За една пълна с благодат година

Автор: проф. Антоний Хубанчев
източник: Двери на православието

Аз съм Алфа и Омега, начало и край — казва Господ, Който е, Който е бил и Който иде» (Откр. 1:8)

Господи, колко бавно тече времето за тези, които очакват! Колко бързо за тези, които се страхуват! Колко бавно за тези, които са в скърби и страдание! Колко е краткотрайно за ония, които се радват! А за всички, които обичат – времето не съществува… Пред нас е Новолетието…

Господи, благодарим Ти за дара на годишните времена. Те са отблясък от Твоята Премъдрост и ни помагат в стремителния бяг на времето да преценяваме минали дни и дела.

Благослови, Господи, нашия календар – нашето разпределение на времето. В него са подредени седмиците и месеците, нашата почивка, нашите празници и нашето всекидневие, всички наши спомени и паметни събития в борбата ни за съществуване на тази Земя.

Благослови часовете ни, за да вникнем в чудото на всеки миг. Това ще ни помага да не изпускаме нищо важно за нас. Дарувай ни радостта на истинското човешко общение. Подкрепи ни, да не се превърнем в бездушни роботи.

Нека календарът да краси домовете ни и нашия живот. Нека да ни напомня за светите ни празници, за просиялите в святост хора, за именните и рождените дни, за радостни и скръбни събития. Нека да ни помага да схващаме правилно живота чрез ценностите, постигани в тихите часове на труд, на саморазкриване, в творческите пориви на духа.

Господи, благослови и тази година – всеки неин ден и всяка нейна нощ!

Дай ни Твоето благословение, за да живеем според Твоето слово!

Дарувай ни в здраве и в чистота на душата и тялото да срещаме смяната на слънце и луна, смяната на годишните времена!

Да бъде тази година време на любов между човеците, на мир и справедливост на земята – скъпи дарове за всички нас!

Нали Ти, Господи, си казал, че Царството Небесно е подобно на зърно (Мат. 13:31), нали сърцата ни трябва да бъдат оная добра почва, която донася плод (Мат. 13:8), а кълновете на правдата, мира и радостта (срв. Римл.14:17) да възрастват сред живителните струи на Твоята благодат!

Ето, ние стоим тук, на нашата Земя, разтърсвана от милиарди многолики човешки съдби, просветваща сред тревожни отблясъци на електричество и атом и нашите ръце са протегнати към живота, светлината и радостта.

В нестихваща борба ние упорито се стремим да увековечим още тук, на тая Земя, частица светлина и истина, частица правда, частица красота, за да направим този свят по-добър, по-красив и по-съвършен. Защото Твоето Царство, Господи, не само се очаква, но и се създава като богочовешко дело. Запази и благослови добрите плодове на труда ни и чистите пориви на нашата радост от живота!

Това е Твоето творение, Господи, и ние, Твой образ и подобие, не сме създадени за тление, но за безсмъртие в Твоите обятия, Отче наш!

*(Из книгата «Аз съм Пътят и Истината, и Животът», С., 1997, с. 13-14)

За смирението

Откъс от словото на архиеп.. Серафим /Соболев/ на празника на св. Николай, София, 6.12. 1925 г.

Всеки път, когато св. Църква празнува паметта на св. Николай, архиеп. Мирликийски, на литургията в евангелското четене, тя предлага на нашето внимание заповедите на Христос за блаженствата. Защо в началото на всички заповеди Господ ублажава духовната нищета, т.е. смирението?

Отговорът на този въпрос се съдържа в думите на тропара в чест на св. Николай: „Със смирението придоби величие, а с нищетата богатство…” От тези думи става ясно, че цялата висота на християнския нравствен живот и цялото богатство на благодатта на Св. Дух се придобива чрез смирение. То е основа на цялото наше спасение. Оттук се разбира, защо Господ в основата на всички заповеди за блаженствата е положил заповедта за смирението.

Св. Николай Чудотворец (от сайта www.pravoslavieto.com)

Без смирение не бива да оплакваш греховете си, тъй като как гордият ще оплаква своите грехове, когато той не ги осъзнава, винаги оправдава себе си, а другите обвинява? Без смирение не можем да бъдем кротки, тъй като гордият не прощава обидите. Без смирение не бихме могли да жадуваме за Христовата правда, тъй като гордия жадува само за това, всички да считат правдиви неговите  собствени възгледи, дори те да са погрешни. Без смирение не можем да бъдем милостиви, тъй като гордите са жестокосърдечни. Без смирение нямаме чисто сърце, тъй като гордостта е вместилище на всякакво безчестие и пороци. Без смирение не можем да бъдем и миротворци: гордостта не само не съдейства за мира, но тя е извор на злоба, вражди и всякакви смутове сред човеците. Без смирение не можем да поемем подвига да бъдем гонени заради Христовата правда, а още повече няма да можем да понесем оскърбления, изгнание и всякаква клевета заради Христа, тъй като гордият може да бъде гонен и да търпи всякакви нещастия чак до смъртта, но само заради своята гордост.
По този начин без смирение не може да се направи и една стъпка за извършването на истинско християнско добро дело, което бидейки основано на смирение, се съпровожда и се отличава с него като с най-характерна черта.
Затова нека се постараем да го придобием, макар отначало и в неговия най-прост и първоначален вид, т.е да осъзнаем своята греховност и нищожеството си пред Бога. Наистина, не е голяма заслугата да осъзваме пред Бога своите грехове, когато последните са съвсем очевидни и за нас, и за другите. Но, ако ние придобием това първоначално смирение, ще сеприближим и към неговия висш вид, който се състои в това да считаме себе си по-лоши от другите. Това смирение е най-ценно в Божиите очи. Ето защо Господ е казал: „Който се смирява, ще бъде въздигнат”. /Лук. 18,14/.
Затова нека молим Господа, щото по молитвите на св. Николай, да ни помогне да достигнем тази велика и основна добродетел. Когато ние придобием смирение, от собствен опит ще узнаем, защо Господ на първо място в своите заповеди за блаженствата е поставил заповедта за духовната нищета. Тогава ние ще станем истински последователи на Христа, носители на всички християнски добродетели и в нашия живот ще се сбъднат Христовите думи: „Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец”. /Мат.5,6/. Амин..

Въведение Богородично

Благовест Ангелов, Църковен вестник, 1998 г.

С решение на Св. Синод на Българската  православна църква от 1929 г. празникът  “Въведение Богородично” в България се чества и като Ден на християнското семейство и на православната християнска учаща се младеж. Денят бил неучебен и започвал със св. Литургия, на която учениците се причастявали…

Божията Майка била въведена в Йерусалимския  храм от родителите си св. Йоаким и Анна, когато навършила 3 години. И това било не еднократно въвеждане “за една свещ само”, както ние днес бихме се изразили, а въведение завинаги: въведение пред Божия престол, въведение пред Божието лице, въведение за служение всеотдайно и благоговейно, въведение вечно.

Въвеждането в храма е събитие. Въведението – състояние. Веднъж въведена в Светая Светих, малката Мариам се възпитавала в любов към Бога и достигнала такова съвършенство в добродетелите, че била удостоена да стане Богородица, сиреч сама да бъде пречист дом за Божието Слово, въплътило се и станало Човек. Подобно е призванието на всеки, който се въвежда в Божия храм – не просто да влезе, за да напусне след това, но да остане завинаги. И нещо повече – сам да стане дом Христов чрез св. Причастие и чрез всяка духовна благодат.

За  едни въведението във вярата и  Църквата става още в младенческа възраст. За други – в юношеска, а за мнозина – дори в напреднала. За нас, християните, то се осъществява чрез св. Кръщение, но не само. Освен Кръщението необходимо е и наставление, предаване на вяра и опит, обучение. И ако духовното възпитание е необходимо и за възрастните, то какво остава за децата!

За  мнозина от нас въведението в храма се свежда до едно въвеждане. “Кръстихме го – готово!” И толкоз. С това завършва духовното обгрижване, в това се ограничава фактът, че “сме християнско семейство и по традиция – православно”. От тук нататък продължават единствено грижите за телесното доволство, често пъти и в излишък.

Съзнанието, че някога си бил кръстен, обаче съвсем не е достатъчно. Още повече, че междувременно  животът  широко е отворил и  други двери – към материализма или  към “алтернативната духовност”, сиреч секти, наркомания, заблуди.

Божият  храм също стои отворен и чака въведения. В него влизат доста хора, всеки  пали свещ, всеки си казва молитвата – лошо няма. Мнозина се венчават. Кръщенета  също не липсват. И това добре.

Ала въведенията са малко.

Да бъдеш Божий странник

Скъпи братя и сестри,
Този материал прочетохме в интернет портала Православие. Намерихме за полезно да го представим за духовна полза на по-голям кръг читатели от нашата общност. Публикуваме и коментарите към статията, които засвиделстват написаното от авторката.

Автор Дария Захариева

В София всички са виждали дядо Добри. Стоеше пред Патриаршеската катедрала “Свети Александър Невски” няколко години и събираше пари за Елешнишкия манастир. Манастирът беше облагороден. После застана пред “Свети Седмочисленици” и когато валеше в полумрака на църквата седеше и четеше проповедта от седмичния бюлетин на храма. Прочети още »

Как да се държим в църква

По Виталий Чеботар, материал публикуван в интернет-портала Православие

Господ е нашият Небесен Баща, Който безкрайно обича Своите деца – всички хора на земята. И като любящ баща, Той ни кани да отидем при Него, да посетим Божия дом.

Но какво е Божият дом? Това е сградата за обществено богослужение. Храмът още се нарича и “църква”, което означава “събрание”. Господ е навсякъде, но най-вече Той проявява Своите благодатни сили в местата, Които са Му посветени, това са храмовете. Или, както ги определи св. ев. Матей – “дом Божий”(Мат.21:23). Устройството на Божия дом изисква от православния християнин молитвено разположение.

Ако обикнем Бога, нека откликнем на Неговата покана, да оставим всекидневните си грижи и да отидем в храма – в това прекрасно и свято място.

Но преди да сторим това, трябва да знаем препоръките за правилно държание в храма, които са възприети от светата Православна Църква. Прочети още »

Господи, спаси ни от благочестивите

Човек се пита: всичко, което прави – поклоненията, свещите, бденията, молитвите, постите, милостинята – всичко, което правим в нашия живот, каква цел има и защо го правим? Отговорът на този въпрос е много важен, защото от него зависи нашият правилен или неправилен духовен живот. Прочети още »

ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ !

„Който е благочестив, нека се наслади от това хубаво и светло
тържество на преславното Христово Възкресение! Който е благоразумен раб и не скрива в земята дадените му от Бога таланти, нека влезе радостен в радостта на своя Господ!

Прочети още »