Category: Празнични

Традиционен пикник за празника на българската култура и писменост

7

И тази година църковната ни община е организатор на традиционния пикник по повод 24-ти май – празникът на българските култура и писменост, на който си спомняме и за делото на светите братя Кирил и Методий. Съорганизатор и тази година е българското посолство в Париж а събитието ще се проведе под патронажа на посланика на Р. България във Франция, Н. Пр. г-н Ангел Чолаков. Помощ в организацията оказват и Българския културен институт в Париж, както и българските училища действащи във френската столица.

Празникът ще се състои в неделя 28-ми май на поляната пред кметството на Моренвилие (Morainvilliers 78630). Началото на празничната програма ще бъде в 11.30 ч.

Ето някои детайли относно събитието като за повече информация може да посетите страницата на посветена на пикника на нашия сайт (тук) или на фейсбук страницата ни (тук).

Както всяка година, и тази основни действащи лица на прзника ще бъдат децата и преподавателите от българските училища в Париж. Празникът ще започне с програма подготвена от училищата.

Има организиран транспорт, който тръгва в 10.00ч. пред храма (1 rue de la Croix Moreau, 75018). Цената е 10 € за двупосочен билет. За резервация може да се обадите на 06 95 87 23 55. Ако имате свободни места във вашата кола и желаете да помогнете, може да се обадите на същия номер.

Хубаво е всеки да предвиди консумацията си. Тази година за скарата и българските специалитети ще се погрижи фирма « Vas & Co », която предстои да отвори магазин за български продукти в Париж.

За хубавото настроение ще се погрижат от ансамблите „Зора“ и част от музикантите на „Балкансамбъл“.

Ще се постараем малките гости да не скучаят като сме им приготвили забавни игри, с цел да опознаят малко повече културата и историята ни.

Заповядайте, за да отбележим заедно и тази година светлия празник!

Честваме паметта на св. Иван Рилски

На днешния ден честваме паметта на св. Иван Рилски чудотворец — молител и застъпник за целия български народ. Св. отче Иване, моли Бога за твоите чеда в и извън Родината.

10.19_sv_Ivan_Rilski

Тропар (гл. 1)

Покаяния основание, прописание умиления,
образ утешения, духовнаго совершения
равноангельное житие твое бысть, преподобне.
В молитвах убо и в пощениих и в слезах пребывавый,
отче Иоанне, моли Христа Бога о душах наших.

Oснова на покаяние, пример на умиление,
образец на утешение и на духовно съвършенство
бе твоят равноангелски живот, преподобни,
като си пребивавал в молитви, постничество и сълзи.
Oтче Иоане, моли Христа Бога за нашите души!

 

Кондак (гл. 8)

Ангельскому житию поревновав преподобне,
вся земная оставив, ко Христу притекл еси:
и Того заповедьми ограждаяся,
явился еси столп непоколебимь от вражиих нападений.
Тем зовем ти: радуй ся отче Йоане, светило пресветлое!

Kато си поревнувал ангелско житие, преподобни,
ти си оставил всичко земно и си се притекъл към Христа!
Ограждайки се с неговите заповеди, ти си станал стълб непоколебим от нападенията на врага.
Заради това ти викаме: радвай се, отче Иоане, светило пресветло!

Акатист на св. Иван Рилски.

Вход Господен в Йерусалим

Честит празник, скъпи братя и сестри! Вход Господен в Йерусалим се превърна за нас във втори храмов празник! На този светъл ден преди осем години прекрачихме прага на храма  ни за първата богослужба. Милостта Божия – ключът за възкресението на църковната ни общност дойде там, където намери смирение, търпение, вяра…, доказани и доказвани с пример. И отвори пътя за радостта ни…! Споделяме този прекрасен спомен! С нами Бог!

Eglise-Rameaux -Paques- 2006

Вход Господен в Йерусалим (2006)
Колаж: Юлия Талева.

Рождественско послание на Митрополит Антоний

IkonaRogdestva4_b_94588425926

Рождественско послание на Митрополит Антоний

Рождественско-послание-Митрополит-Антоний0001_res

14-ти октомври — св. Петка Българска

Автор — Ивайло Ганчев

Днес празнуваме деня на една от най-славните светици, които са изгрели на нашите земи — св. Петка Епиватска. Твърде много е изписано за нея — за подвижническия ѝ живот, за святата ѝ памет, за чудесата ѝ, и е излишно да се мъчим да допринесем нещо към това богатство. Още повече, че в днешно време езиците ни са повече заети да се оплакват, да недоволстват и да хулят, а славословието, благодарността към Бога и към небесните ни закрилници са вписани в категорията на отживелиците. Та едва ли от такива езици би излязло нещо качествено.

Ето защо, нека се помолим с думите на св. патриарх Евтимий, чийто думи изречени преди повече от 600 години, все още пламтят от любов към Бога и към светицата :

Добре дошла, хубава Христова невесто, чиста гълъбице, позлатена от светия дух, девствена похвало, пустинножителнице, събеседнице на ангелите, добродетелни раю, красиви доме на чистотата! Бог обикна твоята хубост и с различни чудеса те украси на земята, а духът ти живее в небесата с ангелските воинства! Ангелите те възхвалиха, а човеците те прославят; тебе, девойко, възлюбиха и се затекоха в благоуханието на твоето миро! Ти си честната невеста на истинския жених! Ти си крин, намерен всред тръне! Тебе облажават човешките родове, понеже си последвала своя жених! Ти си застъпница на тези, които са в неволи, и пристанище на тези, които са изложени на бури! Твоят ковчег разлива благотворни струи и прогонва бесовските пълчища! Твоята църква лекува недъзите, дава зрение на слепите, очиства прокажените. Затова облажавам, Петко, твоето тяло, съсъд свещен! Облажавам и твоите честни членове! Облажавам твоя благозвучен език, защото не престана да слави бога! Облажавам твоите очи, защото не дрямнаха от сън, който води към смърт! Облажавам ти ръцете, които се подвизаваха в труд и не се облениха! Облажавам ти и нозете, защото не отслабнаха при всенощното бдение! Ти си съсъд, който е приел истинско миро – светия дух! Ти си гореща застъпница на всички, които идват при ковчега на твоите мощи.

Поради това твоята слава се разпростря по цялата земя, а действията на твоите чудеса осветиха като мълния цялата земя! Царе богато те обличаха, любовно те целуват и за опрощение на греховете си проливат реки от сълзи! За архиереите ти си сладко веселие, а за свещениците – красота; поради това тържествено те вземат на ръце и те внасят в недостъпната светая светих. Мисля, че е дело на божествения промисъл това, гдето и след смъртта твоето преподобно тяло влазя в недостъпни [места]! За българите ти си красота, застъпница и пазителка! С тебе нашите царе се величаят! Чрез твоето застъпничество ние отблъскваме всички, които воюват срещу нас! Чрез тебе нашият град става як и нанася светла победа! Много пъти какви не силни царе и варвари искаха да разорят твоя славен град Търново и да заличат всяка следа от него, където лежи всечестното ти тяло! Ала ти подобно на някой храбър воевода чрез силата, що ти е дал твоят жених – Христос, си прогонвала посрамените им лица! Всички околни на тебе поднасят дарове [в чест] на поклонение! Събор от царици те обкръжава и стои с благоговение пред твоя ковчег, защото и ти си царица, макар и неземна – избраната невеста на небесния цар! Ти си слава на жените, красота на девиците, пример на апостолски живот, одобрение на пустинниците, застъпница на младите, пазителка на задомените, на всекиго подателка на всичко, от което се нуждае! Ти имаш способността да вършиш чудеса, ти даваш обилно и без завист потребното на всички!

Прочее след като добавихме относно посрещането на твоето пречисто тяло, доколкото е по силите ни, и след като оповестихме за многобройните ти благодеяния и за обилния извор на твоя свещен ковчег, не ще бъде нито много чудно, нито пък смело, ако и на твоя дух изпратим онова, което [се казва] при проваждане. Макар че ти не искаш нищо от нас, доколкото ни е по силите, ние ще пренебрегнем нашия дял. Ала що да изпратим на твоя дух? Кои песни, кои хвалебствия, кои похвали? Всички тези неща ти надмина, всички тези неща ти прелетя, ти отбягна тлението, избави се от кал; нам тялото си остави на земята, освободи се от телесните вериги! Небесни хорове застанаха пред тебе да те водят, да те хвалят, да те облажават. Прочее що?

Иди, майко, иди! Иди в небесните селения, в небесните шатри, в светлината на светлите, в неизказаната радост, в нетленния мир, в тишината на праведните! Насити се, наслади се от тоя любовник, наслади се от пророческите, от апостолските хорове, от съсловието на преподобните! Заедно с мъдрите девици влез в небесния чертог, в небесните жилища, във вечното селение! Наслади се от славата, от красотата, от съпребиванието, от сиянието, от светлостта, от радостта на своя жених и творец – сладък, красив, светъл, необхватен, невидим, неизказан, вечен, щедър, милостив, неизчислим, човеколюбив, незлобив, благоутробен! Приеми приготвените блага, приготвени – при сътворението на света – за онези, които [отпосле] са живели благочестиво! Ти си чула [думите]; „[Чуй и] виж и наклони твоето ухо [към онова], що око не видя и ухо не чу и не се възкачи човеку на сърцето; що бог приготви за онези, които го обичат! И забрави своя народ, плътските помисли, бащиния си дом и тленното си и създадено от пръст тяло!“

Нека повторя и аз Соломоновото: „Поради това царят силно пожела твоята красота; царят те уведе в своята стая; ще тържествуваме и ще се радваме за тебе. Колко се разхубавиха твоите бузи като гургулица! Ето ти си хубава, мила моя; ето ти си хубава и петно няма на тебе!“ Не само това казваше той с плътски език, повече – с дела; по-ясно от тръба извикваща онова, което е в псалмите: „Под сянката му пожелах [да седя] и седнах: плодът му е сладък за моето гърло; защото съм уязвена аз от любов; лявата му ръка е на главата ми, а дясната му ме прегръща.“ Поради това и женихът ти извика: „Слез с мене от Ливан, невесто, слез с мене от Ливан! Ела и слез от върха на вярата! Усмири се, наслади се, празнувай истинския съботен празник!“

О преподобна майко и прекрасна Параскево, отгоре наглеждай милостиво и нас! Сега ти не съзерцаваш като през огледало или във въображението си, когото силно си обикнала – Христа, а му говориш направо, лице срещу лице. Прочее моли се за усмиряването на света и запази от повреда и от навети нашия благочестив цар, който ни подтикна към това слово за тебе! Понеже на тебе възлага той надежда, затова се и погрижи да съобщи на всички твоето застъпничество. Закрили го със свещените си ходатайства, огради стадото му за всички противници, подари на царството му дълголетие, а нему – мирни дни! Чрез силата, която ти е дал спасителят Христос, опази от навети всички, които са дошли днес в твоя честен храм! А нас, които сме водачи на стадото, постави по-високо от вражата съблазън! Застъпи се направо, щото, след като сме опазили добре повереното нам стадо, да го заведем на небесните пасбища и да го въведем в небесната градина, дето [се чува само] гласът на празнуващите; да заживеем при тебе и да се насладим от вечните блага посредством благодатта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос, комуто с безсмъртния Отец и с пресветия благ и животворен Дух [подобава] слава и могъщество сега, винаги и във вековете на вековете! Амин!

Из “Живот и подвизи на нашата преподобна майка Петка и как бе пренесена в преславния град Търново” от св. патриарх Евтимий Търновски

Спаси ни Сине Божий, во святих дивен Сий, поющия Ти, алилуия!

Българският дух и Историята на Свети Паисий Хилендарски

Под този надслов на първи ноември, Деня на Народните будители се проведе беседа в Българския културен институт в Париж, посветена на  250 години от написването на История Славянобългарска и 50 години от канонизирането на Свети Паисий Хилендарски. Тези две събития бяха уважени във френската столица както от Българската Православна Църква, така и от Българската Държава, понеже св. Паисий с живота си е показал и на двете, че служението на Църквата и на народа не са два различни пътя, а един и същ, по който човек върви към Бога, обичайки братята си. Имайки пред очи неговия пример, Българското посолство във Франция, Българския културен институт и Българската православна църква в Париж организираха тази среща, която ни показа, че българите не забравят онзи, който не им е позволил да се самозабравят, сиреч, да се обезличат като род, дух и идентичност. В нея взеха участие проф. Кирил Топалов, съветник по културата, духовното развитие и идентичността на прeзидента на Република България, Негово Превъзходителство г-н Марин Райков, Посланик на Република България във Франция, архимандрит Емилиян Боцановски, предстоятел на Българския православен храм в Париж « Св. патриарх Евтимий Търновски » и отец Иван Карагеоргиев, свещеник при същия храм.

По време на това събитие, бяха прожектирани фотоси от стенописите, дело на доктор Ваня Сапунджиева, от първия и единствен засега православен храм, посветен на „Св. Паисий Хилендарски”, намиращ се в гр.Стара Загора. Госпожа Елена Карагеоргиева бе нарисувала икона на преподобния, специялно за това честване, което ни показа, че днес, 250 години след написването на История славянобългарска, ние имаме нужда от нея, и най-вече – от пламенния дух на Свети Паисий, който струи от всяка нейна страница! Дух, който историята не е могла да забрави, може би именно защото този дух, идващ от атонските монастири я е овековечил.


Пасхално поздравление

Пасхално послание

С веселие в Бога

Честит празник скъпи братя и сестри!

Голяма е духовната ни радост да сме под небесния покров на най-сияйната личност всред предстоятелите на Българската православна църква – свети патриарх Евтимий Търновски!

Рождественско послание на митрополит Симеон

Скъпи братя и сестри,

предлагаме на вашето внимание посланието на митрополит Симеон, за предстоящия празник.

 

Можете да щракнете върху посланието, за да го уголемите или да изтеглите текста тук.