Вход Господен в Йерусалим

Честит празник, братя и сестри,

Преди три години на този велик празник отвори врати храма ни за първата си богослужба. Къде е ключът за възкресението на църковната ни общност? Милостта Божия идва там, където намира смирение, търпение, вяра. Смирение, търпение, вяра – доказани и доказвани с пример… Да си отговорим, кой показа този пример? За да се опитаме да му подражаваме…

Христос потвърждава духа на Своето учение и при влизането в свещения град Йерусалим. То е едновременно тържествено и смирено. Тържествено, защото всяка човешка душа, непокварена от злобата и завистта, предчувствала наближаването на Царството Небесно на земята, чрез благодатта и съвършената Христова любов. Смирено, защото Царят идва, яхнал осле, за да унижи чрез смирението Си сатанинската гордост и човешкото тщеславие.

Колкото до любовта ни към Бога, тя няма нужда да се афишира. Тя се измерва по редовността на молитвата ни или общуването ни с Бога. Можем ли да твърдим, че обичаме някого, ако не беседваме с него? Можем ли да убеждаваме околните, че ние сме църковни или дълбоко вярващи в Бога, ако не само че не Му се молим, но дори и не познаваме Закона Му? Прочее, нека в този празничен ден се замислим дали Христос не плаче и за нас, гледайки на душевното ни състояние, въпреки че присъствуваме на празничното богослужение и създаваме впечатление да сме в духовен възторг. Нека се вслушаме в съвестите ни дали Господ не ни казва същите думи: ” да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир! и душеспасение.

Read more »