Category: Некатегоризирани

Акатист

Акатист

на светия наш отец Евтимий, Патриарх Търновски

Кондак 1

Поборниче на непобедимия Воевода, Евтимие, преблажени отче наш! Ти, който с православието си утвърдил твоите люде в борбата им против агаряните и с добродетелния си живот винаги си се подвизавал в бран против бесовете, озари душите ни със светлината на твоето учение и с твоите молитви избавяй ни от бъдещите беди нас, които с умиление ти пеем:

Радвай се, Евтимие, велики застъпниче на Българската църква!

Икос 1

Ангелския живот от младини си възревнувал, преблажени отче наш Евтимие, защото като си се родил от благочестиви родители, и възпитан в православие, Христа най-искрено си обикнал и пребивавайки винаги в храма Божий, подготвил си се за пастир на твоите люде. Затова с обич те възхваляме, казвайки така:

Радвай се, рожбо на град Търново; радвай се издънка на благороден корен!

Радвай се, израстък на дейно благочестие; радвай се тезоименно плодоношение на благочестиви родители!

Радвай се, защото от младини си запазил душевната чистота!

Радвай се, в страх Божи възпитаван; радвай се в закона Господен научен!

Радвай се светозарна звезда от Търнова-града изгряла; радвай се, река, която неизчерпаемо изтачаш благодатни води!

Радвай се, пресветли светилниче, който озаряваш българската земя; радвай се, духовна ливадо, която възрастваш тучна паша за душите!

Радвай се, Евтимие, велики застъпниче на Българската църква!

Прочети още »

СВЕТО БОГОЯВЛЕНИЕ

Тълкувание от св. Иполит Римски на Евангелие от Марк  (1:9-12)

Св. Иполит Римски

– Елате, всички народи, при безсмъртното кръщение. Към живот призовавам пребиваващите в мрака на невежеството. Елате от робството при свободата, от тиранията при царството, от тленността при нетлението.

– Как, рече, да дойдем?

– При водата и Светия Дух. При водата, съединена с Духа, с която се напоява раят, с която се изхранва земята, с която израства дървото, в която раждат животните, и най-вече, в която се съживява възроденият човек, в която и Христос се е кръстил и върху която е слязъл Духът във вид на гълъб.

Това е Духът, Който в началото “се носеше над водата” (Бит. 1:2) и Който образува вселената, Който съгради творението и от Когото произлиза всичко живо, Който е действал чрез пророците и Който е слязъл върху Христос. Това е Духът, Който е дошъл върху апостолите във вид на огнени езици. Това е Духът, към Когото се устремил Давид, казвайки: “Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене” (Пс. 50:12). За Този Дух архангел Гавриил казва на Девата: “Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени” (Лука 1:35). С Този Дух Петър изговори онези блажени слова: “Ти си Христос, Синът на Живия Бог” (Мат. 16:16). С Този Дух е положен Камъкът на Църквата. Това е Духът, Утешителят, при теб изпратен, за да те направи дете на Бога.
Ела, най-сетне, възроди се, човеко, за Божието осиновение.

– Но как? – рече.

– Повече не прелюбодействай, не убивай и на идоли не се покланяй. Не пиянствай в чувствени наслади и не се поддавай на гордостта. Не се свличай в мръсотията на безнравствеността и очисти се от бремето на греха. Изплъзни се от оръжието на дявола и се въоръжи с бронята на вярата, както казваше Исаия: “Умийте се, очистете се, махнете от очите Ми злите си деяния; престанете да правите зло; научете се да правите добро, търсете правда, избавяйте угнетен, защищавайте сирак, застъпяйте се за вдовица. Тогава дойдете – и ще отсъдим, казва Господ. Да бъдат греховете ви като багрено, – като сняг ще избеля; да бъдат червени и като пурпур, – като вълна ще избеля. Ако поискате и послушате, ще ядете благата земни” (Ис. 1:16-19).

Църковен вестник, 26 януари 1998 година

Поздрав от нашия владика Симеон по случай Рождество, Нова година и Богоявление!

Поздрав от нашия владика Симеон по случай Рождество, Нова година и Богоявление!

Рождество Христово

свещеноиконом Йордан Иванов Карагеоргиев

Празник е! Чудно хубав празник, събиращ милувките на детството ни по ония прашни и вити пътеки, които в такива дни всеки един от нас, извървява в душата си. Той звъни с чановете на пъстроногото ни детство, с първите болки край домашното огнище станали ни сега толкова скъпи. Сияе белотата на декемврийските преспи от нашите позабравени родни домове. Събужда ни с първите коледни петли и с неукрепналите, но ясно звънтящи в снежния студ напевни: “Коледа! Коледа!” Ако се взрем в тези така топли спомени ще видим, че между малките коледарчета, които щъкат и проправят пъртини в заснежените улички сме и ние самите. Там сме, и орехите и бонбонките са по джобовете и торбичките ни, и топлят малките ни нежни пръсти. Ето ние спираме, па ги преброяваме и в сърцата ни бълбукат малките изворчета на радостта. Пием от тях, и замаяни от доброта пеем заедно с ангелите, явили се на бедните витлеемски овчари: “Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!” После тръгваме с пастирите в тъмната нощ и стигаме до малката пещера, където положен в ясли е роденият младенец. Тук са и Майката Божия – блага, свята и пречиста, и праведния Йосиф, трепетен в своето мълчание, и тих като сърцето и съдбата си. Заедно с овчарите прекланяме колене с агънца в ръка – нашите добри дела, помисли и думи – малки дарове за Този, Който себе си поднесе в дар. Над пещерата небето разтворено пее хвалебната си песен, а откъм изток тайнствена звезда блести с топли снопове лъчи и милва пътя на идващите мъдреци.

Дева днес ражда Свръхестествения. Днес Бог се ражда. Великият свети Йоан Златоуст ще възкликне: ”Има ли нещо по земята равно на този празник? Бог е на земята, а човекът на небето; ангелите служат на людете, а людете са в общение с небесните сили; демоните бягат, смъртта е унищожена, раят е отворен, клетвата снета, грехът изчезнал, заблуждението изгонено, истината възтържествува. Като слушаш това прости се с унинието, по-високо от всяка надежда и очакване е това, че Бог е станал човек!”

Рождество Христово е! Нека да скътаме в шепите си топлината на празника и тя като огънче от орехова шума да заискри. Да кажем отново напевно: “Коледа! Коледа!”  не както тогава по старите къщурки и улици, а в душите си. Те са готови да го чуят, те са петимни да го доловят, те го чакат всяка година на този ден. Нека не им отказваме. Да докоснем Рождественската светлина, защото и занапред покрай нас ще минават дни и хора, а ние трябва да им носим радост, която като тътен да премахва преживяната горест. Тяхната и нашата. Защото осъзнали сме или не  – братя сме, българи, вечни до сетния час. И нужна ни е тази топлина, за да се помилваме понякога с думи и помисли. Особено на празник като Рождество.

Рожденственски поздрав към общината ни от нашия приятел в Христа архимандрит Йов Геча

рождество

Contemplant le mystère ineffable de l’Incarnation du Fils de Dieu qui descend vers la déchéance humaine afin de la relever à la grandeur de la divinité, comblé d’allégresse, je vous présente mes meilleurs vœux à l’approche des fêtes de la Nativité du Christ et prie Celui qui est né à Bethléem de vous apporter la paix, la sérénité, la joie et la prospérité pour la nouvelle année 2010.