палатките се оправят бързо и в целия двор цари приповдигнато настроение. След като се настаняваме отиваме да прочетем акатиста на св. Йоан. През всички села, през които минаваме ни поразяват спретнатите и красиви църкви, различни по големина, но винаги красиво изписани, чисти, подредени.

След акатиста и няколко порции вкусен фасул, който доброволци от селото бяха приготвили специално за поклонниците, всеки се оттегля на почивка. Има възможност да се пренощува и в църквата и голям брой поклонници остават да спят там.

Третият ден е най-дълъг и особено уморителен, заради монотонността на прехода. Пресичаме Верила. Самата планина не е много висока, но яркото слънце и дължината на прехода (около 30км) съвсем не улесняват задачата. Въпреки всичко, нашият водач – бай Боре (74 годишен планинар и бивш алпинист, когото Бог призова при себе си тази пролет) ни прекарва през най-кратките и хладни пътеки. Истинско богатство е да се слушат неговите истории за местностите, които пресичахме. Така разбираме за изчезнали села, за вододела между северна и южна България, за това откъде е минавал пътя на коприната, както и много други неща.

Пристигаме в село Белчин привечер. Заради това, че етапът беше дълъг групата се е разтегнала. Преди всяко село винаги се спираме, за да се съберем и да влезем заедно в селото. Това придава някак си единство на групата. Радостно е също да завършим заедно, както бяхме и тръгнали. Сега като гледам назад си казвам, че е хубаво да има повече такива места, където да сме заедно е по-важно отколкото да сме първи.

След като се събираме, потегляме към църквата, където прочитаме акатиста. Не се бавим много, защото предстои още един последен етап за деня – трябва да се качим около 1км по-нагоре до Цари Мали град, където има хубава поляна, която може да ни събере. Домакините отново ни посрещат с два големи казана с бобена чорба. Някои от групата бързо се организират и запалват огън, който допълнително допринася за доброто настроение и за атмосферата на вечерта.

С минаването на дните се сближаваме все повече с другите участници. Има групи от цяла България. Тъй като съм сам, ту се присламчвам към една от софийските групи, ту към пловдивската, ту към някоя друга. Навсякъде цари дух на приятелство и споделяне. Това е другият прекрасен спомен, който ще ми остане – за топлите човешки отношения и приятелствата, които се завързат спонтанно, крачка след крачка, молитва след молитва.

След като свърши поклонението където и да отидех из България се срещах случайно ужким с други поклонници. Срещнахме се в Царево, в Пловдив, в Русе… През ноеври месец с моето семейство отидохме на екскурзия до Рим. И там пред гроба на св. Константин Кирил съвсем „случайно“ се срещнахме с друго семейство, което беше участвало в поклонението. Бог даде така, че поклонници да дойдат и до храма ни в Париж. Излишно е да казвам, че тези срещи са радостни, защото ни пренасят мигновено отново в този благодатен момент на поклонението. Слава на твоята милост отче Йоане, за това че ни събираш в името на Господ.

Следващият етап, четвърти и предпоследен, е особено живописен – пресичаме предните склонове на Рила и навлизаме в самата планина. Прекосяваме Клисура. Там вкусваме от чудния чай, който нашите посрещачи са приготвили (заедно с много други неща). Естествено сладък е (заради билката Лазаркиня) и освежаващ.

Случи ми се на няколко пъти да нося хоругва. Вземеш ли хоругвата, нови сили се придават и човек не усеща изобщо, че прави допълнително усилие. Понякога се налагаше бай Боре да казва водещите да забавят, защото не всички носеха хоругви и следваха ритъма.

При качването към езерата групата се разделя. Тези, които преценяват, че имат сили се отправя към пътеката известна като „Душевадката“. Другите поемат към лифта, който качва направо на хижата.

Оказва се, че не се качваме по „истинската“ Душевадка и като че ли не е кой знае колко трудно. Просто качване в продължение на 40мин – 1 час по доста стръмен планински склон. Спираме се, изчакваме се и криво-ляво издрапваме всички.

Тъй като на следващия ден пристигаме в манастира настроението е леко приповдигнато. Край огъня о. Сава Кокудев вади кавал и гайда. Има и една друга гайда и тамбура и се получава много автентична музикална среща край огъня. О. Сава носи текстове на негови авторски песни или преводи на псалми на български в метрика, в които лесно всеки може да се включи.

В последния пети ден се усеща явна възбуда – предстои ни последният етап и личната среща със св. Йоан. От една страна ни улеква при мисълта, че скоро всичко свършва, от друга пък има лека тъга по това, че този благодатен период – дар от Бога, е към края си. След лека закуска тръгваме към Рилските езера. Спираме се и извършваме водосвет на Бъбрека. След това всички си начерпват вода, кой в каквото има и продължаваме напред.

Молитвата, тропарите на св. Йоан, на Преображение, на Успение Богородично, всичко е радостно от умората, от красотата навсякъде около нас, от предстоящата среща. Този етап превъзхожда всички други откъм красиви гледки. Наистина е трудно да се опише величието на Рила планина. С всяка крачка, зад всяко възвишение се разкриват пропасти, хълмове, склонове, долини… Псалом 103 става съвсем реален. За първи път ми е да я прекося. Надявам се искрено да не е последен.

Прекосявайки планината виждам растения, които не съм виждал никога, всички гадинки изглеждат по-различни. Съвсем неочаквано се срещаме и със стадо полу-диви коне. Не ги е страх от хората и намазват по някоя и друга бисквита и почесване по муцуната. Постепенно слизането започва. Влизаме в една борова горичка, която, както ми бяха казали е сигурен знак, че краят е близо. След около 2-3 часа слизане се появяват и първите посрещачи от манастира. Радват се че ни посрещат, колкото и ние. Посрещат ни с вода, хляб и сол, както си му е реда. Малко по-надолу се спираме, за да се събере цялата група. Организацията беше чудесна и имаше 2-3 човека, които винаги бяха най-отзад и събираха групата. Докато чакаме да се събере групата пеем канона на св. Йоан, тропари, химни или просто седим и се наслаждаваме на всичко наоколо с благодарност.

След като се събираме тръгваме към манастира. Сърцата са препълнени с радост. Като минаваме през паркинга виждаме много посрещачи. Някои са се просълзили, всички се радват. Както после ми го разказа една жена, която е била сред посрещачите: „Имахме чувството, че покрай нас мина една вълна“. Влизаме в храма, за да се поклоним пред мощите и вземем благословение от св. Йоан. След това прочитаме отново акатиста. Няма как да се изразят тези чувства на благодарност, радост, умиление, смирение и пак благодарност. Че Бог допусна да започна поклонението, че даде да преминем без наранявания и без проблеми, че ми даде да се запозная с братя, сестри и отци и така да си укрепя вярата, че ми даде да видя красотата на творението Му…

Вечерта можем да се изповядаме и така да се приготвим за големия празник Преображение на следващия ден. След това отиваме в спалните. Може да ядем, може да не ядем, това са детайли, които сега нямат значение. Лично аз все пак съм доволен да намеря някои от удобствата като например душ и легло.

На другия ден ставам рано и отивам към храма да се подготвя за службата. Бавно-бавно храмът се пълни. За началото на службата е препълнен – поклонници, хора от близо и далеч дошли за празника. Псалтите, които участваха в поклонението са на единия клир, заедно с момчета от семинарията, монасите на обителта – на другия. Излишно е да влизам в детайли за красотата на службата, песнопенията, радостта в сърцата (която се виждаше и по лицата на хората). Слава Богу и за най-големия дар – Причастието с тялото и кръвта Му.

След службата хапваме по една рибена чорба приготвена от братята на манастира и тръгваме към скалата на св. Йоан, където е и крайната точка на поклонението. Прочитаме акатиста още веднъж – за последно. Поклоняваме се на св. Йоан на мястото, където според традицията е извършил чутовния си стълпнически подвиг и се отправяме към автобусите. Думите на доц. Павел Павлов (един от основните организатори) „нямаме вече къде да ходим, негови сме (на св. Йоан)” остават запечатани в сърцето ми.

В автобуса настроението е мълчаливо, може би дори малко тъжно, че всичко е свършило и че трябва отново да се спуснем в житейската буря. Въпреки всичко много от моментите на поклонението са здраво запечатани в сърцето. Доказателство е, че сега почти година след събитието си спомням ясно всички детайли. На слизане от автобусите разменяме телефони, адреси, и-мейли и си казваме „До догодина!“

Дано Бог пак даде да се съберем, дай Боже още по-многобройни, за да вкусим пак от духовната радост да вървим и се молим под опеката на св. Йоан. Слава на твоята милост, Господи, за всички добрини, които получаваме незаслужено. Дивен си в Твоите светии. Отче св. Йоане, моли Бога за нас.